ЗАГЛАВИЯ

Какво гласува Министерски съвет днес (всички решения)

Заседание на Министерски съвет. Снимка: Правителствена информационна служба

Публикуваме всички решения, които Министерски съвет взе на днешното си заседание

Одобрен е Докладът за дейността
на Съвета за административната реформа

Министерският съвет прие доклад за дейността на Съвета за административната реформа (CAP) през 2016 г., който включва информация за основните взети решения и за инициативите, реализирани през изминалата година.

Съветът е приел редица ключови документи в областта на административната реформа. Сред тях са докладът и списъкът с 20 общински услуги за стандартизиране и унифициране, чрез което се уеднаквяват формулярите за заявяване, структурата и съдържанието на готовия документ, както и изискуемите документи при заявяването на услугите от потребителя. Одобрени са още отчетът на Плана за изпълнение на Стратегията за развитие на държавната администрация 2014-2015 г., Наредбата за стандартните условия за повторно използване на информацията от обществения сектор и за нейното публикуване в отворен формат, както и мерките за увеличаване капацитета на инспекторатите, които осигуряват независимостта на инспекторатите по Закона за администрацията.

Росен Чобанов е българската кандидатура
за член на УС на Международната банка
за икономическо сътрудничество

Правителството одобри кандидатурата на Росен Чобанов за член на Управителния съвет (УС) на Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) за нов петгодишен мандат. В качеството си на член на УС на МБИС представителят на България ще участва в оперативната дейност и управлението на банката и ще отстоява финансово-икономическите интереси на страната ни.

Росен Чобанов е висококвалифициран специалист с богат опит в банковата сфера, както и в гражданското, административното и финансовото право. Завършил е юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Международната банка за икономическо сътрудничество е в процес на трансформация за превръщането й в модерна международна банка за развитие. Банката обръща особено внимание на проекти в сектори, които генерират растеж и са приоритетни за развитието на икономиките на страните членки – България, Виетнам, Полша, Монголия, Румъния, Русия, Словакия и Чехия. В стратегията й за България приоритет е кредитирането в сферата на промишлеността, селското стопанство, търговията, транспорта и в банковия сектор.

Определени са управляващ и сертифициращ орган
на Програмата за морско дело и рибарство 
2014-2020 г.

Правителството определи дирекция „Морско дело и рибарство“ в Министерството на земеделието, храните и горите за Управляващ орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. Сертифициращ орган по програмата става звеното „Сертификация на разходите по Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ в Държавен фонд „Земеделие“.

Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. се съфинансира от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) и от държавния бюджет. По нея в програмния период се предвижда да бъдат инвестирани над 82 780 000 евро от ЕФМДР.

Програмата ще допринесе за подобряването на конкурентоспособността и жизнеспособността на предприятията в сектора на рибарството и аквакултурите, безопасността и условията на труд, повишаването на заетостта и териториалното сближаване, за насърчаването на предлагането на пазара и преработването. Чрез успешно реализираните проекти ще бъдат постигнати приоритетите на Европейския съюз за опазване и възстановяване на водното биологично разнообразие, водните екосистеми, осигуряването на равновесие между риболовния капацитет и наличните възможности за риболов.

Правителството ще изпълни решения на ЕСПЧ
по жалби срещу България

Правителството прие за изпълнение плащанията по четири решения на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България.

В делото по жалбата „Кръстева и други срещу България“ са присъдени общо 85 989 евро обезщетения и разходи и разноски на четири жалбоподателки. Установеното нарушение е на защита на собствеността и е свързано с реституционни процедури. ЕСПЧ е постановил, че отнемането на правото на собственост нарушава принципа на правна сигурност и, без каквато и да е възможност да бъде получено обезщетение, представлява непропорционална мярка, която е в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.

По делото „Кържев срещу България“ е установено нарушение на свободата на изразяване на мнение. Жалбата е подадена от бившия ръководител на СРП във връзка с осъждането му заради негово интервю през 2006 г. ЕСПЧ постановява, че въпреки използвания агресивен и неприятен език, интервюто като цяло е било част от публичния дебат по въпроси със значителен обществен интерес и не е представлявало безпричинна обида за тъжителите. Присъдено е обезщетение от 7565 евро, както и 1500 евро за разходи и разноски.

Нарушение на правата на събирането и на сдружаването е установено по делото пред ЕСПЧ, започнато заради отказа на българските съдилища да регистрират „Национално турско обединение“ като сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. ЕСПЧ постановява, че само предположения, че целите на сдружението са политически, не може да обоснове отказ от регистрация. Присъдени са 7000 евро обезщетение, разходи и разноски по делото.

