Село Жабляно пише до първите ни мъже, иска Видовден

Инициативна група предлага на този ден всяка избрана или назначена личност в държавата да дава отчет

До Вевести.бг беше изпратено писмо от група граждани на село Жабляно, което прочетохме с интерес и внимание и решихме да го публикуваме.

Причините за това решение са няколко и нито една от тях не е свързана с желанието за оригиналничене.

1/ Въпреки трудно осъществимата идея /знае ли човек/, то е неподправено, искрено и откровено

2/ По един автентичен начин показва настроенията и мненията на хора далеч то жълтите павета и управленските кули

3/ За насърчаване е желанието за изразяване на гражданска позиция и активност на хора, до които камери и микрофони не достигат

4/ Във връзка с горното – намираме, че даването на гласност на  това предложение е далеч по-обосновано и смислено от вчерашния безсмислен митинг пред Народното събрание, отразен от най-личните ни медии.

Ето пълния текст на писмото

До Негово  Превъзходителство

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

РУМЕН РАДЕВ

 До председателя на Народното събрание,  

 ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ                   

 До министър-председателя ,

  БОЙКО БОРИСОВ 

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

 От инициативна група , село Жабляно,

община Земен, Пернишко

  Жабляно е  малко селце, накацало от двете страни на Струма малко преди тя да разцепи планината при Земенския пролом, за да хване после завоя на юг  към Бялото море. Времето е отнесло много от хората му, но природата си е същата – чиста като извор, слънчева като усмивка на мома.

Не случайно тука имаме местности с имена като Раец, Теменугата, Здравечки рид, Лалетата, Невестин камик… Селцето може географски да е загубено в гънките на мащабните училищни карти, но хората в Жабляно не сме загубени. Чувството за реализъм и най-вече за хумор са ни поставяли винаги над неволите. Даже мястото за вечен покой сме избрали не другаде, а на върха на местност, която се казва „Весeлka”.

Селото наистина  не се вижда на големите карти, но от векове  то пътува към Европа по римския път, чиято настилка още се провижда тук-таме. Някога – много отдавна – и железницата, която минава край Струма, трябваше да ни свързва със сърцето на континента, но „великите сили” и балканските нрави я стопираха  до Гюешево.   Селото е раждало съратници на Левски, народни представители (един дори  участва в Учредителното Търновско и Великото народно събрание), известни български професори-медици, главен редактор на национално литературно издание, художници, артисти, издатели, инженери, икономисти, литератори,  педагози, музиканти, игрохорци.

Село Жабляно. Снимка от интернет

Като не броим виладжиите, днес тук живеят само около стотина пенсионери,  по-младите жители са колкото пръстите на двете ръце, но Жабляно не се предава. То носи великата човешка философия, която нашите политици и държавници като че ли отдавна са забравили, че „голямото е в малкото и  многото малки неща правят голямото”. За кой ли път захвърлените и забравени жаблянски баби и дядовци доказаха това. На чашка жаблянска ракия се роди една идея, която е прекрасна, стига българският държавно-партиен елит да я възприеме.

Народът казва: „Ще дойде Видовден!”. Видовден е позабравен празник,  Православната ни църква не го бележи в своя календар, но народното поверие свързва Видовден с Вида, сестрата на наказващите с градушка св. Вартоломей и св. Елисей. В народната митология Вида е образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се възприема като еманация на Страшния съд.

Днес  у нас този празник е жив само в Брезник, Годеч  и някои трънски села, където го отбелязват в последната събота на месец юни. Видовата трáва, видовданката, видовката  е синя  („мъжка”) и червена („женска”) трева, която потопена в чаша, ако престои на ведрина до сутринта, става лековита и ако човек си измие очите с нея  преди слънце, провижда по-добре.

Смисълът на духовното „виждане” не е чужд на Видовден. „Този нов,

разширен смисъл се връща като бумеранг върху Видовден и внася своите корективи върху древната семантика на празника. Така той се превръща в ден на цялата истина или на всички истини” ( по „Видовден у българите и сърбите” на Радост Иванова).

Едва ли цялата истина, а още по-малко всички истини ще бъдат разкрити някога у нас, ето защо жители на Жабляно предлагат Видовден да стане традиционен празник, в който всяка една избрана или назначена личност да представя в този ден поне част от истината – да даде отчет:  какво от своята програма и  колко от своите обещания е изпълнил през изминалата година.

Така има надежда част от истината за доброто и злото, която все още се губи в непреходното статукво и обществените мъглявини, да се „провиди”. Народното събрание да намери място в Закона за местната власт (или в отделен закон!) да обяви Видовден за общонационален празник, на който назначените и избраните личности да отчитат задължително своята дейност. При това нищо не пречи по стара балканска традиция и този празник / и този отчет!/ да е съпроводен с песни, хора, хапване и пийване.

И ако ние наистина имаме работещи политици и държавници, депутатите ни трябва да завършат видовденското си решение със следния текст:

всеки държавник, администратор или кмет, който за две отчетни години не е свършил нищо от своята програма, да бъде бламиран.

                     Крайно време е строго, законово да се решат проблемите на организацията и сигурността на контрола – държавен и обществен –  в различните сфери на политическия, стопанския, икономическия, финансовия  и т.н.  живот. Европейският Съюз, чийто редовен член вече второ десетилетие е България, изисква от нас решително да пресечем възможността властта да се ползва за лично облагодетелстване чрез различните корупционни, контрабандни, клиенталистки, приватизационни схеми, чрез обръчи от фирми и мафиотски структури. Отчитането на дейността на кметовете и министрите в края на мандата им народът нарича ” след дъжд – качулка” .

                       Ваше превъзходителство,

                      Ние вярваме, че президентската институция заедно с народните представители и управляващата коалиция, ще намери форма и организационна енергия да даде живот на тази наша идея. За да не замръкне тя в папките, каним Вас, председателя на Народното събрание и министър-председателя Бойко Борисов, както и група специалисти на среща в  Жабляно, за да обсъдим как пълноценно да се осъществи това наше предложение. И преди всичко да  се убедим взаимно, че една такава инициатива не само ще донесе обществени ползи за България, но ще обогати и без това доста изпосталялата национална празнична система. Обръщаме се и към читалищните деятели, духовенството и родителите да се присъединят към нашата инициатива, защото децата са бъдещето ни, а Видовден е поглед към него.

 

        За контакти: тел. 0887 078 151 и 0878 708 151

Email: [email protected]

Инициативна група от с. Жабляно:

  Димитър Керелезов, журналист;

  Атанас Джамбазов, икономист;     

  Андрей Стоименов- организатор автотранспорт

  Владимир Алексанров- строител;

  Райко  Александров – шофьор;

  Петър  Иванов – пенсионер.

  Антон Димитров – охрана

  Лиляна Александрова – домакиня

 

 

2 Comments

  1. Това е снимка от Земен ,а не от Жабляно. …там има 30 къщи от които 10 полусрутени

  2. Тези хора първо трябва да се дообразоват, преди да графоманстват. Представителната демокрация е решила добре всички техни притеснения, декларирани като идея. Затова Бойко иска първо да подпомогне образованието, защото безпросветността дойде от съветската пропаганда и дезинформация!

Коментарите са ограничени.