Тримата от старото дясно

Историческият опит показва, че разделението не върши работа, дори никаква

Димитър Стоянов

Към днешна дата ситуацията в старото дясно и в политическите субекти, които до този момент са обявили, че представляват онези избиратели с пик от 300 000 души, които гласуват по един и същи начин от времето на кандидатурата на Неделчо Беронов за президент, малко напомня на едноименния български филм „Тримата от запаса“.

Движението на Христо Иванов „Да, България“ е като съботянина Стайков, не желае да държи пушка в ръце и витае в това да дефинира себе си посредством сложни философски конструкции „няма ляво, няма дясно“, които да предаде към избирателите.

ДСБ на Радан Кънев, партия, намираща се в момента на исторически ниска електорална подкрепа, два пъти по-ниска от тази през 2013 г., си търси красивата булка Илонка, по която да се захласне коалиционно, докато Реформаторския блок не много отдавна е препотвърдил своя правителствен брак с ГЕРБ(след разделението, което настъпи в края на 2015 г., когато ДСБ се опитаха да го разтрогнат, но се оказаха първата в света „управляваща опозиция“) с продължаващо участие в управляващата коалиция, напомняйки за наскоро оженилия се Пейо, и затова е гледан е недоверие от другите два политически субекта, които в момента населяват старото дясно.

Историческият опит показва, че разделението не върши работа. Дори никаква. Разделението през май 2013 г. достигна дотам, че нито една от десните партии извън ГЕРБ не успя да попадне в Народното събрание, а страната се оказа под управлението на правителството на БСП и ДПС, което за отрицателно време успя да фалира четвъртата по големина банка в страна, да замрази европейските фондове за България и да постави страната в международна изолация.

И докато ГЕРБ продължават да бъдат първа политическа сила за единадесета поредна година, то другите три партии, които бяха доскоро заедно в РБ като политически формирования или просто като обществена подкрепа, се намират в сложна ситуация, в която най-големи шансове да не гледа Народното събрание от кафенето на хотел „Радисън“ има Реформаторският блок. Ще се повтори ли 2013 г. в това отношение зависи главно от избиралите все пак, но и от възможността на тези три политически субекта да изградят някаква форма на партньорство предвид това, че в огромната част от случаите споделят общи виждания по въпросите и едни и същи избиратели.

Има обаче един въпрос, който служи като определящ. И той е дали всички в този спектър виждат най-големия риск пред дългосрочната добра перспектива за България да е едно ново управление на БСП и ДПС. По всяка вероятност с министър-председател Корнелия Нинова. Противодействието на подобен вариант обаче минава през нещо, което не всички партии в старото дясно приемат еднозначно, а то е партньорство с ГЕРБ.

Докато Реформаторският блок е доказал своята възможност да работи с ГЕРБ, то наскоро еманципиралият се Радан Кънев продължава да бъде по-странен от всякога с медийни подмятания като това за коалицията на „Тримата шишковци“, нещо, в което той вижда и Бойко Борисов, и партия ГЕРБ. Партията на Христо Иванов все още не е заявила своите естествени политически партньори и противници поименно, продължавайки да говори предимно абстрактно за борба с корупцията и все още не конкретно.

Нещата обаче са следните – никой от трите субекта няма такава голяма обществена подкрепа, че да има самостоятелно мнозинство в Народното събрание и да излъчи самостоятелно управление. Влизането в НС, формирането на мнозинство, което да изолира БСП и ДПС и формирането на правителство включва постигането на консенсуси и преди всичко консенсус с ГЕРБ. И докато странностите на личния морал могат да те вкарат в насилствена амнезия и да забравиш, че си наричал някого до съвсем скоро „шишко“ и да застанеш редом до него в управляваща коалиция, на избиралите това ще им се види най-малкото като безпринципно поведение.

Затова следва да има яснота още от самото начало. Когато смяташ, че най-правилният път е БСП и ДПС да бъдат в изолация, ти заявяваш такава позиция спрямо ГЕРБ, която изключва понятия като „шишковци“ или „бай …“. Която после да ти позволи да говориш и работиш от мястото на последователното политически поведение. И също така трябва да започнеш да конкретизираш – как, с кого, кога. Да отговаряш на въпроси. И най-важното – да се направи всичко възможно да се избегне разделението.

Разделението на съставни части на нещо, което може да бъде и да функционира като едно цяло, може да в доста по-голяма степен провал. Предизборната кампания все още не е започнала. Не е ясно и до какви остри думи ще се стигне между хора, които съвсем наскоро са седели на една маса и които принадлежат към общи политически европейски семейства.

Нека не се налага „Тримата от десницата“ да търсят четвърти за белот в кафенето на „Радисън“. И доколкото могат да намерят допирни точки.