Изборите ВИП (висока избирателна пасивност)

9077_5x1RUUqQ46j7QThWh00Z5qbmKEQ9mM

Карикатура: Труд

 

Избирателната активност на тези избори се очертава като една от най-ниските за парламентарен вот*. Този път избирателят не отиде дори за гъби. Никъде не отиде.

 

в. „Труд“, 5 октомври 2014 г.

Евгени Петров

 

В подредените държави понякога активността е ниска, защото всичко е подредено и няма много за решаване. У нас активността е ниска вероятно защото има много проблеми за решаване и малко, които могат да ги решат. А и защото у нас обикновено всичко е наопаки.

 

В известен смисъл ниската активност не е изненада. Тя си пролича в социологическите проучвания, когато на традиционния въпрос „Какво очаквате да се промени“, над 50 на сто от анкетираните отговаряха „нищо“. И още една четвърт се опасяваха, че може да стане по-лошо.

 

През целия ден активността се движеше със стойности под тези от 2013 година и доста под изборите от 2009-а. Тогава едно изказване на Доган за порциите във властта ядоса доста хора и 60% отидоха да гласуват. Четири години по-късно въпреки скандала около костинбродските бюлетини, който разколеба доста хора, до урните отидоха близо 52%. Сега активността е около 45 на сто. Това може да се нарече протестен вот, но не в обичайния смисъл срещу конкретна партия или управлявала досега коалиция. А срещу цялата досегашна система на управление.

 

При обичайния протестен вот предпочитанията се прехвърлят от един политически субект към друг, от който очакват да управлява по-добре. Сега очевидно избирателите не могат да открият на кого да възложат доверието и очакванията си като цяло. Независимо от процентно голямото доверие, което дават на ГЕРБ, и видимото нарастване на очакванията към Реформаторския блок.

 

Причините за ниската избирателна активност са най-общо три.

 

Първата е липсата на позитивизъм и тоталното недоверие и агресивност, които успяха да насадят партиите у избирателя с поведението си една към друга. Забележете какво се случи – от една страна, всички партии направиха една неформална коалиция „Анти ГЕРБ“ с остро критично говорене, но от друга, продължиха и конфронтацията помежду си. Така общият фон на посланията беше единствено в негативен план и след като за всеки всички останали са лоши, добрият просто отсъстваше.

 

Втората причина е вялата и безизразна кампания, която партиите проведоха, съчетана с вероятната умора от непрекъснатата предизборна кампания, която практически тече повече от година и половина. Тук леко конспиративната теория гласи, че партиите всъщност са се разбрали за бъдещото управление, нещата са решени отново зад гърба на избирателя и от гласуване няма смисъл.

 

Третата най-общо се нарича „бедствие“. От потопа във Варна и Добрич през ужаса на Мизия до трагедията в Горни Лом. В първия случай държавата не беше направила нищо, във втория не направи, а в третия – че няма да направи. Усещането, че „няма държава“, води до решението, че няма за кого да се гласува.

 

Така или иначе 50 процента е своеобразна психологическа граница, под която усещането за безизходица и безперспективност у обществото ще нарасне. Ниската избирателна активност, съчетана с един шарен многопартиен парламент, само ще го засили. Но пък ниската активност си има и добра страна. Прагът за следващия национален референдум ще е по-нисък

 

*Коментарът е предаден за печат в „Труд” около 17 часа в деня на изборите. Всъщност избирателната активност се оказа най-ниска от 1989 година досега. Обяснимо в този час не са включени и гласовете от чужбина. Авторът

 

 

До читателите:

 

Ако харесвате тази или други публикации или одобрявате позициите, изразявани в електронния вестник Vevesti.bg, моля, подкрепете една независима и финансово необвързана медия с SMS на кратък No 1935 и текст VEVES. Цена 2.40 лв с ДДС.

Повече – на страницата „За нас”.

 

Vevesti.bg

Анкетата на vEvesti.bg