Емил А. Георгиев: Законът за авторското право не е работещ, както показва казусът с „Музикаутор“

Емил А.Георгиев Снимка: deos.bg

Казусът „БНР- Музикаутор“ ни показва, че Законът за авторското право не е работещ. Апропо, такива проблеми имаше и през 2011 г. Последната промяна в Закона – от 2011 г. беше именно в тази част: „Организации  за колективно управление на права“, така че в бъдеще преговорите между тях и т. нар. „ползватели“ да бъдат по-лесни и по-удобни. Но, виждате, че приетите тогова изменения не изпълняват своите задачи.

Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ експертът по авторско право Емил А. Георгиев, председател на УС на ДЕОС.

От гледна точка „де юре“, „Музикаутор“ или други такива колективни организации, които имат управление на права,  не са съвсем монополисти, но в края на крайщата те имат една много широка представителност. Например в „Музикаутор“ членуват, по техни данни, около 3 000 български творци. Те също така представляват много чуждестранни творци и носители на права. Удобството, разбира се, произтича за ползватели, например като БНР, но и далеч по-малки, включително отделните заведения, кафенета, е много по-лесно да се договарят на принципа на едно гише, тоест,  да имат един единствен събеседник от другата страна, с когото могат да сключат договор и да си уредят ползването на права върху музикално произведение. Големият въпрос е как дейността на един такъв доставчик, един такъв посредник, какъвто се явява „Музикаутор“, да бъде регламентирана така, че да се случва съобразно справедливи условия и справедливи отношения. Този механизъм на този етап липсва. Това, което не е ясно и което остава абсолютно замъглено за обществеността е, по какъв точно начин  „Музикаутор“ взима решение за своите  тарифи, защо ги определя по този начин. Откъде те решиха, че трябва да получават от БНР милион и шестотин хиляди лева, вместо досегашните 500 хиляди, коментира адвокатът.

Георгиев обърна внимание, че спорът е тръгнал към разрешение едва когато му се е дала широка гласност и прозрачност.

БНР и БНТ са най-коректните платци на „Музикаутор“, констатира Георгиев, според когото сдружението е избрало „най-лесната мишена“, за финансовите си претенции.

Чест обект на критика спрямо „Музикаутор“ е колко пари влизат на входа, постъпват, и колко биват разпределени. Нещо, за което малко се говори е, че огромната част от средствата, които „Музикаутор“ прибира и разпределя, напускат България, отиват към чуждите звукозаписни компании, към чужди композитори, текстописци и т. н. Това се дължи на факта, че в България харесваме чужда музика и нашите медии показват такова съдържание. От малкото пари, които остават за българските творци, не е съвсем ясно по какъв начин те се разпределят. Примерно, много е трудно да откриете някакъв отчет на страницата на „Музикаутор“ на тях колко им струват административните разноски, какви заплати си раздават и така нататък, това са важни неща, каза Георгиев.

Журналистът Весислава Антонова, която присъства на вчерашната среща на представители на Министерството на културата, БНР и „Музикаутор“ в СЕМ допълни:

„Това, което най-много ме изненада в тази ситуация е, че в Министерството на културата още от миналата година има тарифа за БНР, по която то да плаща авторски отчисления на „Музикаутор“. Тази тарифа се оказва, че не е била приета от Министерството, защото има становище на Асоциацията на радио- и телевизионните оператори, които представляват интересите на търговските медии, но няма позиция на БНР. Министерството е счело, че БНР трябва да има позиция, за да бъде одобрена тази тарифа, което е логично. Това означава, че някой не е защитил достатъчно време интереса на една голяма национална медия.“

Според Антонова има „две опасни писти“ по които може да тръгне спорът за авторските права изобщо  – да се направи внушението, че асоциациите, които управляват авторските права, са едва ли ограбват платците си или тази, че медиите, които получават финансиране от Бюджета са, едва ли не, задължени да го дават на някого.

Според нея трябва да има повече бизнес мислене и да не се елементаризира темата за отчисленията към продуценти и изпълнители.

Цялото интервю чуйте ТУК.