За малката и голяма корупция, за малката и голяма правда при финансирането на българските медии?

Илиян Василев
Илиян Василев

Илиян Василев*

Повод за тези редове е статус във Фейсбук от известен издател на сайт, в който се развива подетата от Харалан Александров тема срещу грантовите медии. В него той противопоставя „грантовите“ медии на собствената си медийна активност и ценностите.
 Охранители на медийния комфорт на българската политическа класа и олигарси – това е моето определение за подобни хора. Този статус ми дава възможност да оборя мита за „истинската“ и „независима“ журналистика във версията, което се проповядва от Пеевски медии, Труд, Гласове, Епицентър и още куп сайтове, които гравитират около всяка власт.
Вземам повод от тези публикации, защото няма никакво съмнение, че те са част от координирана медийна атака не само срещу ПП „Да, България“, но и срещу независимата от властта и модела на прехода журналистика. Което е жалко.
Не отричам правото да се прави всякаква журналистика – проблемът възниква когато я издигат като монополно правилна и репер по морал. Типична пост истина – не фактите, а възприятията.
Става въпрос за източниците на финансиране – за нищо друго, защото журналистиката е материален занаят.
Цитираните в този статус „светли“ примери като господин Блъсков и сие още от зората на демокрацията развиват журналистика благодарение на „лесни“ кредити – от правилните банки за правилните хора за правилните новини. На едни даваха куфарчета в пряк и повече в преносен смисъл – бяха в списъци, на които банкери им даваха кредити /необезпечени разбира се/ за да развиват медиен бизнес. Така бяха посочени и определени кои да правят журналистика и кои да вегетират в периферията като декорация на демокрацията. „Правилните“ бяха финансирани от „частни“ банки, които след това фалираха – забележете едни назначени /друго определения няма – даваш лиценз за банка и право да събира пари/ частни банкери, които взеха парите на хората и ги дадоха на правилните журналисти. Като фалираха банките – парите не се върнаха – нашите с Вас пари. Къде е тук моралната висота от която същите хора да критикуват получилите грантове от НПО, които нямат отношение към данъкоплатеца?
В резултат се роди медийната „часова“ група, която след това беше последвана от друга медийна Пеевски и сие. Операциите около придобиванията т.нар. собственост на медиите, винаги е била свързана с „кредити“ от банки за нови и стари правилни журналисти, които много рядко са били връщани. Сагата около КТБ затегна дисциплината при банките и това направи зависимостта на подобни медии от държавно и олигархично финансиране още по-голяма, но заедно с това засили и недоволството им от „грантовите“ медии, които са извън контрола на властта и на олигарсите. Справка – финансираните от КТБ медии – прочетете както списъка на получилите кредити за медии, всичко потъна в несъбраните вземания от синдиците в масата по несъстоятелността. Кредитите на някои много ценни за Кой? издатели, за да останат анонимни, бяха прехвърлени в ПИБ и други банки. Вижте, ако имате изобщо достъп до тая светая светих, колко от тези кредити се облужват и днес.
Вторият и основен източник са рекламите – опитайте се да направите вестник и да оцелеете – грам реклама няма да Ви пуснат, защото рекламните приходи при интегрирани пакети, също отиват при правилните хора. Става дума не за реклами, които нормално промотират стоки и услуги, проект или идея, а реклами, които едни олигарси дават на други медийни олигарси за да охраняват властовото статуквото. Вижте дали хората от цитирания в статуса Медиапул се возят в мерцедеси или демонстрират висок жизнен стандарт. И след това вижте тези от „правилните“ издания, някои ходят с по-голяма охрана от президента!?, която струва повече от издръжката на почти всеки вестник или сайт.
Последният и най-важен източник за правенето на медии у нас са евро и публични средства които през държавата постъпват отново в същите издания. Вижте например Канал 3. Да не мислите, че средствата с които той беше създаден са отделени от залъка на корпулентния. Той и други български олигарси не са нищо друго освен посредници на външни или местни публични и олигархични пари. Примерно, печелиш обществена поръчка , която е надута, така че да и остане „премия“ – която още в началото на заданието е определена ма медии. Това са организирани схеми за насочване на публични средства или данък охрана на статуквото, който се изисква от бизнесмени да плащат за бъдат оставени на мира. Нали затова са овладели НАП.
С риск да не бъда изчерпателен и с предварително извинение ето Ви няколко примера.
Вестник Сега е един от малкото от независимите вестници, който се финансира от български бизнесмен, който обаче не прави медийни империи и слава богу защото без това нямаше да виждате прекрасните карикатури на Христо Комарницки. Нарочно го посочвам, защото много често не съм съгласен с линията на издателя, но уважавам неговото право да бъде различен. Само Комарницки да беше – добра дума заслужаваше.
