Сега не съм Шарли Ебдо

Френското сатирично списание пошло се изгаври с падналия руски Ту 154 и загиналите при трагедията

„Ама и тия са едни изроди!А преди две години и даже и руснаците бяха Je suis Charlie.

(За незнаещите френски: „Репертоарът на хора на руската армия се обогатява: ААААААААААА!)

Това написа очевидно възмутен в малките часове на деня колегата Валентин Костов – международен редактор в БТВ във Фейсбук по повод безвкусната карикатура на Шарли Ебдо за трагедията с руския Ту 154.

Днес и Русия остро и разбираемо реагира:

„Последните карикатури на френското сатирично издание Шарли Ебдо са изпражнения върху хартия, заяви официалният представител на руското военно министерство Игор Конашенков“, предаде ТАСС

За такава простащина всеки средноинтелигентен човек би бил изритан от приятелите си в социалната мрежа.

Нооо…не това е темата, както очевидно се досещате.

Когато Шарли Ебдо се подиграваше с вярата на милиони мюсюлмани, окарикатурявайки (между другото също толкова пошло и безвкусно) пророка Мохамед, също имаше възмутени до дъно, както и сега. Тогава бяха мюсюлмани, защото се гавреха с вярата им. Сега сме християни, защото се гаврят с ценностите ни. Къде е разликата?

Да, тогава срещу редакцията беше извършен кървав терористичен акт на отмъщение. И целият цивилизован свят защити свободата на словото и свято право за изразяване на позиции. В същото време американските медии например не разпространиха скандалните карикатури, докато у нас охотно го направихме.

Руснаците едва ли ще хукнат да правят покушение върху редакцията на сатиричния седмичник, нали?

Но е показателно, че социалните мрежи пламнаха от негодувание заради просташките карикатури, свързани с трагедията и смъртта на 92 души. А защо? Нали би трябвало да го приемаме нормално, нали си е просто карикатура, нали е свобода на изразяване на позиции?

Извинете, кое е позицията?

Парадоксално е, но карикатурите на Шарли Ебдо докараха нещата до там руски политици да обвиняват западната журналистика в липса на морал и ценности.

Текстът на карикатурата гласи: „Лоша новина…Путин не е бил вътре“

Ясно е, че темата е дискусионна. И как няма да е, след като у нас наред с възмущението се намериха хора, които да злорадстват по повод трагедията, включително и един бивш председател на парламента.

Но в случая не съм на страната на Шарли Ебдо. Въпреки, че съм на страната на свободата на словото.

Gendo

5 Comments

  1. Толкова ли е трудно да се разбере, че от психическа гледна точка много по- лошото за една общност е всеки да се крие зад комплексите си, отколкото да се говори за тях. Тези комплекси , макар и виртуални, са силно влияещи на действията на хората. Кой грамотен човек днес не знае, че религиозната бъркотия не е на небето, а на земята, и че за съжаление религиите все още се ползват за насъскване на хората един срещу друг. Невярно е твърдението , че за религиите трябва да се говори само с благоговение, защото именно една такава висока религиозна чувствителност е основата , на която религиозни фанатици разгарят вражди. И тази религиозна чувствителност е ниска там, където от дълго време живеят хора в смесени религиозни райони. България е пример за това. Пробвайте в някое делиорманско село да се разкрещите , псувайки Мохамед . Ще ви убият ли? Не, ще ви гледат като хулиган, ще ви направят забележка, но никой не би си мърсил ръцете с кръвта на простак. Повторете експеримента с псуване по Исус Христос и хората ще отреагират по същия начин – дръж се прилично , простако ! Много време и съвместни страдания са били нужни за да се стигне по естествен път до извода – хората и тяхното бъдеще стоят над религията, но в основата на такова спокойно същевствувяне стои именно ПРИТЪПЕНАТА РЕЛИГИОЗНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ.Е, „Шарли Ебдо“ върши за своя сметка именно това – предизвиква прекалената религиозна чувствителност. Следва един неприемлив за светска и демократична държава акт -убийства , и след това вече пламва разговора – допустимо ли е. В резултат всички разумни хора се съгласяват, че „обиди“ не са нужни, но убийствата пък са недопустими. Какво е това нещо , обидата? Това е нещо много специфично за отделните хора и дали една дума или твърдение ще бъдат приети като обида или не е лично решение. Неносенето на фереджета в някоя мюсюлманска държава се счита за върховна религиозна обида и горката жена може да бъде убита веднага с камъни. И ние ще признаем подобен акт за законен, защото някакъв религиозен идиот бил „обиден“ ? Бих искал да има повече издания като „Шарли Ебдо“, които да разравят жаравата на верската, политическата, расовата нетърпимост, давайки възможност в пламъците на масово обсъждане да изгарят полека кървавите клонки на човешката нетърпимост един към друг.

  2. Винаги съм била против правото което някой може да си присвои да се гаври с другите Не можех да повярвам че сериозните политици застанаха зад вестника

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.