Какво гласува Министерски съвет днес (всички решения)

Бойко Борисов на Министерски съвет
Бойко Борисов на Министерски съвет

Детската смъртност е на най-ниското си ниво през този век, сочат данните от отчет за изпълнение на националната демографска стратегия

Демографската политика на България е ориентирана към използване на всички реалистични възможности за балансирано демографско развитие, подобряване на благосъстоянието на всички социални групи в обществото и за ограничаване на демографския натиск от намаляването и застаряването на населението и на работната сила върху социалните системи и публичните финанси. В условията на демографска криза перспективите за устойчиво икономическо и социално развитие на страната ни са свързани в голяма степен и с умението и възможностите да се инвестира в развитието на човешкия капитал. Такива са изводите от отчета за 2015 г. за изпълнението на актуализираната Националната стратегия за демографско развитие (2012-2030 г.). Той разглежда предприетите от правителството и отговорните институции комплексни мерки в 12 стратегически направления, сред които са насърчаването на раждаемостта чрез създаване на благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца среда, подобряване на репродуктивното здраве на населението, на общото здравословно състояние на хората и намаляване на смъртността, възприемането на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве и др.

Към 31 декември 2015 г. населението на България е 7 153 784 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2014 г. то е намаляло с 48 414 души. Подобно на предходните години, това се дължи главно на отрицателния естествен прираст – с 44 167 души, а не на външната миграция – 4247 души.

Като положителни тенденции през 2015 г. се отбелязват намаляването на детската смъртност, увеличаването на броя на сключените граждански бракове и намаляването на разводите, както и някои други процеси.

Детската смъртност и преждевременната смъртност намаляват. През 2015 г. в страната са починали 434 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е бил 6,6‰. Това е най-ниската регистрирана в страната стойност. През 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14,4‰, през 2005 г. – 10,4‰, а през 2014 г. – 7,6‰. Преждевременната смъртност е намаляла от 22,4% на 21,4% в сравнение с 2014 г.

Броят на абортите намалява, показват още данните в отчета. През 2015 г. общият им брой е бил 27 782 или с 363 по-малко в сравнение с предходната година. Браковете се увеличават с 3124, като общият им брой е стигнал 27 720.

През 2015 г. броят на децата, родени от непълнолетни майки, е 3061 и спрямо 2014 г. намалява с 69 деца. Запазва се тенденцията на увеличаване на бебетата, родени от жени на възраст над 40 години – от 1517 през 2014 г. на 1687 през 2015 г.

Средната продължителност на живот за населението на България за периода 2013-2015 г. е 74,5 години. В сравнение с 2000-2002 г. тя се е увеличила с 2,6 години. Според статистиката, мъжете у нас живеят средно по 71,1 години, а жените – по 78 години, или с 6,9 години повече. Средната продължителност на живот е с 2,7 години по-висока за населението в градовете (75,3 г.), отколкото за населението в селата (72,6 г.).

По отношение на вътрешната миграция най-голямо териториално движение има по направлението град-село – 37,6 на сто.

Д-р Петър Дертлиев ще бъде удостоен посмъртно с орден „Стара планина”

Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ за награждаване посмъртно на д-р Петър Дертлиев с орден „Стара планина” – първа степен, за изключително големите му заслуги в борбата за демокрация, свобода и социална справедливост, както и за установяване на гражданско общество в България.

Д-р Дертлиев (1916-2000) завършва медицина в София през 1941 г. и през 1945 г. е назначен за асистент в катедра „Анатомия” на Медицинския факултет. В периода 1963-1984 г. е завеждащ флуорографско отделение в Института по туберкулоза към Медицинска академия.

Избран е за депутат на изборите за VІ Велико народно събрание (1946-1949 г.) от листата на Обединената опозиция, в която участва Българската работническа социалдемократическа партия. През ноември 1989 г., заедно със съмишленици, възстановява публичната дейност на БРСДП. През 1990 г., когато тя възвръща традиционното си име – Българска социалдемократическа партия, става неин председател и я ръководи до кончината си. Виждането му за принципа на изграждане на нашето общество – „Свободен труд за свободни хора в свободна страна”, става ръководен принцип на партията на традиционните социалдемократи в България.

