ЗАГЛАВИЯ

Какво гласува Министерски съвет днес (всички решения)

Бойко Брисов Снимка: Правителствена информационна служба

Публикуваме всички решения, които кабинетът взе на днешното си заседание

Правителството одобри проекта на Закон
за държавния бюджет на Република България
за 2018 година

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година, която представлява мотивите към законопроекта. В актуализираната бюджетна прогноза са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година.

През периода 2018-2020 година правителството ще продължава да насочва своите усилия в подкрепа на запазване на икономическата и финансовата стабилност, както и за създаване на условия за икономически растеж в съответствие със заложените приоритети, цели и мерки в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 година.

Основните параметри на бюджетната рамка за периода 2018-2020 година показват реалистичност на фискалните цели при спазване на установените фискални правила. В актуализираната прогноза се запазват целите за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП), заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година, съответно за 2018 и за 2019 година от 1% и 0,5% от БВП и достигане на балансирана бюджетна позиция през 2020 г., чрез придържане към плавни и премерени консолидационни стъпки в рамките на 0,4-0,5% годишно за прогнозния период.

Политиката по приходите е ориентирана към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестициите чрез запазване на ниски нива на данъчните ставки на корпоративните данъци и данъците върху доходите на физическите лица, ограничаване на данъчните измами и повишаване на макроикономическата и фискална устойчивост в дългосрочен план. Приходната част на бюджета в средносрочен план е с тенденция на намаление от 36,2% от БВП за 2018 г. до 35,5% от БВП през 2020 година. В средносрочен план не се предвиждат значителни промени при данъците, които са един от основните инструменти на фискалната политика. С цел достигане на минималните нива на акцизните ставки в ЕС и в съответствие с договорения преходен период е прието поетапно увеличаване на акцизната ставка на цигарите за достигане на минималния акциз от 177 лв. на 1000 къса към 01.01.2018 година.

Възможностите за финансиране на публичните разходни политики са ограничени в рамките от 37,2% от БВП през 2018 г. до 35,5% от БВП през 2020 г., съобразено със заложените цели за дефицита по КФП и очакваното ниво на приходната част на бюджета. Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление като процент от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита.

Приоритетите в Бюджет 2018 са фокусирани върху мерки, свързани с продължаване на реформите в сектор „Образование“, с отбраната и сигурността, социалната и здравна политика, както и провеждането на Председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 година.

С Бюджет 2018 се осигурява подкрепа за педагогическите специалисти и привличане на млади хора в професията. Продължава стартиралото през 2017 г. увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование с цел постигане двойно увеличение на размера на средствата за възнаграждения до 2021 г., предвидено в управленската програма на правителството. С цел обвързване на финансирането с качеството на образованието от 2018 г. ще се извърши промяна в системата на делегираните бюджети, като финансирането няма да зависи само от броя на децата и учениците, а и от броя на паралелките, от спецификата на региона, в който се намира училището, а в по-дългосрочен период – и от качеството на образователния процес.

С Бюджет 2018 са осигурени средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, включително и средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби. Предвижда се увеличаване на разходите за персонал, необходими за изпълнението на политиките в областта на отбраната и сигурността.

В социалната сфера от 1 януари 2018 г. е предвидено увеличение на обезщетенията и помощите за отглеждане на малко дете от една до две годишна възраст, за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца и на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица. През 2018 г. се предвижда продължаване на финансирането на социалните услуги „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“ за подобряване качеството на живот на хората с увреждания, както и на деца, които се нуждаят от постоянна грижа в ежедневието си. Предвидено е и увеличение на средствата за персонал за социалните работници, за да бъде запазен административният капацитет и нормалното функциониране на структурите към министъра на труда и социалната политика.

В сферата на здравеопазването за 2018 г. е предвидено допълнително право на разходи в размер на 400 млн. лв. по бюджета на НЗОК. Като приоритетни направления и дейности остават спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, асистираната репродукция, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика. Ще се създадат предпоставки за контрол и ефективност на разходите в системата на здравното осигуряване и за осигуряване на качество на лечението и достъп до медицинска помощ. Допълнителни разходи са предвидени и в подкрепа на приетата от Министерския съвет Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ в Република България 2014-2020 г.