Видяхте какво стана, когато Огнян Донев се опита да инвестира в медии – часовата група – то не бяха проверки, обвинения от прокуратурата, съдебни дела – докато не го изгониха със загуба, не мирясаха. Защото той не е от правилните хора, вероятно защото не е корпулентен в преносен смисъл. Сега нон стоп му правят проверки и го разхождат по съдебни зали по смешни обвинения, защото издава популярен сайт и списание.
Питайте журналистите в неговото издание, дали някога той се е обаждал за едно или друго нещо. След това гледайте какво става в Пеевската група /с насочените и неподписаните статии/, в Труд, Епицентър и сие.
Поръчка след поръча. Или хвалят властта – без значение коя или се готвят да обслужат изборни кампании срещу заплащане.
Цялата сума на всички грантове, които отиват в медии, не може да стъпи на малкия пръст на средствата които се насочват от олигархия и държавата към правилните медии. Така, че моите уважения на Евгени Петров, Харалан и сие, но цялата теза срещу „грантовата“ демокрация е дълбоко порочна и обслужва користни хора в зависими медии.
Да не говорим за отчетност и прозрачност. Искате да разберете какво финансира Фондацията Америка за България? Влизате в сайта и виждате с колко, всеки проекти, с какви мотиви и кой управлява проекта. До цент, до лев. На светлинни години от стандартите на местните политици и олигарси – само можете да се учите.
Какво знаете за схемите по които се финансират стотици сайтове /включително хибридните/, вестници, телевизии на Кой?, списания, медийни проекти и т.н.? Нищо. Единственото, което се получава като сведение са средствата по европрограми, но и там тайната е ключ след ключ и решенията се приемат по
странно време, само и само да не стане ясно кои са мотивите и кои назначените печеливши.
Добавете към горните финансови прокурорските и административни бухалки и ще получите бегла представа за медийната охрана на статуквото.
Нека всеки да обяви източниците на финансиране, да го прави редовно – като месечни и годишни отчети, които да публикува на страницата или вестника, като да наблегне на средствата които получава от държавата и от кредити от банки, включително тези които се прехвърлиха от КТБ в ПИБ. Вижте през КТБ колко медии и политически проекти бяха финансирани.
Бареков не е единствен и не виждам да го удостоявате със своето медийно влияние – а той си е типичен случай на политически и бизнес брокер. Деньги вперед и обслужваме изцяло.
Няма да казвам колко средства от контролирани от Русия бизнес структури се наливат в медии, включително през български бизнесмени – много повече от западните НПО и фондове, при това толкова и само от групи около Малофеев и Решетников. Те са относително дребни риби. Вижте какво се генерира като свободен за инвестиции ресурс в сферата на горивата и рекламния бюджет на свързаните с Русия компании.
От гледна точка на интереса на данъкоплатеца кое е по-добро – някой друг да дава средства, които са свръхпрозрачни и под надзора на цялото общество, или десетки и стотици милиони, без да ни питат, разни висши държавни чиновници, банкери или бизнесмени без контрол и отчетност. Къде е тук общественият интерес?
Съгласен съм, че на грантове никаква медия не може да съществува постоянно. Пък и не трябва, защото се формира устойчива зависимост. Но преди това трябва да се премахнат схемите и механизмите на контрол чрез които съществуват държавно спонсорирани „частни“ медии на пазителите на статуквото.
Докато държавата е пленена и демокрацията ни е управляема единственият начин хората да научат „другата гледна точка“ и да има що годе прилични медийни баланси /макар, че и това е измамно при тоталния медиен монопол в електронните медии/ свободата и независимостта на читатели, зрители и слушатели, минава и през грантове включително от партньорски ни по ЕС и НАТО страни. Защото с тях имаме сходни ценности и няма никаква опасност някой да заплаши демокрацията ни. Което не е вярно за петите колони на Русия, обслужвани от медиите на български политици и олигарси.
Иначе излиза, че когато данъкоплатците от тези страни дават средства – които правилните хора усвояват няма проблем, когато малка част от тях отиват за да има свободни и други медии – това вече е грантова демокрация.
Следващият етап на Вашата кампания за влияние е директно да имплантираме практиките на Кремъл – тези идеи прозират между редовете – обявявате „грантаджиите“ за чуждестранни агенти, забранявате финансирането отвън на каквито и да медийни или обществени проекти, правите Фонд за държавно спонсориране и ще получите удобната среда за управление, за каквато мнозина в България мечтаят.
Първият и единствен случай, в който имам някакъв опит е проекта Булгария Аналитика, за когото работя. Мисля, че всички видяха за какво иде реч. Няма да видите тези средства конвертирани в скъпи коли или по-висок жизнес стандарт, а в повече автори и повече материали. Други ценности.
Не случайно Харалановото интервю и покрепящите го имат конкретна цел – да внушат недоверие и скепсис към проекта „Да, България“. Това е част от организирана акция която трябва да блокира интерес и симпатия към новото формирование, които се отклоняват от „правилните“ политици и кандидати.
Но най-вече да защитят схемата с малката корупция, която приспива вниманието на хора за голямата корпуция, от която се храни и модела на медийна демокрация у нас.
*От блога на автора