Д-р Дертлиев е един от основателите на СДС през декември 1989 г. и последователен борец за демокрация. През юни 1990 г. е избран за депутат в VІІ ВНС, а месец по-късно е издигнат за кандидат за президент. През 1991 г. е един от радетелите за приемането на сегашната Конституция. Цялостната му професионална и обществена дейност представлява значим принос за развитието на демокрацията, свободата и социалната справедливост, както и за установяване на гражданското общество в България.

Определени са датите на религиозните празници през 2017 г. на вероизповеданията, различни от източноправославното

Правителството определи дните на религиозните празници през 2017 г. на вероизповеданията, различни от източноправославното. Датите са съгласувани с ръководствата на религиозните общности в България. Съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител, служителите и работниците от тези вероизповедания могат да ползват по свой избор част от платения си годишен или неплатен отпуск за религиозните празници.

Празниците на Католическата църква у нас са 17 април – вторият ден от Великден, 29 юни – „Св. Св. Апостоли Петър и Павел”, 1 ноември – „Вси Светии”, и 8 декември – Непорочното зачатие на Света Богородица.

Мюсюлманското вероизповедание ще отбележи Рамазан байрам на 26 и 27 юни, Курбан байрам на 1 и 4 септември и Рождението на Мохамед на 29 ноември.

За религиозната общност на евреите празниците са на 11 април – Песах, 21 септември – Рош Ашана, 30 септември – Йом Кипур, и Сукот – на 5 октомври.

Арменската апостолическа православна църква ще празнува Рождество Христово на 6 януари, Сретение Господне – на 14 февруари, Св. Вартан – на 23 февруари, Възкресение Христово – на 16 април, Кръстовден – на 17 септември и Свети Будители Св. Сахак и Св. Месроп – на 14 октомври.

Празничните и почивните дни за обществото „Бяло братство” са 22 март – Ден на пролетното равноденствие, Рождението на Учителя Петър Дънов – 12 юли, Съборните дни – 19, 20 и 21 август, и Денят на кончината на Учителя – 27 декември.

Последователите на Църквите на адвентистите от Седмия ден имат на разположение шест съботни дни, ако според трудовия им или служебен договор са задължени да работят в тези дни. Свидетелите на Йехова в България отбелязват Възпоминанието за смъртта на Исус Христос на 11 април и Конгресни дни на 27-30 юли, а празникът за евангелските църкви е Денят на реформацията – 31 октомври

Обществото за Кришна съзнание отбелязва Гаура Пурнима на 12 март, Рама Навами на 5 април, Нарасимха Чатурдаши на 9 май, Ратха Ятра – на 25 юни, Кришна Джанмащами на 15 август.

Последователите на Диамантен път на будизма – България, ще празнуват на 9 юни Весак – ден на раждането, просветлението и паранирваната на Буда Шакямуни. Будистката общност в България отбелязва Деня на Буда на 10 май, Нова година на 27 февруари, Денят Дхарма на 7 август и Денят Бодхи на 8 декември.

Минималната работна заплата става 460 лв.

От 1 януари 2017 г. размерът на минималната работна заплата ще бъде 460 лв. С увеличението, което е 9,5% спрямо размера й през тази година, ще се мотивират търсещите работа и ще се гарантира по-добро задоволяване на потребностите на наетите на минимална работна заплата и техните семейства. С промяната се очаква да бъде намален и рискът от бедност сред работещите.

За повишаването на минималната работна заплата способства икономическият растеж, устойчивите темпове на БВП през последните години, увеличението на броя на заетите и ръстът на средната работна заплата в страната.

От 1 януари минималната работна часова ставка ще бъде 2,77 лв.