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 460 лв. на 510 лв. от 1 януари 2018 година, на 560 лв. от 1 януари 2019 година и на 610 лв. от 1 януари 2020 година.

Осигурителната политика за периода 2018-2020 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. За 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с един процентен пункт. За периода 2018-2020 година се увеличава минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2018 година в размер на 510 лв.; за 2019 година – 560 лв.; за 2020 година – 610 лв., като отпада скалата за определяне на диференцирани минимални осигурителни доходи, съобразно облагаемия доход. Промяната в механизма ще доведе до облекчаване на администрирането на този вид доходи както за НАП, така и за задължените лица. От началото на 2018 година се предвижда и увеличение на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на 480 лева.

По отношение на пенсионната политика в периода 2018-2020 г. продължава увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия от 1 януари всяка година с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете. Необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и за двата пола продължава да се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 години и 10 месеца за жените и 38 години и 10 месеца за мъжете през 2020 година. Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Сигурност” продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 6 месеца през 2020 година.

През планирания период са разчетени средства за реализиране на основната част от големи проекти по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г. като лот 3.1 и лот 3.3 от автомагистрала „Струма“, рехабилитация на железопътната инфраструктура и разширение на метрото в София. Оперативна програма „Региони в растеж” също се характеризира със сериозен размер на разходи за инфраструктура.

Управлението на държавния дълг ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели. Към края на първото полугодие на 2017 г. номиналният размер на държавния дълг намалява до 25 199,3 млн. лв. в сравнение с нивото от 25 751,1 млн. лв., отчетено в края на 2016 година, а към края на деветмесечието на 2017 г. номиналният размер на държавния дълг възлиза вече на 23,5 млрд. лв., като въз основа на очакваното изпълнение на дълговите параметри към края на бюджетната година се предвижда до достигне ниво от 23,6 млрд. лв. или под прага на предвиденото в Закона за държавния бюджет за 2017 г. дългово ограничение от 23,9 млрд. лева.

През 2018 г. се планира поемането на нов вътрешен държавен дълг под формата на ДЦК в размер до 1 млрд. лв. за частично покриване на предстоящите погашения по дълга на обща стойност от 1,6 млрд. лв., в т.ч. 1,2 млрд. лв. падежи на държавни ценни книжа на вътрешния пазар и 0,4 млрд. лв. погашения по външни държавни заеми. Останалата част от 0,6 млрд. лв. ще бъде покрита със средства, спестени от осигуреното финансиране на планирания дефицит за 2017 г. поради очакванията за балансирано бюджетно салдо към края на годината. Реализирането на отрицателно нетно дългово финансиране се очаква да доведе до намаление на държавния дълг до 23,5 млрд. лв. към края на 2018 г. или 22,3% от прогнозното ниво на БВП.

При намаляващо съотношение на държавния дълг към прогнозния БВП през тригодишния период се очаква към края на 2020 г. дългът да възлезе на 23,8 млрд. лв. или 20% от БВП, което се обуславя от подобрената бюджетна позиция на страната.

С промени в Закона за безопасно използване
на ядрената енергия се въвеждат разпоредби
на Директива 2013/59/Евратом

Правителството одобри проект на промени в Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Чрез тях се въвеждат част от разпоредбите на Директива 2013/59/Евратом за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение.

Директивата установява степенуван подход за регулаторен контрол като въвежда уведомителен, регистрационен и лицензионен режим при ситуации на планирано облъчване и определя изискванията и критериите за прилагането на тези режими. Въвеждането на регистрационен и уведомителен режим за определени дейности по използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения (допълнително към съществуващия лицензионен режим) ще доведе до значително ограничаване на административното регулиране и оптимизиране на административния контрол върху стопански дейности.

Законодателните промени съответстват напълно на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Те ще има положителен ефект за всички заинтересовани лица, чиито дейности са свързани с използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения.

Директорите на училищата ще определят вида
на детските помощи в натура

Директорите на училищата и детските градини ще определят вида на месечните помощи за отглеждане на дете и еднократната помощ за първокласници, когато те се предоставят в натура. Това предвиждат одобрени от правителството промени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, чрез които се правят изменения и в Правилника към Закона за семейни помощи за деца.