По делото „М. М. срещу България“ ЕСПЧ намира нарушение на правото да бъде разгледана своевременно законосъобразността на задържане – съдебното производство по жалбата на М. М. срещу задържането му в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци е продължило приблизително 12 месеца. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 2000 евро, присъдени са и 3000 евро за разходи и разноски по делото.

Близо 13,5 млн. лв. се отпускат за преодоляване
на щетите от бедствия

Правителството одобри допълнителни разходи в общ размер 13 484 783 лв. за изпълнение на дейности по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. Средствата ще покрият извършени непредвидени разходи от администрациите за преодоляване на щетите от активизирали се свлачища, големи пожари, наводнения, бури, градушки, снегонавявания, срутвания, както и за неутрализиране на боеприпаси, открити извън полигоните на Българската армия.

Целевите разходи са предложени от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и ще бъдат осигурени за сметка на резерва за непредвидени и неотложни разходи по Закона за държавния бюджет.

112 хил. лв. ще бъдат отпуснати за стипендии
на млади спортисти

112 050 лв. отпуска правителството за изплащане на стипендии на възпитаници на общински и на държавните спортни училища. Средствата се осигуряват по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби и са предвидени в централния бюджет за насърчаване на таланти с високи спортни постижения.

Други 25 360 лв. бяха одобрени като допълнителен разход по бюджета на Министерството на културата. Средствата са предвидени в централния бюджет за физическо възпитание и спорт на учениците от държавните училища по изкуствата и по култура.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МВнР

Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 3 млн. лв. по бюджета на Министерството на външните работи. Средствата са необходими за покриване на недостига при изплащане на командировъчните средства на служителите в задграничните представителства на България.

Целта е да се обезпечи нормалното функциониране на дипломатическата служба в областта на управление на задграничните представителства и подкрепата за българските граждани в чужбина.

АПИ получава имоти за строителството на обхода на Габрово

Правителството обяви за публична държавна собственост имоти на територията на общините Габрово и Казанлък и ги предостави за управление на Агенция „Пътна инфраструктура“. Държавните терени попадат в обхвата на проекта за изграждането на обходния път на Габрово, който е част от Трансевропейски коридор IX Букурещ – Русе – Димитровград – Александруполис. С изпълнението на проекта ще се повиши пътната безопасност в региона, ще се модернизира транспортна връзка между Румъния, България и Гърция и интеграцията им с останалата част от Европа.

На община Твърдица се прехвърля собствеността върху имоти с обща площ 2,1 дка в землището на с. Бяла паланка. Те са необходими за изграждането на укрепителни съоръжения за безаварийната експлоатация на четвъртокласен път, разрушен от свлачищни процеси.

МОСВ получава държавен имот за нуждите на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ в с. Черни Осъм. Едноетажната сграда ще бъде използвана като пункт за охрана и контрол в северозападната част на резерват „Стенето“ с цел превантивен и текущ контрол в една от най-горещите точки в парка от гледна точка на иманярство и ловно бракониерство. Дирекцията ще осигури средства за ремонт на неизползваемата към момента сграда, което е екологично по-целесъобразно и икономически по-изгодно от построяването на нова.

От частна в публична държавна собственост е променен статутът на два самостоятелни обекта в сградата на ул. „Чакалица“ №2 в Благоевград. Помещенията са предоставени за управление на Съвместното командване на силите и са необходими за нуждите на Българската армия.

Поради отпаднала нужда, от МВР и от НАП се отнема правото на управление върху имоти в Перник и в Силистра и се предоставя на областните управители на двете области. Работните помещения се намират в административните сгради на пл. „Св. Иван Рилски“ №1 в Перник и на ул. „Шар планина“ №75 в Силистра.

Правителството даде съгласието си „Български пощи“ ЕАД да продаде чрез търг с тайно наддаване недвижим имот в с. Медвен, община Котел, представляващ паянтова сграда, предназначена за поща. Обектът не се използва от дружеството, но генерира разходи по поддръжката му. Продажбата на неоперативни активи, собственост на дружеството, е продължение на политиката за понижаване на разходите и увеличаване на приходите.

Одобрено е допълнение на РМС 484/2012

Правителството одобри допълнение на РМС 484/2012 за участието на контингент от Въоръжените сили на Република България във военната операция на ЕС в Босна и Херцеговина „Алтея“.