С друго постановление правителството определи размера на линията на бедност за страната за 2017г. Тя ще бъде 314 лв., което е с 14 лв. повече в сравнение с тази година.

Линията на бедност се определя на база на методика, утвърдена от Министерския съвет. Показателят се изчислява в зависимост от данните в изследването „Наблюдение на домакинските бюджети“, което се прави ежегодно от Националния статистически институт.

Линията на бедност се използва като параметър при формирането на социалната политика в областта на доходите и жизненото равнище.

Специалната куриерска служба е извадена като второстепенен разпоредител с бюджет към МВР

Правителството направи техническа редакция в ПМС 73/2015 като заличи дирекция „Специална куриерска служба” като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на вътрешните работи.

Промяната се налага от последните промени в Закона за МВР, с които от 1 януари 2017 г. дирекцията преминава към Държавната комисия по сигурността на информацията.

Правителството одобри и вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на МВР. Те отразяват извършените промени по показатели и по области на политики и бюджетни програми по бюджета на ведомството за 2016 г., без да се променя общия размер на утвърдените разходи.

Отчуждени са части от имоти за изграждане на енергийна и пътна инфраструктура

Правителството прие решение за отчуждаване на части от имоти – частна собственост, за държавна нужда, необходими за изграждането на междусистемната газова връзка Гърция-България. Терените се намират в землищата на селата Великденче, община Джебел, Седловина, община Кърджали, Стамболийски и Мандра, община Хасково, Голямо Асеново, община Димитровград, и Загоре, община Стара Загора, област Стара Загора.

Средствата за обезщетение на собствениците на засегнатите частни имоти се осигуряват от Проектна компания „IСGB“ АД, която е създадена за да реализира и експлоатира обекта.

Ще бъдат отчуждени и две части (с обща площ 490 кв. м) от частен имот в землището на Харманли, който ще бъде засегнат от изграждането на АМ „Марица“ при пътен възел „Тополовград“. Отчуждителната процедура се извършва от Агенция „Пътна инфраструктура”.

Двете решения може да бъдат обжалвани по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересованите лица.

Отменено е решението за продажба на военен имот в столичния район „Младост”

Правителството отмени решението си от 4 ноември т. г., с което беше дадено съгласие за извършване на продажба на имот – частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната. Теренът от 11,5 дка в район „Младост” в София ще бъде предоставен по съответния ред на Столична община за реализиране на озеленяване, обекти за спорт, развлечения и социално-културни дейности.

Прието беше и решение за намаляване на капитала на „Национална спортна база” ЕАД чрез обезсилване на акции на стойност, съответстваща на стойността на правото на собственост върху имот от 7,5 дка в столичния район „Красно село”. Теренът е в района на конната база в местността „Славия” и ще бъде прехвърлен безвъзмездно на Столична община за изграждане на ново метродепо за престой, ремонт и обслужване на влаковете. Депото е включено като самостоятелен подобект при строителството на третата метролиния в София.

За срок от 10 години в полза на Народно читалище „Елин Пелин – 1977“ във Варна беше учредено безвъзмездно право на ползване върху част от сградата на ул. „Елин Пелин” №57а в града. По този начин културната инструкция ще може да продължи осъществяването на общественополезна и образователна работа, като развива дейността на своите школи, клубове, формации и библиотека.

На община Черноочене беше прехвърлено правото на собственост върху седем поземлени имота с обща площ 4,2 дка, намиращи се на нейна територия. Решението позволява да бъде реализирано изграждането на местен общински път от Комунига през Женда, язовир „Боровица”, Безводно до разрушения участък при км 19+880.

Община Варна получава собствеността върху имота, ползван от закритата професионална гимназия то текстил и моден дизайн. Вижданията на местната власт са да го превърне в младежки център за творчество и иновации и така да подпомогне действията си във връзка с определянето на града за Европейска младежка столица през 2017 г.