Измененията са във връзка с изпълнението на Механизма за съвместна работа на институциите за предотвратяване на отпадането на децата от образователната система. Тяхната цел е да се регламентира по-добрата обвързаност между плащането на помощите и посещението на децата в училище, както и да се гарантира, че помощите ще бъдат съобразени с потребностите на децата и ще се ползват по предназначение.

Помощите в натура за пълно или частично плащане на такси за детска ясла или градина, детска кухня или столово хранене ще се предоставят чрез заплащане на съответните такси или средства от съответните дирекции „Социално подпомагане“. Същият ред ще се регламентира и за помощите в натура за пълно или частично заплащане на участието на детето в организирани от училището/детската градина мероприятия (екскурзии, посещения на исторически, културни и други обекти, лагери и др.).

С други текстове се прецизират разпоредби, регламентиращи сектора на социалните услуги. Урежда редът, начинът и методиката, по които доставчиците на социални услуги ще изготвят индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа и индивидуален план за ползване на социални услуги, както и тяхното съдържание. Прецизира се отчитането на заетостта на социалната услуга, когато е делегирана от държавата дейност. Регламентира се съдържанието на информацията, която всеки доставчик следва да предостави на потенциалните потребители на социални услуги и на дирекции „Социално подпомагане“. Урежда се и възможността за удължаване на срока на договора за ползване на социални услуги въз основа на оценка на резултатите от изпълнението на индивидуалния план и желанието на потребителя.

Подсилва се капацитетът на Българското председателство на Съвета на ЕС в областта на кибер сигурността

Правителството увеличи с един командированите от европейските институции служители, които ще подпомагат Българското председателство на Съвета на ЕС. С решението ще бъдат подпомогнати компетенциите на България в областта на кибер сигурността, като за целта към Постоянното представителство на България в Брюксел ще бъде командирован служител на Генерална дирекция „Компютърни мрежи, съдържание и технологии“ (DG CNNECT) на Европейската комисия.

От 1 януари 2018 г. страната ни ще председателства „Хоризонтална група по кибер сигурност“, която е работен орган към Съвета на ЕС. Работната група ще разглежда предложение за ревизия на регламента за Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност и сертификация на софтуерни продукти, както и ревизията на европейската стратегия за кибер сигурност. Предложенията бяха публикувани от Европейската комисия на 13 септември 2017 г. Очаква се Българското председателство да постигне общ подход в преговорния процес по досието.

С решението се оптимизират отговорностите на дипломатическите служители в Постоянното представителство на Република България към ЕС в Брюксел, а броят на подпомагащите Българското председателство на Съвета на ЕС служители се увеличава от 11 на 12 души.

Правителството прие Национален план
за противодействие на тероризма

Министерският съвет прие Национален план за противодействие на тероризма. Документът е изготвен в отговор на устойчивото нарастване на нивата на терористична заплаха в световен мащаб и в изпълнение на разпоредби на законите за противодействие на тероризма и за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.

Основни цели на плана са осигуряване на постоянна и адекватна защита на гражданите, територията и националните интереси на България срещу терористични заплахи, координиране на действията на компетентните държавни органи и превенция чрез установяване и отстраняване на факторите, способстващи извършването на тероризъм.

Планът създава организация за оповестяване, информиране, реагиране и управление на силите и средствата за предотвратяване и неутрализиране на терористични заплахи и за овладяване на ситуацията и ликвидиране на последствията при осъществен терористичен акт.

Правителството прие два стратегически
документа за управлението на средствата в „Сребърния фонд“

Правителството прие Дългосрочна инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. „Сребърен фонд”) и Средносрочна стратегия за инвестиране на средствата на от него за периода 2018-2020 г.

Двата документа са одобрени от Управителния съвет на Фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход активите да се управляват при спазване принципите на надеждност, ликвидност и прозрачност.

Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея.

Дългосрочната инвестиционна политика и средносрочната стратегия за инвестиране на средствата за периода 2018-2020 г. на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система ще бъдат актуализирани ежегодно в съответствие с тенденциите на финансовите пазари и при оценка на риска, и съответно ще бъдат внасяни за разглеждане и приемане от Министерския съвет. Този подход позволява своевременното и адекватно предефиниране на инвестиционната политика и средносрочната стратегия при настъпили промени в пазарната среда.

