Къмпингите – начин на употреба

Къмпинг Арапя
Утре и „Корал“ ще стане оборотен къмпинг. Ще го вземат за стопанисване най-правилните хора с най-почтената тържна процедура на света
Стоил Стоилов. Снимка: Личен архив

Стоил Стоилов, редовно къмпингуващ

Тези дни темата с къмпингите превзе медиите. То не бяха проверки, журналисти, кметове, музиканти и др. да се изкажат по нея. Аз с какво съм по-назад – ходя на море от крехка детска възраст, когато почивките бяха по 20 дена.

Продължавам да ходя на палатка и на почтените си 60 и кусур години. Междувременно сигурно имам поне 3 години  живот в хотели между 3 и 5 звезди между които различни  хилтъни, империали, рояли, меридиени, хаяти, радисъни, бурдж ал не знам какво си и т. н.  Ял съм на шведски маси, ял съм сьомга, черен и червен хайвер, но съм ял и цаца, копърка и русенско варено. Имам се за добре развит потребител на туризма.

Сега ще се опитам на разгледам няколко аспекта на проблема с дивото къмпингуване, ама така, че и аз да си ги изясня.

Първо – къмпинг или хотел.

Драмата тук е в неразбирането на отдиха като такъв. За една група хора, може би по-голямата, почивката в хотел (апартамент, квартира) е единствено възможната. Не духа, не вали, има ток, вода, баня и WC. Това повтаря обичайният комфорт на ежедневието и няма стрес. За други хора, обаче, отдихът е тъкмо в разрушаването на комфорта. Палатка/каравана, няма ток (има солар), спане на земята, готвене на огън (газ), душ с кофата, нужник в гората (или химически в караваната). Една носталгия по някаква първичност на битието, което можем да си позволим за 20тина дни в годината.

Въпрос на пари ли е? За някои хора сигурно, но за мнозина не е. Ако се огледаме в кемпърите и караваните и присъщите им разходи, то със сигурност тези хора могат да прекарат доста почивки в най-добрите хотели. Следователно отдихът е въпрос на философия. И щом е така, то право на съществуване имат и едните, и другите. При сегашната несъразмерна окупация на природния ресурс в полза на хотелския тип отдих на море, то логично е да се роди и спонтанната алтернатива на „дивото“ къмпингуване. Както често се самоцитирам, човек почива с главата си, а не със задника си. А това наистина е философски въпрос.

Диво ли е дивото къмпингуване?

За държавата и общините то е диво, защото не вземат пари от него, защото не са го разрешили или поне регулирали. Да не говорим да са го организирали или обслужили. За практикуващите то си е нормално. Диво е и за едни т. н. инвеститори, които имат апетит към ресурса, който сега е окупиран от дивите къмпингари.

Явно е, че държавата с общините и инвеститорите играят в един отбор срещу „диваците“. Ако палатката и караваната са на общинска земя – що не сте искали разрешение, що серете на общинската земя, кой ще ви събира боклука, плащайте такса смет колкото поискаме пост-фактум и се махайте от тука.  Ако пък горните средства за подслон са на частен парцел/нива, следват глоби на собственика, щото не е декларирал, че имотът се използва за нещо си, не дай Боже за къмпинг – що нямаш лиценз за туристическа дейност, що не плащаш данък смет, туристическа такса и др. тегоби. Подозирам, че никой собственик на нива няма да си докарва главоболие. Най-много да се разбере с „диваците“ за някой лев и после да се прави на ударен, че са се самонастанили. Може, разбира се, да си огради имота, да сложи платена охрана и да ближе рани от финансовите си загуби.

И за капак на всичко, в този първичен бульон на интереси се слага щипка сол с акциите полицията, която през два-три дена търси наркотици из палатките и караваните.  Ако в понеделник няма, то в сряда непременно ще има… или в петък.

Интересно е, че всички съставки от тоя бульон на интереси имат едно оправдание – екологията – дюните, растителността, чистотата, гущерчетата и др. важни неща. На последно място споменават и липсата на плащане. Местните хора, виждате ли, плащат за чистенето след дивите къмпингари.