Кабинетът внесе корекция в решенията си, с които на община Велинград и на община Ловеч са предоставени имоти – публична държавна собственост, за реализиране на проекти по процедурата за подкрепа за професионалните училища по Оперативна програма „Региони в растеж“. За да бъдат изпълнени изискванията на оперативната програма, в решенията се допълва, че имотите се предоставят за период не по-малък от 5 години след приключването на дейността на проектите.

В полза на община Плевен беше учредено право на прокарване върху поземлени имоти за изграждане на ВиК мрежа на с. Ясен. Проектът е част от интегрирания воден цикъл Плевен – Долна Митрополия.

НАП ще продаде отнето в полза на държавата имущество

По предложение на Междуведомствения съвет за управление на отнетото имущество, правителството възложи на Националната агенция за приходите да осъществи съответните правни и фактически действия и да продаде по реда на данъчно-осигурителния процесуален кодекс имущество, което е отнето в полза на държавата с влезли в сила съдебни решения по 15 случая.

Поради безусловна необходимост от антисеизмично укрепване на сграда в центъра на град Перник, част от отнетото имущество се предоставя на областния управител за изпълнение на публичните му функции.

С друго решение Министерският съвет възложи на изпълнителния директор на НАП да сключи договор за покупка на имот в полза на държавата. Това е самостоятелен обект със застроена площ 780 кв. м на първия етаж в сграда на пл. „Атлантически“ №2 в Хасково.

Решението регламентира обявяването на този имот за публична държавна собственост и безвъзмездното му предоставяне за управление на приходната администрация. Той ще се използва от офиса на НАП в Хасково с цел подобряване на условията на работа и обслужването на гражданите и търговските обекти.

Одобрено е предоставянето на средства за доброволни целеви вноски по линия на официалната помощ за развитие и хуманитарна помощ

Правителството одобри доброволни целеви вноски към Фонда на ООН за децата (УНИЦЕФ) в Грузия, Глобалния фонд за образование в извънредни ситуации, Службата на Върховния комисар за бежанците на ООН (ВКБООН) и Службата на ООН по правата на човека и хуманитарна помощ за Ирак. Средствата за доброволните вноски ще бъдат осигурени от планираните средства от бюджета на Министерството на външните работи, предназначени за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ за 2016 г.

Доброволната вноска към УНИЦЕФ в Грузия ще спомогне да бъде създаден център за високи постижения като пилотен модел за качествени грижи за деца със специални потребности, ще бъде осъществено многопластово обучение и ще бъде оказана техническа помощ за Министерството на труда, здравеопазването и социалните грижи на Грузия.

Защитата на децата и техните права, включително в кризисни и извънредни ситуации, както и на правото на образование на всички, е сред приоритетите на България. Включвайки се като донор в Глобалния фонд за образование, страната ни участва активно в усилието до 2030 г. да се осигури достъп до сигурно, безплатно и качествено образование на всички деца и младежи в зони на конфликти и кризи. Намерението е през следващите пет години Фондът да осигури достъп до образование на над 13,6 млн. деца и младежи, живеещи в ситуации на криза.

С предоставянето на помощ за справяне с хуманитарната криза в Ирак участваме в навременната и съвместна реакция на международната общност и проявяваме съпричастност към съдбата на пострадалото население в Ирак. Хуманитарната помощ за Ирак ще бъде използвана за закупуване на продукти от първа необходимост чрез ВКБООН и за хуманитарно възстановяване на Ирак чрез Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Освен хуманитарен жест на солидарност, доброволната вноска към ВКБООН ще спомогне за смекчаване на последствията от хуманитарната катастрофа в Сирия и Ирак и за справяне с безпрецедентните бежански потоци.

Българската вноска в подкрепа на дейността на Службата на Върховния комисар по правата на човека ще допринесе за увеличаване на видимостта на нашата страна в работата на органите и форумите на ООН в областта на правата на човека.