62 деца ще получат персонални пенсии

62 деца без право на наследствена пенсия от починал родител ще получат персонални пенсии в размер на 108,88 лв. месечно, реши правителството.

Пенсиите са в размер на 90 на сто от социалната пенсия за старост и ще се изплащат от 1 ноември. С отпускането им ще бъдат подпомогнати 37 семейства, останали в затруднено финансово положение.

За строителството на път се изключват земи от горския фонд

Правителството прие решение за изключване на 1,4 дка гори и земи от горския фонд заради строителството на втория етап от път ІІ-99 „Вариант Алепу“. Поземлените имоти – публична държавна собственост, се намират в Созопол. Агенция „Пътна инфраструктура“ ще заплати съответните цени за промяната на предназначението на имотите и за компенсационно залесяване.

Кабинетът даде съгласието си „Холдинг БДЖ“ ЕАД да продаде на община Димитровград чрез пряко договаряне сграда с площ 33 кв. м в града. Имотът не е необходим за дейността на дружеството и генерира разходи за поддръжка. Продажбата му ще осигури финансов ресурс в „Холдинг БДЖ“, което е продължение на политиката за увеличаване на приходите на държавното дружество.

Одобрени са резултатите от заседания на Съвета на ЕС

Правителството одобри доклад за резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 10 октомври в Люксембург. На него министрите на финансите обсъдиха темата за данъчното облагане на цифровата икономика и обмениха мнения за направените изводи от Европейския семестър през 2017 г. Съветът одобри мандата на ЕС за заседанието на министрите на финансите и управителите на централните банки на държавите от Г-20 и за годишните срещи на МВФ между 12 и 15 октомври във Вашингтон. ЕКОФИН одобри също заключенията относно финансирането на борбата с изменението на климата за 23-ата сесия на Конференцията на страните към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата. По време на заседанието Европейската комисия представи своето законодателно предложение за окончателна система на ДДС.

Съветът „Правосъдие и вътрешни работи“ заседава на 12 и 13 октомври в Люксембург. В част „Правосъдие“ бяха разгледани въпросите за създаването на Европейската прокуратура, обезпечаването и конфискацията и европейската информационна система за регистрите за съдимост. Съветът прие проекта на Регламент за създаване на Службата на Европейския прокурор в условията на засилено сътрудничество с участието на 20 държави-членки. Очаква се Службата да започне да функционира през 2020 г. На заседанието България заяви намерението си по време на своето Председателство на Съвета да работи приоритетно за предприемането на необходимите действия, свързани с институционализирането и функционирането на Службата и за изграждане на отношенията с неучастващите държави членки и партньорските институции и служби, включително Евростат и ОЛАФ.

На 13 октомври се проведе заседанието на Съвета по околна среда. На него беше постигнат общ подход по две от ключовите климатични досиета, които се отнасят до секторите извън Схемата за търговия с емисии. Като бъдещ председател на Съвета България изрази готовност да продължи да работи за постигането на бърз напредък по досиетата и в случай, че Естонското председателство не успее да финализира работата по тях, да приключи преговорите.

Създаден е Консултативен съвет по контрол и одит в публичния сектор

Правителството създаде Консултативен съвет по контрол и одит в публичния сектор. Основната му цел е координиране и синхронизиране на приложимото законодателство и методология, на годишните планове и обмен на информация, както и осъществяване на необходимите контакти с международните партньори. Със създаването му се цели също подобряване на координацията и взаимоотношенията между основните контролни органи в публичния сектор.

В консултативния съвет ще участват министърът на финансите, председателят на Сметната палата, началникът на кабинета на министъра на финансите, директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция, изпълнителните директори на ИА „Одит на средствата от Европейския съюз“, на ИА „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“, на Агенцията но обществени поръчки, ръководителят на Главния инспекторат към Министерския съвет и директорът на дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“ в Министерството на финансите.

Съветът ще съдейства при провеждането и координацията на дейността в областта на вътрешния контрол в публичния сектор, като така ще допринесе за по-ясно разделение на отговорностите на контролните институции и функции в публичния сектор. Организацията на дейността и административното обслужване на Съвета ще се осъществява от отдел „Методология на контрола“ в дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“ в Министерството на финансите.

