Въпросителни в дясно с отрицателна перспектива

Радан Кънев (в ляво) и Христо Иванов като съмишленици от един отбор. Снимка от Фейсбук

Отговорът, който предизборно трябва да даде „Да, България“  е какво ще е отношението им към ГЕРБ и трябва да е ясен, защото точно той разби Реформаторския блок

Евгени Петров

Въпрос, който публично и ясно задавам от няколко дни и на който никой в т.нар. автентично  (предпочитам „биографично“) дясно няма смелост и достойнство да отговори е:

„Защо само в рамките на 2-3 месеца Христо Иванов, съмишленик и другар в борбата на Радан Кънев направи своя партия и защо цялата Протестна мрежа и медиите, подкрепяни от „Америка за България“ зарязаха ДСБ и Радан,  (а преди това и РБ) и се пренесоха в „Да, България“?

Къде са ценностите? Къде е моралът? Къде са заветните цели? В какво вярвахте само до преди няколко месеца?

Защо, ако целите са едни и същи, (борба с корупцията, реформа в съдебната система и т.н.) трябва да се строят два успоредни пътя, за да бъдат достигнати? И не е ли това поредното разцепление в дясно, след разцеплението на самия РБ така, както преди това и Синята коалиция? И както стана още преди това в СДС?

Защо, ако идеята е да се тръгне по нов път не кажете ясно и открито, че старият е бил грешен? Че Радан Кънев се провали? Или не го казвате, защото ще признаете, че по тази логика цялата ви политика на остра конфронтация срещу ГЕРБ е била погрешна?

Защо не видях никой от ДСБ на учредяването на ДАБГ (Движение Да, България), защо не чета и едно изречение по повод учредяването на новата партия на стената на Радан Кънев? Или на Атанас Атанасов?

Къде са доцентите и професорите- стратези на предишната дясна конструкция, или ще я изоставим като паметника пред НДК?

Три години и близо 300 000 избиратели на РБ съвсем не са малък повод за тези въпроси. Не подценявайте проблема, защото около 35% от тях си дадоха гласа именно за РБ като коалиция, а не за една или друга партия. И аз бях един от тях.

Паралелно с призивите да се даде време на новата партия „Да, България“, се появиха и критични анализи и само наивник би очаквал 100 дни спокойствие при 80 дни до изборите.

Но критични нотки се прокраднаха както в редове на културолога Ивайло Дичев, от дясно, така и на възможната партньорка Татяна Дончева, от център-лявото. Гробното мълчание, което вика повече от мегафон, иде от ДСБ.

Да си спомним – как беше преди 3 години?

Който не е с Реформаторския блок е против демокрацията. Сега вие не сте с РБ.

Който е против Радан Кънев и ДСБ е против демокрацията. Сега вие сте с Радан и ДСБ.

Който е против Христо Иванов и „Да, България“ е…? Пак от лошите и не-демократите, а всяка, дори плаха критична нотка срещу още нерегистрираната партия се приема като удар в гърба на демокрацията, а  „провинилите се“ са или герберски тролове, или хибридни медии забравяйки, че пресата е коректив не само на управлението, но и на собственото си опиянение.

И най-важното – вие, които скачате от проект на проект като цветарки по масите, точно вие нямате отговор на въпроса какво става, ако червенокафявата мафия отново дойде на власт. И нямате отговор как да я спрете.

Като десен човек силно искам да вярвам, че „Да, България“ ще се превърне в оня коректив на най-голямата партия – ГЕРБ – както наивно вярвах, че преди 2-3 години това можеше да бъде Реформаторският блок. Защото при това разпределение на силите в българската политика дясното видимо ще има необходимост както от коалиция, за да управлява, така и от вътрешнокоалиционен коректив.

За момента покрай емоциите около учредяването на новата партия нейната заявка да бъде фактор в парламента никой не задава неизбежния въпрос – ще има ли коалиция с ГЕРБ? А както споменахме, изборите са само след около 80 дни…И какъв ще бъде отговорът, защото това е важно, за да не влезем в спиралата на „избори до дупка“? Точно в момента, в който икономиката дръпна.

Ако обединението около Христо Иванов е мислещо и демократично – да, или ако не коалиция, поне някакво сътрудничество. Ако е изградено на принципа на най-малкото общо кратно – омразата срещу Борисов – не. ДАБГ има първото си изпитание – да влезе в НС.  И му го пожелавам, защото иначе ГЕРБ ще остане сам срещу лявото и корпоративно мнозинство.

