Времето за политиканстване свърши

2609_04q9F9y94T84Hg8haItry9LvdL1M6U

 

 

Публикацията е от 8 октомври 2014 г.

 

Доц. Антоний Гълъбов

 

ГЕРБ обявиха че започват консултации с всички парламентарно представени партии. В тяхната представа, постигането на съгласие за подкрепа на правителство на малцинството, доминирано от ГЕРБ, би могло да се постигне чрез предоставяне на министерски кресла срещу подкрипа за политики[1]. Според Борисов, ГЕРБ ще се опита да състави „кабинет на малцинството, със споделена отговорност”.

 

 

Форматът на широки консултации не отговаря на условието за създаване на кабинет на малцинството. Предизборната кампания отмина и най-важният въпрос в момента е как ще се формира дневния ред на следващото управление. Вън и независимо от отношенията между партиите, България е изправена пред неотложни задачи и трябва да управлява щетите, които ни завеща предишното мнозинство и кабинета Орешарски.

 

 

Дневният ред на следващото управление беше формиран още в началото на тази година. Партиите не получиха кредит на доверие за решителна реформаторска политика. Българските избиратели потвърдиха краха на партийната политическа система и не посочиха еднозначно политическа сила, която би могла да поеме отговорността за управлението на страната.

 

Няма импулс и воля за промяна

 

Доминиращото разбиране е, че някой трябва да поеме отговорността за това да върне България в орбитата на нормалността, без да се надява на бурен успех или политическо дълголетие, дори и на обикновена благодарност. Трябва да бъдат взети важни и непопулярни решения, а около подобна задача не може да се формира достатъчно широко съгласие.

 

Формулата на широки консултации предполага поне две предварителни условия. На първо място – достатъчно силна позиция. Мандатите, които спечели ГЕРБ представляват малко повече от една трета от състава на следващото Народно събрание. Без съмнение, ГЕРБ остават най-голямата политическа сила, но на фона на общата слабост на партийната система у нас. Още преди повече от месец бе очевидно, че ГЕРБ не могат да се надяват на еднопартийно управление, но беше напълно възможно да се доближат до онези сто мандата, които биха ми позволили да преговарят по приоритети, а не само да запазят инициатива при формирането на следващото управление.

 

Второто условие, около което се формират нови политически рискове е свързано с дневния ред на тези консултации. Очевидно е, че ГЕРБ не могат да водят консултации за подкрепа на собствената си управленска програма. Тя не може да се реализира, както и която и да е друга управленска програма, лансирана в периода на предизборната кампания. Приоритет на тези консултации трябва да бъде конституирането на Народното събрание и готовността за подкрепа на една минималистична, едногодишна или дори по-кратка като хоризонт управленска програма. Съществена част от решенията, които са неотложни, зависят от формирането на парламентарна подкрепа, която при сегашното разпределение на силите в Народното събрание, изобщо не изглежда очевидна.

 

ГЕРБ и Реформаторите не намериха общ език

 

Поради липсата на необходимата политическа компетентност, отношенията между ГЕРБ и Реформаторския блок продължават да се намират в насипно състояние. Още преди една година двете формации трябваше да постигнат принципно споразумение, което да им позволи да неутрализират емоционалните и често напълно неадекватни размени на реплики. Ако това бе сторено навреме, днес ГЕРБ и РБ биха могли да водят не общи консултации, а да генерират политическа подкрепа за конкретни политики.

 

Идеята на ГЕРБ за консултации с всички партии, по реда на тяхното класиране в Народното събрание, изглеждат прекалено обща, за да доведе до конкретен резултат. Това не е път към постигане на „национално съгласие”. Такова няма и това е един от най-съществените резултати от изборите. Съгласието, което може да бъде „произведено” при тези условия е равно на най-ниската точка на съвпадение между принципно различаващи се политически позиции. Подобно минимално съгласие не може да гарантира нито политическа предвидимост, нито ефективно управление, дори в рамките на една година.

 

Необходими са консултации за определянето на партийните позиции по основните теми на дневния ред на България. Преговорите трябва да бъдат водени по онзи дневен ред, който ни завеща управлението на БСП и ДПС, подкрепено от Атака. Тези три политически формации носят пряка отговорност за състоянието на страната и те биха могли да участват в общ дебат, само доколкото са готови да променят предишните си позиции. Дневният ред на следващото управление съдържа няколко основни елемента. Без изясняване на партийните позиции по всеки от тях, инициативата на ГЕРБ няма да постигне планираните си цели.