Направеното допълнение е свързано с необходимостта да бъдат уредени отношения между българската страна и европейските сили, породени от дължимо от българската страна обезщетение на стойност 10 000 конвертируеми марки във връзка с участието на българския контингент в операцията.

Утвърдено е българо-канадското споразумение
по индустриална сигурност

Министерският съвет утвърди подписаното през август т. г. междуправителствено споразумение на България и Канада по индустриална сигурност. Документът установява правната рамка на сътрудничеството за защита на класифицираната информация в контекста на индустриалната сигурност.

В споразумението са посочени съответните нива на класификация за сигурност на информацията, мерките за защита на класифицираната информация при договори, начините на обмен. Включени са разпоредби относно минимално необходимото съдържание на клаузите за сигурност в класифицирани договори, връщането и унищожаването на класифицирана информация и т. н.

Правителството одобри проект на Споразумение
за икономическо сътрудничество между България и Шри Ланка

Министерският съвет одобри проект на Споразумение за икономическо сътрудничество между правителствата на България и Шри Ланка.

Документът предвижда партньорство между двете страни с цел укрепване на икономическите връзки и увеличаване на двустранното търговско сътрудничество. Двете страни ще работят за насърчаване контактите между бизнес организациите чрез размяна на визити и участие в панаири и изложби. Така ще се засили ролята на малкия и средния бизнес в двустранните икономически връзки и ще се стимулира откриването на представителства и клонове на компании от двете страни.

България ще подпомогне проекти на УНИЦЕФ
за образование в извънредни ситуации и грижа за деца без родители

Министерският съвет одобри проект на Споразумение с Детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ), с което се финансира инициативата „Образованието не може да чака“. Дарението е в размер на 100 000 евро и е предназначено за осигуряване на българския принос към Глобалния фонд за образование в извънредни ситуации, чийто депозитар и администратор е УНИЦЕФ.

Глобалният фонд за образование в извънредни ситуации е учреден по време на Първия световен хуманитарен форум през 2016 г. в Истанбул и има за цел до 2030 г. да осигури достъп до сигурно, безплатно и качествено образование на всички деца и младежи в зони на конфликти и кризи. През следващите пет години се предвижда фондът да събере 3,85 млрд. щ. д., чрез които да се осигури достъп до образование за 13,6 млн. деца и младежи, живеещи в условията на хуманитарни кризи.

Правителството одобри и проект на споразумение между българското Министерство на външните работи и УНИЦЕФ – Армения, за предоставяне на доброволна целева вноска в размер на 174 000 щатски долара за осъществяване на проект „Реформата в областта на детските грижи в Армения: уроците на българския опит“. За Армения, където има около 3500 деца в институции, опитът на България и предаването на добри практики са полезни при провеждането на предвидените реформи. Инициативата стъпва и на опита, натрупан при изпълнението на съвместен проект на МВнР на България и УНИЦЕФ – Грузия, с подобна насоченост и фокусиран върху грижата и интеграцията на деца с увреждания.

С включването си в инициативите страната ни ще има възможност да сподели своя опит и постижения в областта на защитата на правата на децата и грижата за тях с други страни от Западните Балкани и Черноморския регион, които са изправени пред сходни предизвикателства по отношение на закрилата и насърчаването на правата на детето. Финансовият ни принос е свързан и с ангажимента на страната ни като член на Европейския съюз да подпомага по-слабо развитите страни. Той ще допринесе и за подкрепа на общите усилия за осъществяване на политиката на Съюза на сътрудничество за развитие, както и изпълнението на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.

Министърът на икономиката е ръководител
на правителствената ни делегация за сесия на СТО

Правителството одобри състава на правителствената делегация на България за участие в 11-ата сесия на Министерската конференция на Световната търговска организация. Тя ще се проведе от 10 до 13 декември 2017 г. в Буенос Айрес, Аржентина.

Ръководител на делегацията е министърът на икономиката, а нейни членове – постоянният ни представител към СТО, посланикът ни в Аржентина, както и експерти от МВнР, МИ и МЗХГ.

Конференцията, като висш орган на СТО, е упълномощена да взима решения по всички въпроси, свързани с многостранните споразумения и многостранните търговски преговори в рамките на организацията. Очаква се в дневния ред на конференцията да бъдат включени въпроси, свързани с одобряването на работната програма на СТО за приключване на многостранните търговски преговори от кръга Доха, изпълнението на решенията на десетата сесия на Министерската конференция, проведена миналата година в Кения, вътрешната подкрепа за селското стопанство, обществените запаси за целите на продоволственото обезпечаване, вътрешното регулиране в областта на услугите и др.