Доброволната вноска към Средиземноморската фондация за диалог между културите „Анна Линд” ще допринесе за задълбочаване на политическите, икономическите и социалните връзки между Европейския съюз и южните и източните средиземноморски страни.

Общата сума на доброволните вноски е 293 хил. евро и 30 хил. щ. долара.

Правителството прие тригодишен план за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020

Министерският съвет прие тригодишен план за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020 в периода 2017-2019 година. Основната цел на документа е да допринесе за постигането на трите стратегически цели на програмата – повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване; изграждане на инфраструктури и мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението; повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.

За постигането на тези цели през периода 2017-2019 г. се предвижда да бъдат изпълнявани мерки, разпределени в осем приоритетни области. За всяка стратегическа цел и приоритет са дефинирани набор от показатели, стойностите на които се актуализират годишно и показват постигнатия напредък. Предварителната оценка на въздействието от изпълнението на планираните мерки показва, че ще бъдат реализирани значителни дългосрочни ефекти.

Към 2020 г. (т. е. една година след края на изпълнението на предвидените в плана за действие мерки) БВП би нараснал с 6,4%, ако планът за действие бъде реализиран с посочените като вече осигурени средства, и с 10,6%, ако мерките бъдат напълно реализирани с посочените като необходими за тяхното изпълнение средства. Положителни ефекти ще се наблюдават по отношение на състоянието на пътната и железопътната мрежа на страната, енергийната сигурност и подобряването на инфраструктурата на българските градове. Симулациите показват и съществен дългосрочен ефект по отношение на конкурентоспособността на икономиката. През 2020 г. износът на страната би нараснал съответно с 2,8 и 3,6%.

В плана за действие са посочени референтните и актуалните стойности на показателите, като по този начин се отчита напредъкът за изпълнението на отделните стратегически цели и приоритетни области. Представена е и оценка на макроикономическото въздействие на предвидените мерки, като е използван моделът СИБИЛА (Simulation model of Bulgaria’s Investment in Long-term Advance – SIBILA). Оценявани са дългосрочни ефекти, дефинирани като промени в нивата на основни макроикономически показатели, които са генерирани в резултат на направените в периода 2017-2019 г. интервенции и се наблюдават трайно след преустановяване на импулса (края на изпълнението на мерките).

Утвърдени са меморандумите по Норвежкия финансов механизъм и Финансовия механизъм на ЕИП

Министерският съвет утвърди и предлага на Народното събрание да ратифицира подписаните в началото на м. декември т. г. Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. между България и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия и Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. между България и Норвегия.

България е четвъртата по големина страна-бенефициент по двата механизма, като размерът на отпуснатата безвъзмездна помощ е 210,1 млн. евро. От тях 115 млн. евро са по Финансовия механизъм на ЕИП, а 95,1 млн. евро – по Норвежкия финансов механизъм. Крайният срок за договаряне на средствата по програмите е 30 април 2021 г., а крайният срок за изпълнение на проектите – 30 април 2024 г.

Средствата по Финансовия механизъм на ЕИП са за приобщаване, заетост на младите хора и намаляване на бедността. Предвиден е финансов ресурс за околна среда, изменение на климата и нисковъглеродна икономика, както и за енергийна сигурност. Ще се стимулират дейности за предприемачество в областта на културата, културното наследство и сътрудничество, гражданското общество.

По Норвежкия механизъм средствата ще се предоставят по програми в секторите развитие на бизнеса, иновации и МСП, околна среда, изменение на климата и нисковъглеродна икономика, правосъдие и вътрешни работи, социален диалог и достойни условия на труд.

Приет е план за действие с мерки за предотвратяване придобиването по давност на държавни или общински имоти

Министерският съвет при план за действие с мерки за предотвратяване придобиването по давност на имоти – частна държавна или общинска собственост. С изменения в Закона за собствеността от 2014 г. срокът за спиране на придобиваната давност по отношение на държавни или общински имоти е продължен до 31 декември 2017 г. Това решение беше мотивирано с неприключилия процес по първоначално актуване на имотите – държавна и общинска собственост.

