Чудовищно добрият роман „Химера“ на Джон Барт излезе за първи път в България

Джон Барт

Романът „Химера” от Джон Барт, възхваляван като чудовищно добър от читателите си, вече е в България. Книгата, спечелила през 1972 г. Националната награда на САЩ за художествена литература, жъне фенове в превод на Надежда Розова и с емблемата на издателство „Лист”.

В нея обявеният за гений автор преплита приказките на Шехерезада и митовете на Елада за Персей – убиеца на Горгона Медуза и Белерофонт, погубил Химера, с философски анализи за секса, любовта и съпружеството. От страниците капят еротика, насилие и метафизика, ирония и похвати на творческото писане, кодирани в числата на Фибоначи или в концентричните кръгове от черупката на охлюв.

Преди да впечатли със съдържание, романът грабва читателя още с корицата си. Тя е дело на художника Борис Праматаров, който преди няколко месеца взе Първа награда за комикс на международния фестивал „Фумето” в Швейцария.

В гръцката митология Химера е огнедишащ звяр с лъвска глава, опашка на дракон или змия и козе туловище, а като нарицателно в преносен смисъл означава фантазия, непостижимо желаниe.

Джон Барт създава своя роман-химера от три повести – „Дунязадиад”, „Персеида” и „Белерофонтиада”, които преливат една в друга. Дунязад е сестрата на Шехерезада, наричана тук Шахразад или Шари. В продължение на 1001 нощи тя стои край леглото й и става свидетел на всички сюжети в секса и литературата.

„Цялата литературна традиция е била предадена на теб, а и цялата еротична традиция! Няма история, която не си чула, няма начин на лю­бене, който не си видяла отново и отново. Мисля за теб, малката сестра, целомъдрена и в двете: каква невинност! Каква изисканост! Сега е твой ред: Ша­хриар разказал на Шах Заман за своята прелестна любовница, за обичта си и към самата нея, и към нейните истории – която той също предава на­татък; двамата братя се женят за двете сестри; това е твоята сватбена нощ, Дунязад…”, обръща се джинът към Дунязад в първата част.

В този джин се промъква самият Джон Барт – един автор на възраст 40 +, с един развод зад гърба си и литературна скука пред себе си.

„Стилно изпълнена, трагично пестелива и змиевидно елегантна”, така рецензентът на в. „Вашингтон поуст” разглежда романа. В „Химера” Барт разсъждава за невъможността за сантиментални, еротични и сериозни отношения между мъже и жени в брак или любовна връзка, когато мъжът е самоосъзнат като герой – духовно изкривен автор, химера, обсебена от хаоса в различните си части, докато съпругата му остарява край него.

Всичките герои на романа копнеят за слушатели, за публика, на която да разкажат своите истории и подвизи. Актът на разказването и слушането е равносилен на секса. За Барт „писа­нето и четенето или разказването и възприемане­то на разказа буквално са начини да се любиш“. Чрез магическата си среща със своята Шахразад Барт утвърждава важността на повествователния акт (и на любовта) – за отстраняване на заплахата от безвъзвратно унищожение: на историята в „Дуня­задиад“, на живота в „Белерофонтиада“ и на човека в „Персеида“. Или както отбелязват Шахразад и джинът още в началото на „Химера”: „Ключът към съкровището е самото съкровище”.

Впечатляващата корица на „Химера” е дело на Борис Праматаров, който преди няколко месеца взе Първа награда за комикс на международния фестивал „Фумето” в Швейцария.

ДОСИЕ

Джон Барт

– Роден: на 27 май 1930 г. в Кеймбридж (Мериленд).

– За кратко следва „Основна теория и майсторство на оркестрацията“ в Джулиард преди да бъде приет в Университета „Джонс Хопкинс“, където получава бакалавърска (през 1951) и магистърска степен (през 1952). Магистърската му дипломна работа е конспектът за роман „Дрехата на Нес”.

– Преподава в Пенсилванския държавен университет между 1953 и 1965 г.

– През 60-те години се премества в Държавния университет на Ню Йорк в Бъфало, където преподава между 1965 и 1973 г. През този период се запознава със „забележителните есета“ на аржентинския писател Хорхе Луис Борхес, който го вдъхновява за сборника с разкази „Изгубен в увеселителния парк”.

– След това преподава в Бостънския университет (гост професор, 1972 – 73) и Университета „Джонс Хопкинс“ (1973 – 95), преди да се пенсионира през 1995 г.

– Писателската му кариера започва с „Плаващата опера” (1956) и „Краят на пътя” (1958), два кратки романа, които се занимават съответно с дискусионни теми като самоубийството и абортите. Те са откровено „реалистични“ повествования; както по-късно остроумно отбелязва самият Барт, те „не знаят, че са романи“.

– „Факторът махорка (1960) първоначално е замислен като роман, завършващ трилогия, отпочната с първите два „реалистични“ романа на Барт, но като резултат от промяната в художествените възгледи на писателя, той е развит в крайна сметка в съвсем друг проект. С този свой роман Барт открива за себе си постмодернизма.

– Следващият роман на Барт, „Момчето козле Джайлс” (над 800 страници), е суперфикция, основана на представата за университета като универсум. Момче, отгледано от кози, открива човешката си природа и се превръща в спасител на разказ, представен като компютърен файл, предаден на Барт, който отрича, че разказът е негов.

– През 1967 г. Барт публикува често цитираното и полемично есе, приемано за манифест на американския постмодернизъм, The Literature of Exhaustion (първа публикация в сп. The Atlantic, 1967). В него реализмът е описан като морално остаряла традиция; собствените си творби Барт си представя като „романи, които наподобяват формата на роман, с автор, който играе ролята на автор“.

– През 1972 г. Джон Барт печели Националната награда на САЩ за художествената литература с „Химера”.

 

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.