1 млн. лв. за аварийно възстановителна дейност
са отпуснати от правителството на общините
Бургас и Камено

Двете общини, пострадали най-тежко от пороите на 25 октомври т. г., получават 1 млн. лв. от правителството за преодоляване на последиците от бедствието.

На община Камено се предоставят 600 000 лв., а на община Бургас – 400 000 лв., за разчистване на пътната мрежа, речните легла и деретата от наноси и дървесна маса, както и за неотложно възстановяване на увредените сгради и инфраструктурни обекти. По този начин ще се подпомогне възстановяването на нормалния ритъм на живот в засегнатите територии.

Сумата ще бъде осигурена от резерва за непредвидени и неотложни разходи по Закона за държавния бюджет.

Правителството прие проект на промени
в Закона за данък върху добавената стойност

Министерският съвет прие проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). С проекта се усъвършенства данъчното законодателство с цел отстраняване на неясноти и улесняване на практическото му прилагане.

Предлагат се текстове, които изрично регламентират случаите, в които отпада задължението за извършване на годишна корекция. Прецизирани са разпоредбите, свързани с корекция на ползван данъчен кредит за недвижими имоти и с освобождаването от облагане с ДДС на доставката на „универсална пощенска услуга“. Целта е да не се допуска по-широко тълкуване на освобождаването, предвидено в Директива 2006/112/ЕО.

Допълнени са и текстовете, които квалифицират златните монети като инвестиционно злато. В законопроекта е допълнена разпоредбата за регистрация по ДДС, с която данъчно задължените лица се задължават да подадат заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която, въз основа на обема и характера на извършваната дейност, може да направи обосновано предположение, че ще достигнат облагаем оборот от 50 000 лв. или повече в рамките на текущия и следващия месец. Предложението има за цел да противодейства на лицата, които избягват регистрация по ЗДДС при извършване на облагаема дейност за определен период от годината (осъществяване на дейност в сезонни обекти в рамките на 2-3 месеца годишно), което налага и намаляването на срока за подаване на заявление за регистрация от 14 на 7 дни. Предлага се и отмяна на разпоредбата, с която се изисква обезпечение при наличие на неуредени задължения, с оглед регистрация по закона.

Прецизирана е разпоредбата, предвиждаща обезпечение при доставки на течни горива, като при определени обстоятелства отпада задължението за предоставяне на обезпечения от крайните потребители – лица, които не търгуват, а само пряко потребяват течни горива.

В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предложени промени в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за пощенските услуги, Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за счетоводството и Закона за ограничаване на плащанията в брой.

В Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС):

Допълва се определението за тютюневи изделия, като в обхвата за облагане на тютюневите изделия попадат и препаратите за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове, или изделия в твърдо състояние), съдържат и ароматизиращи сиропи.

Въвежда се забрана за публикуване на обяви или съобщения в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизни стоки без бандерол и за които акцизът не е заплатен. Пощенските оператори се задължават да изискват от подателите да декларират, че изпращаните акцизни стоки или отпадъци от тютюн са с платен, начислен или обезпечен акциз, както и че същите са с бандерол, когато такъв е задължителен.

Предложена е промяна във връзка с новите Правила за търговия с природен газ, които предвиждат всички лица, извършващи сделки с природен газ, да сключват договори с операторите на газопреносните и газоразпределителните мрежи за регулиране на енергийните потоци. С промяната операторите на тези мрежи се задължават да предоставят информация в Агенция „Митници“ на електронен носител, която да съдържа данните от средствата за търговско измерване с цел осъществяване на ефективен контрол. Предлага се създаване на нова разпоредба по отношение на отпечатването на бандеролите, предвид специфичната им роля съгласно националното ни законодателство. Необходимо е отпечатването им да се осъществява под стриктен контрол от страна на Министерството на финансите. Промяната ще създаде условия за по-голяма гъвкавост при производството на бандероли и ще позволи своевременно изпълнение на изискванията на Директива 2014/40/ЕС относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия.

В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):

Предлага се от 2018 г. годишната данъчна декларация на самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване, както и декларацията по чл. 55, ал. 1, която се изготвя и подава от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци, да се подават само по електронен път.