На територията на много населени места все още липсват одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри. Приемането на кадастралната карта и регистри за цялата територия на България ще даде възможност на областните управители и кметовете на общини да извлекат информация за имотите, за които в регистрите липсват документи за собственост. След преценка на характеристиките на имотите следва да бъдат съставени актове за държавна или общинска собственост за тези от тях, за които има достатъчно основание да се счита, че представляват държавна или общинска собственост. Влизането в сила на нови кадастрални карти и регистри води до промяна на индивидуализиращи белези на имотите – държавна и общинска собственост, и изисква за тях да бъдат съставени нови актове съгласно разпоредбите на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.

Планът включва мерки, които да бъдат предприети от страна на ръководителите на ведомства, областните управители и кметовете на общини и райони в срок до 30 ноември 2017 година.

Правителството предлага по-тежки наказания за кражба на фирми

Правителството одобри промени в Наказателния кодекс и предлага на Народното събрание да ги приеме.

Част от промените са свързани с въвеждането на по-тежки наказания при кражба на фирми. Новите текстове предвиждат затвор от 1 до 10 години и възможност за конфискация в случаи на претърпени имуществени вреди в особено големи размери. Освен това, при документно престъпление, с което се установява контрол върху юридическо лице, лишаването от свобода ще е от една до шест години. В сега действащия кодекс извършването на едно или съвкупност от документни престъпления с обект – частен документ, се наказваше максимално с лишаване от свобода за срок до две години, а ако извършителят е неосъждан, той се освобождаваше от наказателна отговорност с налагане на глоба от 1000 лв. до 5000 лева.

С предложените изменения в НК се засилва и наказателноправната защита на средствата от публични фондове. Обичайният механизъм на този вид престъпления включваше досега използването на представляващи, които нямаха качеството на управляващи на съответното юридическо лице, и НК не предвиждаше наказания за тях. Сега наказателната отговорност ще се носи както от този, който управлява юридическото лице, така и от онзи, който само го представлява, вкл. и като пълномощник.

Новите разпоредби предвиждат още засилване на мерките срещу пазарната злоупотреба и инкриминиране на най-тежките й форми. Така например, при злоупотреба с вътрешна информация и манипулиране на пазара от работещ във финансовия сектор или в надзорен или регулативен орган наказанието, което се предвижда, е до четири години затвор. С тези текстове България на практика въвежда изискванията на Директива 2014/57/ЕС относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба.

С промените в НК се въвежда и Директивата относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне. Включват и се по-широк кръг от престъпления, като, например, приемане и превозване на парични знаци в нарушение на установения ред.

В съответствие с евродирективата за атаките срещу информационните системи, с новите текстове в НК се синхронизират съставите и размера на наказанията. Към изпълнителните деяния се включват също пренасяне, повреждане, влошаване, скриване и спиране на достъпа до компютърни данни в информационната система. Целта на въвежданата директива е предотвратяването на тези престъпления и подобряването на сътрудничеството между съдебните и другите компетентни органи.

По-ефективно противодействие на тероризма, а именно – инкриминирането на финансирането и по отношение на други престъпления, свързани с тероризма, са част от другите предложения в НК. Съществуващата уредба се допълва, като се включват текстове за финансиране с цел набиране, обучаване и пътуване с цел тероризъм. Също така се разширява обхватът на подбуждането към и закана за извършване не само на тероризъм, като се включват и свързани с тероризма дейности. Допълнения се правят и при документалната измама, която цели освен извършване на терористично престъпление и финансиране на тероризъм, и пътуване с такава цел. Изменени са текстовете за кражбата, като се въвежда квалифициран състав, когато деянието е извършено с цел тероризъм.