А кучете е заровено именно там, а не в гущерчетата. Общините вместо да вземат по 2-3 лева на ден на човек и да организират сметосъбиране и извозване, настройват местните, че някой ги краде.

Хайде сега да смятаме, за да разберем за какво иде реч.

Да си представим една условна площ от 10 000 кв. метра или 10 декара. Ако я разделим на парцели по 100 квадрата за каравана/кемпър или палатка, то ще сложим 100 такива обекта. Да предположим, че в едно такова нещо има трима души. Значи едновременно там ще има 300 човека. Тези 300 човека все нещо трябва да ядат, да пият и поради това щъкат да близките села и градчета да заредят домати, краставици, дини, ракия, водка, бира, пържолки и др. жизнено необходими неща. Плащат, но не пряко на държавата, а на местния бизнес или на някоя баба. А местният бизнес даже в магазинчето и на сергията с домати си е сложил една курортна цена, за да изкара до следващата година. Произвеждат, разбира се и боклук, с който се справят както могат – зарязват го на място (много лошо) или карат до най-близката кофа. Ако я има. Иначе си го карат до най близкия град с кофи по улиците.

Това, обаче, продължава само 3 месеца в годината – юни, юли и август. Останалото време тези 10 декара са си дюни, гори, ниви, степи, треви, храсталаци и др. и всички змии, гущери и др. земни твари свободно си щъкат из хабитата. Никой на никого нищо не плаща до другото лято.

Не може така, реве държавата и местният кмет радостно приглася.

Плащането! Именно това е причината общините да гледат на „диваците“ като на навлеци. Иначе отдавна да са спретнали някакви кофи за боклук, нужници в т. ч. химически с график на извозване и бани със слънчева вода, с каквато се къпеха доскоро из детските лагери по морето. И да са сложили някаква такса. В таксите лошо няма. Щом има услуга трябва да се плаща.

Сценарият, обаче, е друг…

Таксите трябва да се приватизират и да се плащат на когото трябва. Или ресурсът да се приватизира и да донесе много пари пак на когото трябва.

Сега да си представим, че тези 300 души са на хотел. Това са 150 хотелски стаи за по двама души. За сведение х-л Радисън в София има 142 стаи. Не знам каква е застроената площ на един такъв хотел, но ако сложим един – два басейна, паркинга за гостите (50 коли), два тенис корта плюс алеите наоколо, местна пречиствателна станция (ха дано, ама надали), сигурно ще стане 3 декара, че и отгоре. И, забележете, тези три декара остават бетонирани за цяла година, а не само за 3 месеца. Остават бетонирани поне за 50 години или по-дълго и никога вече няма да са дюни, гори, ниви, степи, треви и земните твари няма свободно да си щъкат из хабитата.

Ще има ли доволни? Разбира се. Общинарите ще вземат такса смет и местни данъци. Някои местни жители ще работят по 3 месеца в поддръжката на хотела. Ако се уредят. Инвеститорът ще прибира парите на туристите и ще ги храни на ол-инклузив, за да не може и една стотинка да остане в местните баби, които продават домати на тротоара или за една ракия в местната кръчма. Ако пък тия 150 стаи се разпродадат като апарт-хотел нещата даже се влошават. Просто вече няма туристи и държавата и общината ще губят. Туристите вече не са туристи, а собственици или гости на свещената частна собственост и не дължат нищо на никого освен местните данъци и такси.

Къде са „дивите“ къмпингари?

Няма ги. Те са гневни, някои отчаяни. Казали са пред телевизията и пред децата си, че това не е държава. Казали са го високо и ясно, защото не са маргинали, а музиканти, тенисисти, журналисти, водещи в радиа и телевизии. Част от тях са естествени лидери на общественото мнение. В тесен кръг и без микрофони сигурно с псували на майка и поименно отговорните лица в държавата.  Направили са опит да се изнесат на друго място или в друга държава. Поотрасналите им деца са се изнесли през Терминал 2.