Във връзка с увеличаващия се брой данъчни декларации, подадени по електронен път и тенденцията към преминаване към електронно подаване на всички декларации и справки, свързани с облагането, отпада съществуващата в закона отстъпка от 5% върху данъка за довнасяне при подаване по електронен път на годишната данъчна декларация.

За улеснение на местните физически лица при декларирането на доходи от източници в чужбина, изискването на закона за прилагане към годишната данъчна декларация на „удостоверения“ за внесения в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава, се заменя с изискване за прилагане на „доказателства“.

В законопроекта се предвижда местните физически лица да могат да декларират в годишната си данъчна декларация придобитите през годината, в това число и за 2017 г., необлагаеми доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

Срокът за подаване на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, която се предоставя от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, за изплатените през годината доходи на физическите лица, се променя от 30 април на края на месец февруари.

В Закона за местните данъци и такси:

„Специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари“ отпадат като термин в разпоредбите на чл. 55 от ЗМДТ. Предлага се всички видове ремаркета да се облагат само в състав с моторното превозно средство категория N.

Електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013, се освобождават от данък върху превозните средства. Прецизира се заплащането на данък върху таксиметров превоз на пътници, с което се постига пълно съгласуване между Закона за автомобилните превози и ЗМДТ.

В Закона за счетоводството:

Предложените промени прецизират и допълват някои разпоредби с цел по-ясното им разбиране и прилагане в практиката. Прецизира се определението за „нетни приходи от продажби“ и се привежда в съответствие с европейското законодателство.

Уточнява се, че когато приложимата счетоводна база на предприятието са Международните счетоводни стандарти, те се прилагат в тяхната цялост, така, както са приети и без изменения. Уточнението се налага във връзка с неяснота относно прилагането на някои разпоредби от Закона за счетоводството (Директива 2013/34/ЕС), които се различават от разпоредбите на Международните счетоводни стандарти.

В Закона за ограничаване на плащанията в брой:

Предлага се нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащанията в брой в страната да се намали от 10 000 лв. на 5000 лв. Промяната цели намаляване на сивата икономика и е в съответствие с наложилата се практика в другите държави членки на ЕС, където прагът за плащанията в брой е в диапазон от 2000 до 3000 евро. Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5000 лв. по курса на БНБ в деня на плащането. Мярката ще стимулира текущото отразяване на паричните потоци чрез първични счетоводни документи и ще способства за минимизиране на разплащанията в брой по сделки между лицата, участници в стопанския оборот. По отношение на икономическите оператори и на гражданите не се очаква увеличение на административната тежест, съответно по отношение на администрацията не се очаква увеличение на разходите за администриране на предложената промяна.

За прилагане на предложените промени в проекта на ЗИД на ЗДДС не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. Ефектът върху бюджета от предложената със законопроекта промяна в ЗДДФЛ за отпадане на регламентираната отстъпка от данъка за довнасяне по годишна данъчна декларация се оценява на допълнителни приходи в размер на 1,2 млн. лв. за 2018 година. Другите предлагани промени се очаква да окажат незначителен ефект върху приходите от данъци, който на този етап не може да бъде изчислен с точност.

С проекта не се въвеждат в националния правен ред нови норми на правото на Европейския съюз.

Одобрени са българските делегации за заседанията на междуправителствените комисии
за икономическо сътрудничество с Унгария и с Беларус

Министерският съвет одобри позициите и съставите на българските делегации за две междуправителствени комисии за икономическо сътрудничество.

На 2 и 3 ноември в София ще се проведе първото заседание на Междуправителствената българо-унгарска комисия за икономическо сътрудничество. Форумът ще се председателства от българския министър на икономиката Емил Караниколов и унгарския министър на външните работи и търговията Петер Сиярто. Ще бъдат обсъдени въпроси в областта на взаимната търговия и инвестициите, енергетиката, транспорта, съобщенията и информационните технологии, туризма и др. Предвижда се Комисията да набележи мерки за разширяване на сътрудничеството и деловите връзки между двете страни в областите от взаимен интерес.

Седмата сесия на Междуправителствената българо-белоруска комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество ще се проведе от 8 до10 ноември в Минск. Ще я председателстват заместник-министърът на икономиката на България Александър Манолев и заместник-министърът на външните работи на Беларус Олег Кравченко. Ще бъдат обсъдени въпроси, свързани с търговията, селското стопанство, информационните технологии и съобщения, образованието и науката, отбраната и др.