9 Comments

  1. Има разлика между т. нар. „грантаджийски“ медии и бухалките на Пеевски. При първите източника на финансиране е ясен. Правилна или не, схемата е ясна – кандидатстваш за проект – печелиш или не. При Пеевски финансирането е обвито в мъгла. защо обаче Василев пропуска друга порочна схема на купуване на медийно влияние – през оперативните програми, чрез които държавата излива десетки милиони годишно за реклама в най-големите медии? При това без да има ясен регламент. По този начин властта държи послушни „големите“ телевизии БТВ и „Нова“, които в огромен процент формират обществените настроения в страната.

  2. „Не случайно Харалановото интервю и покрепящите го имат конкретна цел – да внушат недоверие и скепсис към проекта „Да, България“. Това е част от организирана акция която трябва да блокира интерес и симпатия към новото формирование, които се отклоняват от „правилните“ политици и кандидати.“ Тук г-н Василев слезе до нивото на онези медии, които громи в текста си.

  3. Има и много лъжи или некоректно поднесени факти в статията на Ил.Василев. Например, твърденията за Огнян Донев.
    а)Дали О.Донев се обажда на редакцията в собствените си издания е непроверуем факт, но и не доказва нищо. Първо- престъпление ли е да се „обажда“, след като Иво Прокопиев винаги с гордост е твърдял, че обсъжда редакционната политика на изданията си, а очевидно Илиян Василев би направил всякакви четки на Прокопиев, вижда се и в този текст. Второ, не е нужно издаделят да се обажда през ден по телефон, за да твърдим, че редакцията се придържа до неговите лични възгледи и финансови интереси. Твърдим го, защото го виждаме в материалите на изданията му и не се интересуваме, дали се дължи на автоцензура или на указания.
    б)Опитите на Ог. Донев да инвестира в „часовата група“ бяха придружени със скандали, но е трудно да се каже, къде свършват обичайните търговски войни, особено между бивши съдружници, и къде започват някакви битки между политически проекти. Самият Ог.Донев по време на скандалите отричаше те да имат политическа проекция. Със сигурност и двете страни са използвали „институционалните“ си възможности в битката за пари.
    в/измежду тримата – Прокопиев, Пеевски и Донев, най-видимо обвързан с конкретни политически и магистратски фигури, а и центрове на власт, а следователно и най-олигархичният, е Прокопиев.

  4. „Проектът за построяване на гражданско общество отвън очевидно е провален и трябва да се тръгне на чисто, ако изобщо смятаме, че е възможно и си заслужава.“- това извеждам като един от акцентите в интервюто на Х.Александров, един интересен и умен изследовател.

  5. Илиян Василев в тоя случай се хвърлил да защитава „Америка за България“ като Матросов на амбразурата.Смешен е.

  6. Всички са отвратителни -грантовете също. Парите, с които се продавате са пари – долари, евро, лева.Докъде стигнахте с тази продажност!Журналист да стане мръсна дума! Подлоги!

  7. А Дневник, на олигарха Прокопиев, финансиран и от Америка за България, какво се явява? Или за вас е О.К., щото плюе Русия?

  8. С други думи, чудесно е, когато САЩ плащат и определят информацията, която получаваме. Ако е друг – много лошо!

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.