Чака ни управление „колкото толкова“

Ще живеем в постоянни следизборни консултации, при които реформите ще напредват мъчително, но и това ще е успех

 

 

9729_ObBa48Z59ynsboTM8Y5rG7ht81p3GL

Карикатура: в Труд

Публикацията е от 1 ноември 2014 г.

 

 
Ако приемем за очевиден факта, че духът на Майка Тереза не се е вселил в българските политици и не се навърта около сградата на парламента, и че депутатите предпочитат да са на софрата, може определено да се каже, че ни чака едно познато нормално управление.

 

 

Евгени Петров
Евгени Петров

 

Евгени Петров

 

 

Най-странното е, че реално погледнато натрупахме челен и последователен опит в управленията на малцинствата – както през 2009-а, така и през 2013-а. Като изключим съдебната реформа, и на теория, и на практика един закон може да се приеме и с 61 гласа (минималното мнозинство от нужния кворум за парламентарно заседание).

 

Тук най-уместният пример е с една позабравена, но доста точна формула на Мирослав Севлиевски от края на първия царски мандат. Нарича се „тематично мнозинство“.

 

Шареният парламент покрай многото си неудобства има и някои предимства. Винаги ще се намери някой да те подкрепи, ако друг откаже. В този смисъл да се направи обединена опозиция по някоя тема е също толкова проблематично, колкото и да се постигне стабилна коалиция по друга тема.

 

При всички случаи корелацията кабинет – парламент е пряка и двупосочна. Дейността на правителството е израз на волята на мнозинството, но и самото то е основен вносител на проектозакони в парламента.

 

Поне 50 на сто от намеренията на бъдещото правителство ще станат ясни с приемането на бюджета. За много от спешните неща кабинетът просто е технически изпълнител. Ако парламентът например реши да спасява КТБ с пари от хазната, финансовият министър просто трябва да ги преведе.

 

Енергийните помощи за бедни ще следват процента на увеличението на тока и парното, а коледни добавки няма да има. Просто защото очертаващият се бюджет в свръхдефицит сам ще изиграе ролята на затягане на коланите или по-скоро за неотпускането им.

 

Пенсиите ще растат по швейцарското правило, т.е. с по 2-3 процента годишно. Данъци върху влоговете ще продължим да си плащаме. И така нататък. Изобщо проблемът и на парламента, и на кабинета ще бъде не как да се пълни джобът на българина, а как да не продължава да се изпразва.

 

Няма особен проблем и по тежките „шлагерни“ теми – „Белене“ няма да бъде пуснат, „Южен поток“ няма да бъде спрян.

 

Най-деликатните и спорни реформи са здравната и пенсионната – там наистина е шарено, а позициите и интересите са достатъчно разнопосочни и изкусителни за популистко поведение. При тях, както и при съдебната реформа (с необходимо конституционно мнозинство) и ГЕРБ, и РБ ще бъдат наистина зависими от целия парламент. Ще има увеличение на възрастта за пенсия, но с колко – ще се спори. Ще има здравна реформа, но с колко здравни каси – ще се преговаря.

 

Изобщо, докъдето стигнем – дотам. На практика ни чака постоянно продължение на следизборните консултации.

 

Сега за Борисов ще бъде важно кабинетът да бъде законодателно активен, което след това безвремие винаги ще бъде повече от нищо.

 

А колко от програмата на управляващото малцинство, каквото и да е то, ще бъде изпълнено при тази шарена черга, отсега чувам отговора „колкото толкова“.