Одобрен е проектът на закон за бюджета на НЗОК за 2018 г.

Правителството одобри законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. и предлага на Народното събрание да го приеме.

В законопроекта са предвидени 3 859 978 хил. лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 3 818 478,0 хил. лв., от които 2 556 292,0 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1 262 186,0 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване.

Разчетените средства за здравноосигурителни вноски в размер на 2 556 292 хил. лв. са с 276 562 хил. лв. повече в сравнение със същите през 2017 г. Разходите и трансферите са в размер на 3 859 978 хил. лв., в т.ч. разходи в размер на 3 858 395 хил. лв., което е с 409 633 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г.

Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания е следното:

  1. За медицински дейности – 2 337 060,7 хил. лв., в т. ч: първична извънболнична медицинска помощ – 207 200 хил. лв.; специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно/амбулаторно наблюдение) – 222 300 хил. лв., медико-диагностична дейност – 83 000 хил. лв., болнична медицинска помощ – 1 824 560,7 хил. лв.
  2. За дентални дейности – 157 000 хил. лв.
  3. За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 1 098 000 хил. лв., като в това число се включват здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – 718 000 хил. лв.; лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 282 000,0 хил. лв.; медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 98 000 хил. лв.

В сферата на денталната помощ е заложено осигуряване на 6,5 млн. Броя дентални дейности, което е с 2,6 млн. повече от предходната година.

Заложеният в проекта резерв за 2018 г. е в размер на 114 554,3 хил. лв., което представлява три на сто от сумата на приходите от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване. В хода на 2018 г. с тях ще се гарантира устойчивост и ритмичност на здравноосигурителните плащания.

С проекта се предлагат и изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване. Прецизират се функциите на Надзорния съвет и на управителя на НЗОК. Дава се право на НЗОК да придобива недвижими имоти за нуждите на НЗОК, и при неговото реализиране в дългосрочен план ще се търсят финансово най-ефективните решения за НЗОК.

Предлагат се промени, с които се гарантира посочването на отчетен документ при заплащането на потребителската такса на лечебните заведения от НЗОК, както и правото на достъп до наличната информация за ползваната от лицата дентална помощ, а не само до медицинската такава, каквато е действащата разпоредба.

Очакваните резултати от приемане на законопроекта са свързани с постигане на по-ефективно разпределение на финансовия ресурс на НЗОК за 2018 г.„ както и придържане към бюджетната дисциплина и прозрачност, определена със Закона за публичните финанси.

Правителството прие стандартите
за делегираните от държавата дейности
с натурални и стойностни показатели през 2018 г.

Правителството измени РМС 286/2017 г., с което се приемат стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през следващата година. Стандартите са съобразени с размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините според основните допускания за бюджетната прогноза за периода 2018-2020 година.

Ключовите политики в сектор „Образование“ ще са насочени към пълно обхващане на всички подлежащи на образование деца и ученици, предотвратяване на отпадането от образователната система и реинтеграция на преждевременно напусналите; повишаване на образователните резултати на всички ученици; осигуряване на подкрепа на педагогическите специалисти и привличане на млади хора в професията. С цел обвързване на финансирането с качеството на образованието, от 2018 г. ще се извърши промяна в системата на делегираните бюджети, като финансирането няма да зависи само от броя на децата и учениците, а и от броя на паралелките, от спецификата на региона, в който се намира училището, а в по-дългосрочен период – и от качеството на образователния процес. Усъвършенстването на механизма на разпределение на средствата от държавния бюджет за предучилищното и училищното образование ще осигури постигане на справедливо и ефективно разпределение на финансовите ресурси в съответствие с потребностите на детските градини и училищата. За реализиране на образователните приоритети ще се изпълняват комплексни мерки и действия, гарантиращи равен достъп до качествено образование чрез осигуряване на безплатен транспорт на децата и учениците и целодневна организация на учебния ден в средищните училища; допълнително финансиране на защитени училища и детски градини.