Но разрушителните сили, дали ще дойдат от крайнолявата безпардонност, или от автентичнодясната самовлбеност е все тая.

Мислите ли, че на вълнолома му пука за посоката на вълните?

Но ако сега се повтори 2013-а година с пълния провал на останалото дясно извън ГЕРБ, или то под някаква партийна форма се дотътри до 15 или 20 кресла в парламента, пред него ще изникнат далеч не леки въпроси. А избирателите искат да ги знаят още от сега. За да не стане като преди.

Аз лично съм скептичен. Но може да е от възрастта.

6 Comments

  1. Аз съм учредител и член на районно ръководство на ГЕРБ. Както Бойко и централното ни ръководство, така и в структурите на партията сме уверени, че коалицията с друга дясна формация ни е обективно необходима.
    Ние обаче изпитваме вече непоносимост към термина „КОРЕКТИВ“. Не ни е нужен никакъв коректив, нужен ни е стабилен и колкото се може по-силен партньор.
    РБ не се оказа нито коректен, нито силен партньор. Главно заради Кънев, Атанасов и депутатите, именуващи се членове на Гражданския съвет.
    Но не само заради тях.
    Има трима самоуверени, но твърде посредствени депутати /Тренчев, Делчев, Анестиев/ от партията на Кунева, които се опитват да изнудват парламентарната ни група при всяка възможност, като съчетават изнудването с лицемерни опити за морални корективи.
    Всички влиятелни членове от ПРОТО-партията на Христо Иванов мразят лично Бойко Борисов, Цветанов, както и цялата ни партия. С тези хора, ако попаднат в парламента, стабилна коалиция е невъзможно да направим – стига ни опита с Радан Кънев.
    За ГЕРБ остава само потенциалната възможност за бъдеща нова коалиция със следконгресния Реформаторски блок. Но какви са шансовете на този блок и с каква сила би могъл да влезе в парламента, това в момента е съвършено непредвидимо.
    Пиша текста дотук от гледна точка на членството ми в ГЕРБ.
    Но ако се абстрахирам от това си членство, смятам, че хора като Радан Кънев и Атанасов изобщо нямат работа в парламента. Те могат да се държат единствено като деструктивни личности без никакъв шанс за влизане в реално управление.
    Партията на Христо Иванов аз преценявам – с оглед на всички публично достъпни факти – като политическо крило на принуденият съюз между Прокопиев, Донев и Цветан Василев.
    Тази партия би трябвало да изиграе ролята, която Василев отреждаше на Бареков.
    ДАБГ е особено привлекателна за Прокопиев, Донев и Василев заради влиятелните си контакти със Съюз на съдиите.
    Накрая – изглежда, че Христо Иванов иска избирателите на ДСБ, но без Кънев /тежко компрометиран в различни аспекти/ и Атанасов, а това ще рече и без Мартин, Караджов и прочие…
    Чест прави на господин Петров, че като журналист постави напълно реални неясни въпроси.

  2. „Е чак…“
    По десебилски надменно: смислен човек, но… Да бе, само вие сте смислени! Самовлюбено и неадекватно!
    А ако Евгени Петров е знаел, че позицията на Радан е трик???

  3. „Не подценявайте проблема, защото около 35% от тях си дадоха гласа именно за РБ като коалиция, а не за една или друга партия. И аз бях един от тях.“ Евгени е смислен човек, но отявлен гербер от доста време. Някак си хич не мога да повярвам, че си е дал гласа за РБ при положение, че основно съобщение в предизборната им кампания тогава беше, че няма да позволят Б.Б. да стане премиер за втори път.

  4. Нали Атансов каза: ще правят коалиция с ДДБ. Те са едно и също с ДСБ. Но ДДБ под лозунга „няма леви, няма десни“ цели да прибере леви, десни, зелени, жълти, лилави, докато „автентично дясното ДСБ“ не е лицеприятно да го направи. Не мислят за следизборна коалиция с ГЕРБ, защото те мразят преди всичко ГЕРБ. А и Кр. Таков заяви, че целта им е да бъдат „трън в петата“ на всяко управление.

  5. Всичките питани са си на мястото. Май убягва една – новият продукт ще получи ли регистрация? Т.е. ще бъде ли на сергията за предсрочните парламентарни избори? Аз съм скептично настроен. Даже като един любител на конспирациите си мисля, че точно такъв ефект се преследва. Като с Царя. Само, че нали си знаем, че вторият път е фарс…

  6. Палец, г-н Петров! Много силен текст, много смислени въпроси и опасявам се, много силно мълчание ще е в отговор.

Коментарите са ограничени.