Кой ще управлява в Германия и в Австрия?

Има ли съществено движение на политическите  пластове в държавите от ЕС?

Венета Момчева*, специално за Вевести.бг

Има ли съществено движение на политическите  пластове в държавите от ЕС?

Важни знаци към отговорите на тези въпроси  дойдоха на 15 октомври от изборите за Национален съвет/Парламент/ на Австрия и гласуването в германската провинция Долна Саксония, преди началото на широко форматните разговори за нов коалиционен кабинет в Берлин на 18 октомври.

Предсрочното гласуване в Австрия извади дунавско-алпийската държава от сянката на „големите“ новини около евровизионерството на френския президент Макрон, ядрените истерии на Северна Корея, кризата в ЮНЕСКО, припламващите терористични ексцесии на „Ислямска държава“.

Категоричният победител в Австрия, бъдещият най-млад европейски премиер Себастиан Курц, успя да изведе дясно-центристката Австрийска народна партия /АНП/ на първа позиция. Козовете му бяха рестриктивна политика по отношение на имиграцията, която обвърза с интеграционния елемент в качеството си на министър за Европа и интеграцията, както и обновление на АНП. Затварянето на Балканския бежански маршрут се свърза с категоричността и на С. Курц, който нерядко бепричисляван към лагера на унгарския премиер Орбан. Като лидер на АНП от пролетта на 2017 г., той  призовава за ограничаване на имиграцията и на социалните услуги за имигрантите. Курц се профилира в предизборната кампания с твърд курс за горна граница за приемане на бежанци в Австрия. По отношение на Турция се обяви за прекратяване на преговорите за присъединяване към ЕС, както и за евентуално анулиране на споразумението за бежанците между ЕС и Турция.

Обезпокоително, но симптоматично за политическия барометър в Европа, е засилването на националистическия спектър. Дясно популистката Партия на свободата на Австрия /ПСА/ се очертава да бъде втора или трета със значително увеличение на подкрепата си и с изгледи да участва в следващ австрийски кабинет. ПСA се фокусира върху защитата на трудовия пазар чрез затварянето му за чужденци и за нови работни места предимно за австрийските граждани. Когато преди 17 години АНП направи коалиция с ПСА , участието на десни популисти в управлението беше скандализиращо изключение и ЕС наложи за кратко санкции на Австрия. Междувременно нещата в Европа се промениха.

Възможно бързото формиране на стабилно правителство в Австрия е важно и за България като бъдещ председател на Съвета на ЕС, защото във формата „тройка“, който осигурява приемственост на начинания и решения, са  Естония, България, а от 1 юли 2018  г. –Австрия.

С поглед към нови хоризонти за разклатения ЕС, С. Курц подкрепя идеята за формиране на конвент за бъдещето на ЕС с ключова тема субсидиарността, рационалното и справедливо разпределение на задачи и отговорности в ЕК, между държавите членки, както и между регионите.

И в Австрия, както и в Германия, продължаването на т.нар. големи коалиции / от консервативни и социалдемократически партии / е неатрактивен вариант. Но международните наблюдатели предупреждават триумфиращия консерватор във Виена за тежестта и авторитета му в ЕС , които ще се измерват и според  бъдещата коалиция, която ще оглави.

В стремежа си да се позиционира като приемлив управленски европейски партньор Х. Кристиан Щрахе подчертава, че ПСА не е антиевропейска партия, но призовава за радикална реформа на ЕС и се застъпва за присъединяване на Австрия към Вишеградската четворка.

Лидерът на претърпялата значителна загуба Социалдемократическа партия на Австрия /СПА/, която остана втора след дългогодишно излъчване на канцлер , се обявява за създаването на „обществен конвент“ в Австрия, който да дискутира  идеи като обединяване на постовете председател на ЕС и на ЕК. Керн е колеблив към единен подход спрямо всички държави от ЕС, особено в изчакването на  „ по-бавните“ в социалната сфера.

Докато във Виена се очаква на 19 октомври президентът да връчи на  победителя Себастиан Курц мандат за формиране на правителство, в Берлин предстоят сондиращи коалиционни разговори между ХДС/ХСС, либералната Свободна демократическа партия и Партията на „Зелените“.

Лидерите на евентуалната „Ямайка – коалиция“ изчакаха гласуването на 15 октомври за Ландтаг в провинция Долна Саксония, за да избегнат рефлекси от предизборните маневри. Резултатите не дадоха попътен вятър за платната на многостранния формат. ХДС не успя да се пребори за първа позиция в Ландтага в Хановер, „Зелените“ претърпяха загуби, но  дясно-популистката „Алтернатива за Германия“ ще влезе в 14-ти от 16 провинциални парламента.

В предварителните разговори между сестринските партии ХДС и баварския ХСС бе преодолян „препъни камъкът“ горна граница за приемане на бежанци. Канцлерката Ангела Меркел се съгласи на годишен лимит, което категорично отхвърляше въпреки острите критики не само от партньора си Хорст Зеехофер, а и в собствените си партийни редици. Предвижда се Германия да допуска до 200 000 бежанци годишно, с опция за корекция при непредвидени вътрешно или външнополитически обстоятелства.

Визираните рестрикции при събирането на семейства на имигранти и разширяване на списъка със „сигурни страни на произход“ бяха посрещнати критично  от лидера  на партията на „Зелените“ още преди началото на сондиращите разговори.

Това е само един от проблемните точки, по които се очакват нелеки дискусии за формирането на правителство в Германия след  състоялите се на  24 септември  избори за Бундестаг.

Не- по-малко сложна е отговорността на носителя на надеждата на АНП в Австрия Себастиян Курц.

Утвърдените, системни партии в ЕС се сблъскват с предизвикателството  да се реформират , за да бъдат адекватни на променената национална и международна среда и да преодолеят вакуума на спадащо доверие, който бързо се запълва от крайни популисти от дясно и ляво.

Изборите в Европа все по-ясно показват, че да се спечели гласуване е едва ли не по-лесно отколкото от победата да се изградят стабилни, сигурни и предвидими  правителства.

.

 

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.