„Да, България” – разцеплението на ДСБ и създаването на либерална левица

Новото при новата парти е, че при учредяването си демонстрира нежелание да мимикрира под формата на „дясна” формация

Създаването на „Да, България” е събитие най-вече за избирателния корпус на бившия Реформаторски блок. Това не е малко, защото този избирателен корпус представлява около 300 000 избиратели, които в следващите 3 месеца ще трябва да решат на кого да се доверят.

Със сигурност изборът им няма да е лесен, защото бившата десница, която те наричат „автентична”, е в процес на фрагментиране и поредно трансформиране. Именно това е първият извод, който можем да направим от създаването на нова партия в това политическо пространство.

Учредяването на „Да, България” е симптом за процес на фрагментация и практически представлява разцепление на избирателите, които до момента гравитираха най-вече в периферията около ДСБ. Разцеплението не е съпроводено с дежурните скандали и обиди, които се случват при подобен тип разделения, но това не значи, че то не съществува. Напротив, именно липсата на междуличностни нападки и наличието на общо говорене по отношение на съдебната реформа го прави още по-дълбоко. Защото разцеплението е на идеолгическа основа и се случва отдолу нагоре. По отношение на съдебната реформа, ДСБ изповядва същите принципи като „Да, България”.

Защо тогава се създава нова партия, а не се работи върху основата създадена от Радан Кънев?

Основната причина е, че ръководството на ДСБ все още упорито афишира партията като дясна, а основното послание на „Да, България” е, че не е дясна.

Желанието на Радан Кънев и повечето представители на елита на ДСБ да участват на изборите заедно с „Да, България” е опит да не се допусне разпиляването на собствения им вот. В същото време, по-знаковите представители на новата партия дават вид на хора, на които не им се говори на тема предизборна коалиция с ДСБ. Това би могло да се окаже сериозен проблем за влизането в парламента на следващите избори, както на ДСБ, така и на „Да България”.

Новото при „Да, България” е, че при учредяването си партията демонстрира, че не желае да мимикрира под формата на „дясна” формация. Огромната част от хората, които ще подкрепят този политически субект са активни градски избиратели с ляво-либерални възгледи, които през последните години се измъчваха от факта, че трябва да се етикират като „десни”. През последните седмици, знакови представители на новата партията и най-вече нейният лидер Христо Иванов, ясно заявиха, че не са десни, което е достойно за уважение. Те трябва да продължат в тази посока и да назоват автентичните си виждания, а именно да се самоопределят като леви либерали. Подобна искреност ще има позитивен ефект и върху представянето им на изборите. Казвам го от позицията на човек, който изповядва дясно-консервативни убеждения – те са обратното на това, което изповядва „Да, България”. Въпреки това, бих уважавал всеки, който се нарича с истинското си име и не се опитва да мимикрира под една или друга опаковка само, за да получи няколко гласа повече.

Залагането на реформата на съдебната власт и защитата на правовата държава,

като основен и засега единствен приоритет пред новата формация, само по себе си е либерално послание. Консерватинвните послания са свързани най-вече със защита на националния интерес и приоритет за традиционните ценности, които са формирани от християнската религия и култура в продължение на векове. В този контекст е въпрос на време, представителите на „Да, България” да започнат да защитават от идеологически позиции „права”, като разрешаване на хомосексуалните бракове и легализирането на леките наркотици.

Перспективите за предизборна коалиция с крайнолява формация като „Зелените” и крайнолиберална партия, каквато е ДЕОС, допълнително ще позиционира „Да, България” в лявото политическо пространство. Коалиция с тези две формации ще проблематизира евентуална коалиция с ДСБ и ще официализира разцеплението между центъра и периферията на тъмносините.

Революционните послания от типа на „да счупим системата” и „да започнем отначало”, тепърва ще бъдат развивани и говорени на висок тон.

Основният проблем пред избирателите на бившата десница,

който засяга пряко и „Да, България” е, че в момента тече тенденция на фрагментиране на вота. Практически се оформят три основни политически субекта – „Да, България”, ДСБ и остатъчният Реформаторски блок. Между първите две формации има потенциал за възникване на тежки идеологически разминавания, а третата ще става все по-немощна в електорално отношение и шансовете й да влезе в следващия парламент към този момент са само теоретични. По този начин може да се окаже, че предсрочните парламентарни избори ще оставят зад борда и трите формации. Така ще се повтори ситуацията от 2013 година, когато поотделно ДСБ, ДБГ и СДС останаха извън парламента и след това се премина към процес на окрупняване.

Ако този сценарий се осъществи, истинското възникване на нова либерална левица в българския политически живот ще се случи след изборите, а не преди тях.

Ако все пак една от трите формации прескочи 4-процентовата бариера, то тя ще се превърне в притегателен център за по-голямата част от избирателите на останалите извън парламента два политически центъра.

Ако това е „Да, България”, то бившата десница ще се превърне в левица. Ако това е ДСБ, бившата десница ще се опита още веднъж да се преформатира в консервативна формация. Дали този опит отново ще бъде неуспешен все още е рано да се прогнозира.