Убийствена ирония, сарказъм и нескрита тъга по изгубената духовност в „Продължаваме напред“ на Владислав Христов

Издателство „Ерго“ посреща пролетта с ново заглавие в поредицата „Контрапункти“ – публицистичната книга на Владислав Христов „Продължаваме напред“.

Владислав Христов (р. 1976, Шумен) живее и работи като журналист и фотограф в София. Негови художествени текстове са публикувани в десетки международни издания за литература. Бил е носител на първи награди от конкурси за кратка проза, поезия и хайку. Творбите му са превеждани на 16 езика. Издадени книги: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Germanii“ (на немски, 2016), „Обратно броене“ (поезия, 2016).

Убийствена ирония, сарказъм и нескрита тъга по изгубената духовност – това е! Кратките публицистични текстове, памфлетите и жлъчните фейлетони, събрани в този сборник, показват пределно ясно неотстъпчивата позиция на автора към онези неща от днешния ни живот, които вече сме на път дори да престанем да забелязваме. Поет по призвание и с очи на фотограф, Владислав Христов е пределно ясен и читателят няма да бъде заблуден нито с празнодумие, нито с шикалкавене. И ако е прав гражданинът Карл Хайнрих Маркс, че човечеството се прощава с миналото си, смеейки се, авторът на тази книга ни предлага да се надсмеем над настоящето, ако искаме да продължаваме напред.

Христо Карастоянов

Фейлетонът винаги е бил жанр, подценяван от литературните сноби и „разбирачи“. А истината е: писатели и поети днес има много, фейлетонистите се броят на пръсти. Със сатиричните текстове, събрани в тази книга, Влади Христов ни показва, че е достоен за званието – фейлетонист.

Михаил Вешим

Случват се такива работи…

Възходящите градации са хубаво нещо. „Тази година полупроводници, догодина – цели“, тази вече станала знакова реплика на Тато може да бъде приложена изцяло за българските абитуриенти. Сега обаче нещата звучат така – тази година наполовина голо гръбче, догодина – цяло, или тази година с мерцедеса на вуйчо, догодина – с правителствен мерцедес. 2015 година запомнихме с това как собствениците на известна хотелска верига подариха за абитуриентския бал на сина си една дузина голи полицайки. Как да не го подготвиш за следването в Швейцария отрочето? Ами представете си, че му се появят там такива полицайки, какво ще прави юношата бледен? Друго си е овреме да бъде готов за такива превратности на съдбата.

Не се знае какво се е случило на партито с полицайките, нито пък дали синчето със знанията, получени в абитуриентската нощ, успешно е завършило първи курс. Ясно е едно – градацията продължава. Докато през миналата година завършващите с все още мутиращи фалцети брояха до 12 около патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, то тази година те набраха смелост и се качиха на стъпалата й. Писъците, съчетани с разноцветни димки и последните чалга хитове, накараха японските туристи да напуснат по спешност полесражението, а вярващите да се кръстят дълго след излизането от храма. Все съм се питам откъде идва думата абитуриент. Вече съм сигурен – идва от думата ориент. Парцалките също са ориенталско производство. Родители платиха 8 000 лв. за рокля на дубайски дизайнер, по този начин дъщеря им щяла да бъде единствена на бала. Дано и те като чалга певицата Глория не решат да подарят роклята на Дом „Майка и дете“. Последната такава акция на попфолк дивата завърши с бой между няколко сирачета, желаещи да влязат в кръчмарската й одежда.

Извън модния подиум обаче подухват съвсем други ветрове. Подаването на всякакви крайници от луксозни автомобили отдавна е демоде. Последните тенденции сочат, че се търси повече адреналин, и тези, които не успяват да си го доставят с амфетамини, залагат на стария и изпитан метод – катастрофите. Еуфорията през сезон ‘2016 достигна своята критична точка, когато лъскав джип „Порше Кайен“ удари зверски черен „Хюндай“. Двата автомобила се качиха на тротоара на столичния бул. „Христо Ботев“ и смачкаха още три паркирани коли. Катастрофата по чудо се размина без жертви. Шофьорът на колата, дългокос ром във видимо нетрезво състояние, обясни инцидента с думите: „Ами балове, случват се такива работи с колите“. Едва ли ако имаше загинали, обяснението му щеше да бъде различно. „В първи клас ромите са 20% от учениците, в дванадесети – едва 1%“, заяви преди месец министърът на образованието Меглена Кунева. По всичко личи, че ромът-състезател е от онзи ценен 1%, който оцелява до дванадесети клас и развива свръхвъзможности, някои от които се изразяват в способността да катастрофираш в пияно състояние. Много по-съобразителна се оказа 38-годишна майка от Велико Търново, която, за да не се натряска синът ѝ, се появи като негова дама на празненството. Мадамата така завъртяла главите на неговите съученици, че те се напили още в ранния следобед и се наложило да ги откарат, вместо в ресторанта, в отрезвителното.

Тазгодишните балове ще останат в аналите и с трогателната история на момчето със светлосиния костюм. Случката разплака не само целия Фейсбук, но и голяма част от телевизионните зрители, позволили си по празниците да пропуснат ходенето до Гърция за сметка на домашния уют. Въпросното момче не само че не пристигнало на тържеството с джип „Порше Кайен“, ами използвало метрото за придвижване. Този факт до такава степен екзалтира целокупния български народ, че светлосиният костюм получи своята 15-минутна слава, превръщайки се в униформа на всички бедни и низвергнати сънародници. И докато състрадателно бършехме сълзи пред телевизионните екрани, изпълнени с емпатия към момчето със светлосиния костюм, в НДК течеше пролетният базар на книгата. „Не ги е срам! И това ми било абитуриенти! Не вземат да прочетат някоя книга! Влизат и излизат тук само по малка нужда“, оплака ми се един от портиерите на двореца. „Абе да се радваме, че все пак влизат вътре, днес малка нужда, утре – голяма, пък току-виж на път към изхода се спънали в някой щанд с книги“, отвърнах на мустакатия мъж и го прегърнах свойски през рамото. И портиерът имаше нужда от топлина, все пак беше 24 май, един от най-българските празници, който плавно щеше да прелее в 25 май – един от най-африканските празници, Деня на свободата в Африка! Сещам се за една африканска поговорка, която гласи: „Ако искате да стигнете бързо, вървете сами; ако искате да стигнете далече, вървете заедно“. Е, как сега заедно с братята африканци да не запеем: „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви…“

С подкрепата на Общински фонд „Култура“ на Община Шумен

Рисунка на корицата Венцислав Диков

Оформление Иво Рафаилов
200 стр., цена 12,00 лв.
ISBN 978-954-8689-98-4

www.ergobooks.eu

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.