Във всеки апелативен съдебен район ще има организация за подкрепа на пострадали

Правителството прие нов Правилник за прилагане на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. В него са уредени детайлно организацията на дейността на Националния съвет за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, редът за установяване на имуществените вреди и изплащането на финансовите компенсации на пострадалите от престъпления, както и финансирането на безплатната психологическа консултация и помощ.

Националният съвет за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления е постоянно действащ орган, който ще заседава веднъж месечно. Негов председател е министърът на правосъдието или оправомощен от него заместник-министър. С болничен лист или експертно решение на НЕЛК/ТЕЛК, служебна бележка от работодателя и др. ще се доказват разходите за лечение и пропуснати доходи от трудова дейност, както и разходите по заплащане на съдебни и деловодни разноски.

Прецизирана е цялата процедурата по избор на организации за подкрепа на пострадали и механизмите за контрол по изпълнението на задълженията им, свързани с предоставянето на безплатната психологическа консултация и помощ на пострадали от престъпления. Проектът предвижда на територията на всеки от апелативните съдебни райони в страната да може да се финансира поне една организация за подкрепа на пострадали. Досега безплатната психологическа консултация и помощ се предоставяше от две организации за подкрепа, което е беше свързано с пътуване и допълнителни разходи за пострадалите, а от там – и до недостатъчна ефективност на тези форми за подпомагане.

С последните изменения в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, които са в сила от 6 октомври т. г., се предвиди организациите за подкрепа на пострадали да осигуряват подслон или друго подходящо временно настаняване на пострадалите от престъпления, за които е налице непосредствен риск от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение. Сега в Правилника се предлага тази дейност да се извършва от лица, които са вписани в регистъра към Агенцията за социално подпомагане и предоставят съответния вид социални услуги. Помощта ще се дава по искане или становище на разследващите органи, като ще се посочва срокът, за който е необходимо тя да се предоставя. За тази цел Министерството на труда и социалната политика ежегодно ще дава информация на Министерството на правосъдието за лицата, които ще получават финансиране от общинските бюджети или държавния бюджет за съответната социална услуга и които ще предоставят подслон или друго подходящо временно настаняване.

Определят се норми за потребление на вода за напояване

Министерският съвет прие наредба, която определя норми на потребление на вода за напояване. Те са по предложение на Министерство на земеделието и храните и са фиксирани въз основа на хидрометеорологичните условия в различните части на страната, различните видове култури, както и от това дали фермерите поливат гравитачно, чрез дъждуване или капково.

Целта на наредбата е рационално използване на водните ресурси чрез въвеждане на икономически стимули. Предвижда се земеделските стопани да плащат по-ниски таски, ако изразходваното количество вода за напояване е в установените норми. Плащането ще е според нова тарифа, която ще бъде приета от Министрския съвет.

Прието е постановлението за изпълнението на държавния бюджет за 2017 г.

Министерският съвет прие постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2017 г. в срока, определен със Закона за публичните финанси.

С постановлението се определят конкретните задължения и отговорности на разпоредителите с бюджет при изпълнението на съответните им бюджети. Конкретизират се и показателите по отделните бюджетни програми по бюджетите на бюджетните организации, които прилагат програмен формат на бюджет, с изключение на бюджета на Народното събрание, в рамките на утвърдените с годишния закон за държавния бюджет разходи по области на политики и бюджетни програми.

За създаване на добра организация и с оглед осигуряване на условия за прозрачност на изпълнението на държавния бюджет, с постановлението са регламентирани процедурите за отпускане и разходване на планираните средства в годишния закон за държавния бюджет. Постановлението за изпълнението на държавния бюджет съдейства за ефективното и ефикасно разпределение и управление на държавните финансови ресурси, както и за запазване на устойчивостта при изпълнението на държавните функции и осъществяване на основните дейности, финансирани от държавния бюджет.

Правителството отпуска 60 480 лв. за стипендии на млади спортисти

Правителството одобри допълнителни разходи и трансфери за 2016 г. в размер на 60 480 лв. Средствата са планирани в централния бюджет и са за изплащане на стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни и общински училища.

