ГЕРБ се опитва да тушира напрежението с Русия

2609_04q9F9y94T84Hg8haItry9LvdL1M6U

 

Публикацията е от 10 октомври 2014 г.

 

Доц. Антоний Гълъбов

 

В отговор на въпрос на репортер относно позицията на ГЕРБ по възникналия спор с Русия, Бойко Борисов заяви: „Аз дори не знам за какво спорят. Ако спорят за това, че трябва да купим един цял самолет втора употреба, съм против. Да купим някоя бръкма от Гърция и да се хвалим с един „Фантом“ е обидно за нашата държава. Освен това, ако искат споделена отговорност в рамките на НАТО, така, както са подпомогнали много държави, да ни подарят една ескадрила. Във време, в което ние не можем да платим на Здравната каса и Порожанов казва всеки ден, че до края на годината не може да плаща вече, че няма пари в държавата, ние да отиваме да купуваме втора ръка „Фантом“ ми се вижда най-малко удачното да се говори в този период такова нещо, и най-малкото от служебен министър. Аз уважавам много Шаламанов, в прекрасни отношения сме, но те все пак трябва да знаят, че са служебни министри. Даже, според мен, не би трябвало и министри да се казват – назначени чиновници от президента”[1].

Първата пресконференция на ГЕРБ след предсрочните избори бе белязана от разбирането за отговорността на партията за управлението на страната. С изключение на превърналите се в обичайни критики по отношение на Реформаторския блок и ясното разграничение спрямо ДПС, Бойко Борисов изрази съжаление за слабия резултат на БСП, който е довел до фрагментиран парламент и застрашава политическата стабилност. В навечерието на консултациите с всички политически сили за съставянето на управляващо мнозинство и правителство, ГЕРБ изрази ясно позицията си за „правителство на споделената отговорност”. Но, въпреки овладяната и добре организирана позиция по много от въпросите на пресконференцията, Борисов реагира остро на темата за превъоръжаването на българската авиация. Напрежението в отношенията с Русия възникна по повод на последователната позиция на министъра на отбраната Велизар Шаламанов за необходимостта от модернизиране и превъоръжаване на българската армия. Първата реакция срещу стратегическата рамка, върху която бе изградена българската позиция на Срещата на върха на НАТО, дойде почти незабавно както от руска страна, така и от политически кръгове в България. Тезата на Шаламанов, подкрепена от Президента Плевнелиев, е ясна и категорична – през последните дванадесет години България е изхарчила 1,8 млрд. за отбранителни способности, по-голямата част от които за авиация, а и днес авиацията ни не разполага с техника, която отговаря на всички критерии на Алианса. Военният министър предложи в рамките на периода до 2020 година България да отдели още толкова пари, но този път за модернизиране и превъоръжаване на армията ни, но не с руско оръжие. Отделените до момента средства са крайно недостатъчни, но по-важно в момента е постигането на политическо съгласие относно необходимостта от закупуването на нов боен самолет, който да отговаря на съюзническите ни ангажименти. Руската реакция дойде именно сега, дни след изборите, на които част от про-руските политически партии регистрираха поредни слаби резултати, а у нас предстои да се формира коалиционно управление, доминирано от ГЕРБ. Официален руски говорител си позволи да коментира интервю на Президента Плевнелиев за „Франкфуртер Алгемайне цайтунг”[2] от 4 октомври 2014 година. Именно затова, коментарът на българската позиция по отношение на руските претенции има толкова съществено значение за позиционирането на ГЕРБ. В отговора си Борисов не само се разграничи от предложението на министър Шаламанов, но и заяви, че той не би трябвало изобщо да изразява подобна позиция, защото всъщност е само чиновник, назначен от Президента. Това бе и повод да бъде изразена критика към дейността на служебния кабинет като цяло. В своето интервю Президентът отстоява българската теза в контекста на общата европейска позиция по отношение на руско-украинския конфликт. Интервюто засяга периферно руските интереси, но бе използвано като повод за директна атака срещу позицията на страната ни. Заради всичко това, важно е да се разбере и то още сега:

  • Доколко ГЕРБ споделя критиката на Рогозин и официалните власти в Кремъл, че България трябва да продължи да бъде зависима от руското въоръжение, защото засега не може финансово да си позволи да изпълнява съюзническите си ангажименти?
  • В каква степен бъдещото управление ще постига съгласие на базата на реализирането на руските инфраструктурни проекти, (защото Южен поток не е енергиен, а инфраструктурен проект) за сметка на диверсификацията на енергийни източници, която да осигури по-голяма независимост на България?
  • Колко дълбоки са различията между позицията на Президента и ГЕРБ по отношение на националните приоритети и непосредствените цели, които би трябвало да си поставя страната ни?

Предстои да разберем дали ГЕРБ се опитват да тушират напрежението с Русия, за да си осигурят спокойни условия за водене на преговори или става дума за позиция, която ще определи насоката на преговорите с останалите политически формации. Във всеки случай, ако става дума за по-трайна промяна на отношението към Русия по тези принципни въпроси, това може да се превърне в сериозен проблем пред взаимодействието с Реформаторския блок и да облекчи подкрепата за правителството от страна на Патриотичния фронт, БСП и дори Атака. В средата на следващата седмица, на 15 октомври, Президентът покани на среща лидерите на партиите, избрани за участие в 43-тото Обикновено Народно събрание. Въпреки че консултациите все още няма да са приключили, след тази среща предстои да стане ясно в каква насока виждат развитието на българо-руските отношения бъдещите управляващи от ГЕРБ.