За 2018 г. в сферата на социалните услуги стандартите са променени диференцирано, като за специализираните институции за предоставяне на социални услуги те са увеличени със 7%, с изключение на домовете за стари хора, където увеличението е с 10 процента. За социалните услуги, предоставяни в общността, увеличението на стандартите е в границите от 5% до 13%, като за центровете за социална рехабилитация и интеграция увеличението е с 13%, а за защитените жилища – с 8 на сто.

В сферата на културата за 2018 г. стандартите за регионалните библиотеки и за читалищата са увеличени с 14 процента. Въвежда се единен разходен стандарт за всички музеи и художествени галерии с регионален характер, независимо от субсидираната численост.

Стандартите са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.

Приета е Стратегия за управление на
държавния дълг за периода 2018-2020 година

Правителството прие Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2018-2020 година. Документът е изготвен на основание Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси, съгласно които министърът на финансите разработва стратегия за управление на държавния дълг за периода на съответната средносрочна бюджетна прогноза.

Стратегията за управление на държавния дълг е разработена в съответствие с предвидената бюджетна рамка за 2018 г. и макроикономическите прогнози за развитие за периода 2018-2020 г. Обект на Стратегията е държавният дълг – вътрешен и външен, поет по реда на Закона за държавния дълг. Тя обобщава и очертава водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг, като същевременно описва индикативните мерки и използвания инструментариум за постигане на заложените в нея стратегически цели.

Основната цел на политиката по управление на държавния дълг е осигуряването на необходимия ресурс за рефинансиране на дълга в обращение, при необходимост финансиране на държавния бюджет и обезпечаване стабилността на фискалния резерв при оптимално възможна цена и приемлива степен на риск.

Обособяват се временни площадки за депониране
на отпадъци в Бургаска област

Министерският съвет прие Решение за мерките, необходими за премахването на опасностите за човешкото здраве и околната среда, възникнали в резултат от бедственото положение на територията на региона за управление на отпадъците в Бургас.

Нанесените щети, поради които експлоатацията на регионалната система за управление на отпадъците от девет общини в момента е невъзможна, налагат спешни мерки за осигуряване на временното им съхранение до възстановяването й. С Решението, на основание на чл. 42, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, се определя обособяване на площадки за временно съхранение на отпадъците. До 30 ноември 2017 г. те ще се съхраняват на общинските депа в Бургас, Карнобат, Несебър и Поморие, които са с прекратена експлоатация.

Одобрен е законопроектът за бюджета на ДОО за 2018 г.

Правителството одобри законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. С проекта се предлага обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст да се увеличи от 340 лв. на 380 лв.

От 1 януари 2018 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула ще се увеличи от 1,126 на 1,169, т. е. с 3,8 на сто. От 1 юли 2018 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на 2017 г., ще се преизчислят с новия процент за година осигурителен стаж, което ще ги увеличи с 3,8 на сто. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши до 207,60 лв., а социалната пенсия за старост ще стане 125,58 лв.

Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход – 910 лв. Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2018 г. се предвижда да стигне 362,97 лв., което е с близо 20 лв. или с 5,5% повече в сравнение с 2017 г. През 2018 г. за изплащане на пенсии са предвидени 9,454 млрд. лв. – с 478,6 млн. лв. повече в сравнение с очакваните разходи през настоящата година.

От 1 януари размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава с един процентен пункт и става 19,8% за родените преди 1 януари 1960 г. От тях 11,02% са за сметка па работодателя, а 8,78% – от работника. За родените след 31 декември 1959 г. се предвижда размерът на осигуровката за фонд „Пенсии“ да е 14,8 на сто.

За останалите осигурителни рискове не се планира промяна в размера на осигуровките. За фонд „Общо заболяване и майчинство“ вноската остава 3,5%, а за фонд „Безработица“ – 1 процент. Те ще се поделят между работодател и работник в съотношение 60% към 40%. За фонд „Трудова злополука и професионална болест“ осигуровката се запазва в размер от 0,4% до 1,1% и е за сметка на работодателя.

Със законопроекта се предлага минималният дневен размер на обезщетението за безработица да се увеличи от 1 януари от 7,20 лв. на 9 лв. От същата дата се определя дневен максимален размер на обезщетението 74,29 лв. Променят се изискванията за придобиване право на парично обезщетение за безработица. Предвижда се това право да имат хората, които са се осигурявали за безработица 12 от последните 18 месеца преди прекратяването на осигуряването.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.