Хотелът, обаче, е там… за поне 50 години… Може да е на дюните или даже на плажа.

А може ли да бъде по-различно? Да, ама не или другият сценарий.

Да вземем за пример един сегашен оборотен къмпинг. Там площта е разделена на парцели 10 на 10 метра. Слагаш вътре кемпър, каравана, палатка или каквото искаш и колкото искаш, стига да си в парцела. Цената за цял сезон (3 месеца) е около 3000 лева или по 1000 лева на месец. Ако е само за 1 месец вече е 1500 лева. Има ток (вкл. в цената), има общи нужници и душове. Излиза по 30-ина лева на ден (при цял сезон) и 50 лева на ден при наем за 1 месец. За да си на далавера в сравнение с квартирата в  близкото село, то всеки божи ден поне трима – четирима, че и по петима души трябва да ползват парцела.

И хоп – ражда се нов бизнес. Каравана под наем – 100 лева на вечер. Колко са нощуващите? Няма ограничение – колкото могат да се поберат в караваната и на парцела. Двама, трима, петима, седем – осем.  И изведнъж романтичното общуване с първичната природа става пренаселено… На нужника има опашка, водата на душовете свършва бързо. Скоро весел смях и яки ритми ще цепят нощната тишина… Има пазарна ниша и диджей Гунчо ще  я запълни. На плажа става хавлийка до хавлийка.  Днес на един къмпинг, утре на всички… Празно няма.

Ако не стане единият сценарий ще преминем към другия. Важното е да се плаща.

Утре и „Корал“ ще стане оборотен къмпинг. Ще го вземат за стопанисване най-правилните хора с най-почтената тържна процедура на света. И ще се плаща на когото трябва. И колкото трябва.

За носталгия по някаква първичност на битието, което можем да си позволим за по 20-ина дни в годината трябва да се плаща. Много и на когото трябва. В аванс.

 

 

5 Comments

  1. Проблема с каравните за цял сезон е, че постепенно най-добрите места на къмпингите се окупират, наковават се навеси, дървени къщи и постепенно те се превръщат във вилни селища. Нормалния човек, почиващ примерно 2 седмици вече няма къде да сложи каравана или палатка. Затова на Маказа опашките се увеличават всяка година.

    • Това е много разумно обяснение. Наистина влагането на 3000 лева на сезон за каравана на първа линия кара хората да търсят начин да ги избият и почват да ги дават под наем. Напълно сте прав. Не знам дали за две седмици си струва цялата шетня около караваната, но две седмици в добра палатка са напълно ОК.

  2. Много приказки, за да се каже нещо простичко и нахално: Искаме закони и регулации, ама само за другите. За нас да не важат.
    Това е същината. Иначе всеки „аргумент“ на нахалника може да бъде лесно оборен, но просто няма нужда.

    • Г-н Ганев, къде видяхте искане да не важат законите за някого? Напротив, аз уважавам законите и регулациите. Знам, обаче, как се пишат закони в угода на нечии интереси. Да Ви напомням ли заменките „кон за кокошка“ или по-назад във времето как се върнаха кредитите с обезценени левчета. Тази статия не е за плажа и палатките, за змиите и гущерите, а за хората. И вместо да ме наричате „нахалника“, напишете собственото си мнение, оборете “ всеки аргумент“. Място под текста има достатъчно. Ако искате напишете статия, а не коментар. Редакторът ще я пусне даже мнението му да не съвпада с Вашето.

  3. Много точен коментар като изключим извода, че и Корал ща стане къмпинг. Не, в строителството на къмпинг няма такава далавера като в бетона. Затова и Корал ще го бастисат като останалите къмпинги по Черноморието. А те бяха над 100. Само на територията на Сл. Бряг имаше четири.
    Затова и ликвидирахме къмпинг туризма. От лакомия. А това си е най-устойчивата форма на масовия морски туризъм и примерите на автора са много уместни.

Коментарите са ограничени.