От отпуснатите средства 23 355 лв. се предоставят в изпълнение на постъпили искания от 18 общини за финансиране на 35 стипендии за ученици, постигнали високи спортни резултати, а 37 215 лв. се насочват целево за отпуснати стипендии от министъра на младежта и спорта.

Приета е Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване

Правителството прие нова Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване и отмени действащата от 2011 г. тарифа.

Целта на въвежданото изменение в таксите е възстановяване на разходите на водни услуги, вкл. тези за околна среда и за ресурса, както и прилаганото на принципа „замърсителят плаща“.

Правителството одобри допълнителни разходи и трансфери по бюджетите на ведомства и общини

Правителството одобри допълнителни разходи и трансфери по бюджетите на ведомства и общини в размер на 9,687 млн. лв. Средствата са за сметка на преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2016 г.

По бюджетите на общини са разчетени 4,187 млн. лв. Те ще бъдат използване за реализиране на инфраструктурни проекти, свързани приоритетно с ремонт на общинска пътна и улична мрежа и с подобряване на водоснабдителната система на територията на редица населени места.

По бюджета на Министерския съвет се предоставят 5 500 000 лв. за текуща издръжка, в т. ч. за разплащане на данък сгради и такса битови отпадъци за 2016 г. Така ще се подпомогне дейността на Министерския съвет, включително за разплащане на дължимите от звена в неговата система към общините данък сгради и такса битови отпадъци за 2016 г.

Одобрени бяха и вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерския съвет. С намаляване на разходите по бюджетна програма „Администрация” се осигуряват средства за компенсиране на недостига по бюджетни програми „Министерски съвет и организация на дейността му“, Координация и мониторинг на хоризонталните политики“, „Координация при управление на средствата от ЕС“, „Вероизповедания“, „Национален архивен фонд“, „Други дейности и услуги“ и „Убежище и бежанци“.

Никола Петков е предложен за удостояване посмъртно с орден „Стара планина”

Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ за награждаването посмъртно на Никола Петков с орден „Стара Планина“ – първа степен за изключителната му гражданска позиция и за извънредно големите му заслуги в борбата срещу налагането на комунистическия тоталитарен режим.

Никола Петков е един от най-видните български политици на ХХ век. Започва кариерата си като дипломат. Избран е за народен представител в ХХІV Обикновено народно събрание (1938-39 г.). Противопоставя се на едноличния режим и се обявява за възстановяване на Търновската конституция, поради което изборът му за народен представител е касиран. Обявява се също против всяко сътрудничество с Хитлер и дни преди присъединяването на България към Тристранния пакт през февруари 1941 г. е интерниран в лагера „Гонда вода”.

След 9 септември 1944 г. е част от първото правителство на Отечествения фронт като министър без портфейл. В знак на несъгласие с провежданата политика от „народната власт” напуска кабинета и оглавява опозицията. Избран е за народен представител в VІ Велико народно събрание (1946-49), но през юни 1947 г. депутатският му имунитет е снет, арестуван е в сградата на парламента, срещу него се провежда скалъпен процес и на 16 август е осъден на смърт. Присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г.

Правителството предлага ген. Константин Попов да бъде освободен от военна служба и удостоен с орден

Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ, с който да освободи генерал Константин Попов от длъжността началник на отбраната и от военна служба във връзка с подаден от него рапорт. Кабинетът предлага също така ген. Попов да бъде удостоен с орден „Стара планина“ – първа степен, с мечове, за особен принос в развитието на Българската армия.

За награждаване с орден „За военна заслуга“ I степен е предложен бригаден генерал Боян Ставрев, който до 12 декември т. г. оглавяваше Националната гвардейска част

С друго решение Министерският съвет предлага на Президента да удостои полковник Иван Ортомаров, директор на дирекция „Операции и подготовка“ в Министерството на отбраната, със званието бригаден генерал.

1 Comment

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.