„Годишни времена“ на Юлияна Величковска – една модерна притча

Новата книга на издателство „Ерго“ в поредицата „Модерна европейска проза“ е романът „Годишни времена“ на македонската писателка Юлияна Величковска.

Книга за съзряването, съпътствано от емоционалните изблици на младостта, но разказана с много мъдрост, една модерна притча.

Юлиана Величковска (р. 1982, Скопие) е македонска писателка, автор на монографията „Двадесет години Поетична вечер във Велестово“ (2009, ПНВ), стихосбирката „Комари“ (2010, ПНВ) и романа „Годишни времена“ (2014, ПНВ Публикации). Пише поезия и проза, превежда от английски и езиците на бивша Югославия. Нейни стихотворения са превеждани и публикувани на китайски, английски, сръбски, хърватски, словенски, холандски, албански, чешки и италиански език, както и в антологии на съвременната македонска поезия, издадени в Македония, Сърбия, Чехия и Италия, и в антологията на съвременната световна поезия в Китай. Тя е член на организационния комитет на фестивала „Поетична вечер във Велестово“ в Охрид, и също на Дружеството на писателите в Македония. Основател е на издателство „ПНВ Публикации“ в Скопие.

„Годишни времена“ не е голяма по обем, но е много дълбока, много жива, много топла книга, която ни пренася през цикъла на сезоните и представлява напрегнато пътуване през вътрешния свят и спомените. С тази книга авторката намира място в елитната съобщност на писателите, но и на творците най-общо, които се занимават с описване на годишните времена. Това е творба, която ще прочетете отново.

Владимир Мартиновски

Романът „Годишни времена“ привнася нова есенция в македонската проза, като пикантен десерт за литературните гастрономи. Десертът напомня на вкусните бабини гозби и по малко налютява.

Славица Гаджова Свидерска

Роман, който не само може да се чете, но може и трябва да се преживее с всичките сетива и с всичките истерии и терапии на детството. Роман, който трябва да се прегърне като дете и в него едновременно да се търсят и детето, и жената. И архетипа, и трипа, фолклора и рокендрола.

Душко Кръстевски

(откъс)

Някой си прочисти гърлото. Вдигнах поглед. Над мен стоеше човек и ми се усмихваше. Със зъби, пожълтели от кафе и цигари. Някак опасно криви. Толкова криви, че вдъхваха недоверие.

– Може ли да седна?

Кимнах утвърдително.

– За да седне човек тук, трябва да се освободи… Рационално! – каза.

Вдигнах вежди.

Баща ми винаги казваше: Бог бележи хората. Тези, които не са хора, са белязани. Господ си има причина за това. Неговото жестоко отношение към хората с недостатъци беше необикновено точно. Защо жестоко? Защото западният свят така казва. Расизъм, национализъм, дискриминация, феминизъм, кретенизъм! Превърнахме се в едно бедно глобално село без свои традиции. Без обичаи и носии, защото така не било коректно към другите села или съселяни. Няма да празнуваме, защото е грях да празнуваш и честваш пред хора, за които точно днес не е празник. Грях е да помислиш колко дълбоко психически е увреден някой поради физическите си недостатъци. За такива лошо се говори само тогава, когато се вбесят, вземат machine gun и разпердушинят всичко живо наоколо в някое училище или търговски център. И тогава, тогава, скъпи мои, говорим за лунатици, шизофреници и чудовища. Невинен до доказване на противното. Човек за жалене, докато не извърши клането, а веднага след това – чудовище, което трябва публично да се линчува с камъни! Да се обеси на площада! Да виси на тестисите си! Тогава започва истинският лов на вещици и тогава всички останали полудяват. Тогава всички са равни с престъпника. Тогава няма дискриминация! Ако и злодеят да е бил само дете, ако и да е бил жена или старец, или болен, инвалид, негър… Не е важно – за него има една дума – Чудовище!

И след това захвърчават снимки на неговото лице, на очите му, уж в тях се крият дяволът и цялата световна омраза, всяко зло, така че ако го унищожим, използвайки неговите методи или някакви още по-брутални комбинаторики, то ще дойде спасението, тогава политиците ще заплачат, а фоторепортерите ще получат награда „Пулицър“. Тогава, скъпи мои, ще четем за всичко това, което се случва в обществото и ще обсъждаме как и защо се е стигнало дотам. А най-могъщият човек на планетата ще излезе и с трениран ала Том Круз глас и израз на лицето ще изрече (за кой ли път): Това не бива да се повтаря!

И нацията ще ръкопляска. Светът ще ръкопляска, стискайки в колене шишенцата си кока-кола. Същият този човек още на следващия ден е гост в някое популярно токшоу. Смее се и се развлича заедно със своя домашен любимец. За който, щом му дойде краят, нацията ще плаче, съчувствайки на своя лидер, който въпреки всичко е само един обикновен човек.

Моля ви, спрете с вицовете за чернокожите. Дали това не е расизъм? Имате прекомерна религиозна нетърпимост във вашата страна, ще рече някой от Запада. Някой, чийто предтеча е участвал в кръстоносните походи, някой, чиято баба е имала плантация с памук, на която са работили поколения роби. Някой, който със своите кампании за равенство и взаимна толерантност те кара да си мислиш, че мюсюлманите от бебешка възраст говорят само за оръжия и световна война. Сменяваш канала и виждаш как цели семейства дебили от този западен свят се подготвят за края на света. Добавили са и дума за тях в речника. Наричат се „Preppers“. Изковават различни сценарии за това как ще настъпи апокалипсисът. Складират храна и оръжие. Поставят кaпани. Учат своите седемгодишни дъщери как да боравят с деветмилиметров пистолет.

Препърсите разправят: Краят на света наближава. Знам това, защото от двадесет години сънувам един и същи сън. Скъпи мои дебелаци, вас ще ви убие холестеролът, преди края на света изобщо да настъпи. Междувременно дъщерята случайно убива инструктора по стрелба.

 С подкрепата на Министерството на културата на Република Македония

Превод от македонски Поли Муканова

Художник Йоана Иванова

ISBN 978-954-8689-99-1

140 стр., цена 12,00 лв.

www.ergobooks.eu

 
Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.

Анкетата на vEvesti.bg