Андрей Ковачев: Ще искам дебат за приемането на България в Шенген на срещата на върха на ЕС

Снимка от Фейсбук-профила на Андрей Ковачев

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП очаква Албания да признае съществуването на българска общност на територията си

Евгени Петров

-Г-н Ковачев, след забележителната реч на Жан Клод Юнкер, в която бе посочена необходимостта България и Румъния да бъдат приети в Шенген, вече имаме и официалната позиция на ЕК.  Доколко сте обнадежден, че този път процесът ще тръгне и ще завърши с успех?

-Аз съм умерен оптимист и същевременно реалист. Защото винаги се намира една страна-членка, която има някакви свои вътрешнополитически проблеми, които не позволяват на нейния премиер да подкрепи приемането на България и Румъния. Хубаво е, че ЕК препотвърждава за трети или четвърти път позицията си, че ние сме готови и е несправедливо да не бъдат приети.

-Досега заради проблемите винаги се изтъкваше, че „сега не му е времето“ Не е ли време да му дойде времето?

-Сега е точно обратното, сега именно е подходящият момент, когато предизвикателствата са пред нас и именно ние изпълняваме нашите солидарни задължения по охраната на общата външна граница.

-Колебанията на някои държави са от години, нима не сме се развили в положителна посока от времето преди мигрантския натиск например?

-Нашата отговорност и солидарността се проявиха най-ясно при предизвикателствата и през това време се видя, че пазим нашата граница от някои други страни-членки на Шенгенското пространство и доказахме, че сме надежден партньор като външна граница на С. Така, че моят умерен оптимизъм идва оттам, че вече години наред развиваме и надграждаме това, което сме постигнали като покриване на формалните критерии, но реалистът у мен напомня, че това е политическо, а не само техническо решение. Има страни, в които общественото мнение не приветства приемането ни в Шенгенското пространство и неговото разширяване.

-Какви са Вашите прогнози като времева рамка – как ще се развие процесът и какво ще включва? Възможно ли е темата да бъде поставена на срещата на върха на ЕС в края на октомври?

-На срещата на 20 и 21 октомври в проектопрограмата има точка за миграцията но не и за дискусия по приемането на България и Румъния в Шенген. Следващата седмица в Страсбург ще имам възможност да взема думата в дебата за препоръки към съвета и ще поискам като точка в дневния ред да се добави и въпросът за разширяването с България и Румъния. По-точно призива на Юнкер едно задължение да стане реалност.

-Това е новина, съобщавате го сега така ли да разбирам?

-Да аз ще призова в своето изказване това да бъде точка в дневния ред на срещата на върха.

-Дали подобна позиция не е част от реверанса, който се прави към нас  с оглед предстоящото европредседателството на България, а година по-късно и на Румъния?

-Не, не смятам така, защото речта на Юнкер в Страсбург беше изключително силна по отношение запазването на единството на съюза и неразделянето му на различни сфери и периферии и ядро. Необходимо е включването на всички страни, които са готови в различните интеграционни сфери, било то Шенген, Банков съюз, отбранителен съюз и т.н.

-Опасявате се, че все ще се намери някоя държава с вътрешнополитически проблеми която да ни спъне…Тогава не е ли по-наложителна промяната в правилата на съюза, някои от решенията да се вземат с преобладаващо мнозинство вместо с единодушие?

-Аз съм европейски федералист и смятам, че трябва да се стремим към по-ефективно вземане на решения и по определени теми те да се постигат и без единодушие. Това е моето мнение, въпреки че има голям дебат какво се случва с тези една, две или три страни, които гласуват „срещу“ и как се запазват техните интереси.  Но ако искаме да сме ефективни и бързо да се адаптираме към променящите се условя около нас е хубаво да имаме тази възможност.

-Тогава е логичен и обратният въпрос – а какво би станало с държавите, които не са получили одобрение от една, две или три държави въпреки мнението на мнозинството. Това е още по-несправедливо…

-Така е, същото става и при вземане на всяко решение и защо трябва примерно една страна да блокира решението на всички други страни, които са „за“ вземането на дадено решение. Тези страни би трябвало да не могат да блокират /общите решения/, а ако не искат – могат да не  участват, но да не блокират другите. Въпреки, че няма как примерно Германия и Холандия да не участват в Шенген…

-Можете ли да посочите най-важните основания на тези държави да продължават да са против нашето приемане? Какви мотиви изтъкват?

– Холандия все още създава кабинет, на Германия предстоят трудни коалиционни преговори. Но извън това в миналото се посочваха съдебната реформа, механизма за сътрудничество и контрол въведен още през 2007 година. Това е основното, знаете, че всеки път се чакат резултатите от докладите на комисията по споменатия механизъм. Въпреки, че не е формален критерий, той се даваше като аргумент от някои страни за нашето неприемане.

-Какво трябва да направи България, за да убеди скептиците, какви са нашите външнополитически задачи?

– Трябва да продължим това, което правим – да охраняваме солидарно външната граница на Европейския съюз и да доказваме, че сме надежден партньор. Инвестираме достатъчно – както технически средства, така и жива сила – полиция и армия, командировани на границата. Това не може и не трябва да остава незабелязано.

– Ще бъде ли признато официално българското малцинство в Албания и какво правите вие като евродепутатит по въпроса? Албания се готви да приеме проектозакон по въпроса?

– Има резолюция на ЕП от началото на тази година, която препоръчва на Албания да гарантира правата на българската общност и в момента в албанския парламент се дискутира проектозакона за националните малцинства на територията на републиката. Там в чл. втори са изброени тези малцинства – гърци, бошняци, египтяни даже, но за съжаление не е записано историческото българското малцинство. Нашите сънародници там са написали петиция с над 1300 подписа до албанския парламент и следващата седмица ще бъдат изслушани в комисиите по външни работи и правни въпроси.

Ние като евродепутати също подготвяме писмо до албанския парламент, с проблема се занимават МВнР, външната комисия на парламента и нейната председателка Джема Грозданова, премиерът днес /четвъртък, б.а./ разговаря с техния премиер Еди Рама. Всички призоваваме нашите колеги от албанския парламент тази дискриминация да не бъде допускана.

Няма как да бъде признавано египетско малцинство, а българското историческо малцинство да не е включено.

-За това си има исторически причини – отношението и на Тито и на Енвер Ходжа към асимилация на малцинствата…

– Да, и двамата са се опитвали по коминтерновски да ги обявяват за македонци. Знаете, че срещу нашата позиция за българските малцинства се надигна огромен вой – и срещу българските евродепутати и лично срещу мен, че искаме да им променим етническата принадлежност.

-За колко души говорим в тези три региона – Голо Бърдо, Гора и Преспа?

-Има много интересни документи. От тайната полиция на Царство Албания има справка от 1935 година, която показва около 11 000 българофонско население, но се приема, че са към 15 до 20 000. След идването на комунизма са били задължени да се представят като македонци, които след промените вече могат свободно да изразяват своята идентичност като българи и затова е исторически справедливо да настояват за техните права.

– А има ли признато македонско малцинство?

-Да, в района на Преспа около 4000 души. Там има една много агресивна организация „Илинден“, които сипят огън и жупел срещу това да бъде признато българско малцинство.

– Какво подсказва вашият оптимистичен реализъм за този казус?

-Имам повече надежди, защото на наша страна е позицията на ЕС, имаме резолюция на Европейския парламент, петиция, трябва да спомена и позицията на г-н Станишев, все пак в Албания имаме социалистическо правителство. Имаме позитивни сигнали, че може да се направи историческа стъпка от 30-те години на миналия век насам.

-Благодаря Ви за това интервю.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.