ЗАГЛАВИЯ

Рекорди на пазара на труда

Работодателите трябва да полагат усилия и да се конкурират, за да привличат нови служители

Георги Ангелов, Форбс България

През второто тримесечие на 2017 г. броят на заетите достигна почти 3.2 млн. души. Това е с близо 300 хил. души повече спрямо преди пет години – въпреки че в този период населението намалява и застарява.

За последно такъв, или по-висок, брой на заетите имаше през 2007-2009 г., обаче по онова време и населението на страната беше далеч по-голямо, особено трудоспособното население.

За да получим сравними данни, можем да използваме индикатора „коефициент на заетост на населението между 20 и 64 години“. Коефициентът на заетост показва колко процента от трудоспособното население работи. През второто тримесечие на 2017 г. процентът е 71.7% и това е изравнен рекорд с третото тримесечие на 2008г. Откакто има сравними данни (2000 г.), не е имало друго тримесечие с толкова висока заетост.

При мъжете заетостта надминава 75%, а в градовете заетостта също е по-висока – близо 75%, докато в селата е едва 62%. В югозападния район, който включва и София, заетостта е още по-висока – 77%. При висшистите обаче заетостта е най-висока – близо 86% от висшистите работят. Много по-ниски са нивата на заетост на хората с ниско образование или без образование.

Данните за пенсионното осигуряване също показват увеличение – за последните пет години броят на осигурените лица се е увеличил с около 150 хиляди, съответно се увеличават и приходите на държавния и частните пенсионни фондове. Към средата на 2017 г. близо 2.9 млн. души се осигуряват за пенсия и други осигурителни рискове. Това се случва въпреки че населението намалява и много хора използваха възможностите за ранно пенсиониране преди началото на пенсионната реформа.

Безработицата устойчиво намалява – само за последната година спадът е над 50 хил. души. От 456 хил. безработни в началото на 2013 г. броят е намалял до малко над 200 хил. по последни данни за второто тримесечие на 2017 г. Това е съвсем близо до най-ниските нива, които бяха отчетени през 2008 г. – около 180 хил. души през второто полугодие. Като процент безработицата е спаднала до 6.3% през второто тримесечие на 2017 г. и само през 2008 г. нивото е било по-ниско – около 5% към края на 2008 г. Съвсем вероятно е до края на 2017 г. и този рекорд да падне.

Високата заетост и ниската безработица имат редица положителни ефекти. Повече работещи означава повече доходи в домакинските бюджети, повече възможности за потребление и инвестиции, но и повече оптимизъм – съответно по-висока склонност за започване на дългосрочни проекти като покупка/ремонт на жилище, смяна на автомобила и битовата техника. Резултатите вече започват да се виждат в увеличената активност на пазара на имоти, ипотечно и потребителско кредитиране, покупките на нови и стари автомобили. Строителството също започва да се възстановява след дълга стагнация.

За бизнеса обаче не всичко е розово. Вярно, има икономически растеж, повече търсене и повече възможности за развитие – както на местния, така и на международния пазар. Обаче растящата и рекордно висока заетост, при ниска и намаляваща безработица, означава все по-големи трудности за намиране на персонал. Тези проблеми само се задълбочават от намаляването на населението, застаряването и емиграцията. Оплакванията за липса на работна ръка, което спъва развитието на бизнеса и икономиката вече са ежедневие и ще се увеличават.

Това е фундаментална промяна на българския пазар на труда. Досега почти винаги бизнесът е бил в силната позиция като работодател, а работниците са били в по-слаба преговорна позиция – просто защото съотношението между работни места и кандидати за работа винаги е било в полза на работодателите. Сега ситуацията се обръща. Работодателите трябва да полагат усилия и да се конкурират, за да привличат нови служители. Нещо повече, трябва да полагат усилия и за да запазят сегашните си служители, които могат да получат по-привлекателна оферта от конкурентите.

Увеличение на заплащането в такъв напрегнат пазар е неизбежно. Но и това не е достатъчно. Фирмите ще трябва да положат усилия активно да привличат служители от досега пренебрегвани източници – от чужбина, от селата, от пенсионерите, от малцинствата, нискообразованите, хората с увреждания. Така заетостта може да стигне 80%, както е в скандинавските страни.

Основен фокус ще трябва да бъде повишаване на производителността на труда. Работодателите ще бъдат принудени да инвестират в нова техника и технологии, за да произвеждат повече с по-малко хора. Отговорността на държавата е качествено образование за всички деца.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.