С решението на министъра на икономиката се възлага непосредствено преди конференцията да внесе за одобрение от Министерския съвет проект на позицията на българската страна по предложените за дебат теми.

Одобрени са резултатите от заседания на Съвета на ЕС

Правителството одобри резултатите от проведени заседания на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство и на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Вътрешни работи“.

Срещата на министрите на земеделието и рибарството от ЕС се състоя на 9 октомври в Люксембург и на нея беше постигнато политическо споразумение по регламента за риболова в Балтийско море през 2018 г. Обсъдено беше и изпълнението на Програмата за устойчиво развитие в периода до 2030 г. и нейното значение за селското стопанство в Съюза. Комисията информира Съвета за последните тенденции на най-важните селскостопански пазари, като беше отчетен процес на възстановяването им. Министрите се обединиха около необходимостта да се наблюдава внимателно ситуацията след отпадането на квотите за захар в ЕС, трудните климатични условия на няколко държави членки, Африканската чума по свинете и вноса на ориз.

Министрите на вътрешните работи заседаваха на 12 и 13 октомври в Люксембург. Проведените дискусии имаха за фокус миграцията, средносрочния преглед на стратегическите насоки в областта „ПВР“ и предложението за изменение на Кодекса на Шенгенските граници. В контекста на последната тема Европейската комисия отново подчерта, че засилването на Шенген преминава през разширяването му, и призова за своевременно вземане на решение на Съвета.

Министерствата и агенциите трябва да ускорят изпълнението на ангажиментите си за намаляване на административната и регулаторната тежест

Министерският съвет прие доклад на заместник министър-председателя Томислав Дончев за напредъка по ангажиментите на министерствата, свързани с предложените от тях мерки за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. Основен приоритет в него е необходимостта от цялостно ускоряване на изпълнението на поетите ангажименти за намаляване на административната и регулаторната тежест.

През месец август министерствата и агенциите идентифицираха общо 605 услуги и регулаторни режима, които могат да бъдат оптимизирани. Към 31 октомври 28% от предложените от министерствата мерки за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса са изпълнени, 37% са в процес на изпълнение. За реализирането на 35% от мерките се налага по-продължителна работа в търсене на подходящата нормативна формула.

На администрациите е даден срок до 15 януари 2018 г. да представят на заместник министър-председателя обобщен доклад за изпълнение на поетите ангажименти за намаляване на административната и регулаторната тежест.

Приет е доклад за изпълнението на препоръките
на ООН за премахване на дискриминацията срещу жените

Правителството прие доклад за предприетите мерки за изпълнение на заключителните препоръки на Комитета на ООН към България за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Акцент в документа е поставен върху приемането на Закон за равенство между половете, укрепването на Националния механизъм за осигуряване на равнопоставеност между мъжете и жените и дейностите за преодоляване на дискриминационни практики и стереотипите, основани на пола.

В доклада се отчитат дейностите за предотвратяване на насилието върху жени и борбата с трафика. Фокус е поставен и върху осигуряването на ефективен достъп на жените до правна помощ в случай на нарушаване на техните права по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Отчетени са и мерките за осигуряване на по-добро съвместяване на професионалния и семейния живот и популяризиране на политиката в областта на равнопоставеността на жените и мъжете на национално ниво.

Конвенцията, препоръките на Комитета на ООН, становищата по отделни дела и националното законодателство за премахване на дискриминацията срещу жените са включени в обученията на адвокати, съдии, прокурори, полицаи и други правоприлагащи длъжностни лица. 438 души са преминали различни форми на обучения в тази сфера в Националния институт за правосъдие в периода септември 2013 г. – декември 2016 г. Противодействието на насилието, основано на пола, е поставено като акцент във всички форми на обучение във факултет „Полиция“ на Академията на МВР, се посочва още в доклада.

Договорът с Република Македония
за добросъседство влиза за ратификация в парламента

Министерският съвет внася за ратификация в Народното събрание Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Македония, подписан на 1 август т. г. в Скопие от министър-председателите на двете държави. Ратифицирането му е израз на желанието на България да изгради добросъседски отношения на основата на европейските ценности.

Договорът ще даде осезаеми резултати върху разширяване на транспортните връзки и комуникации между двете държави, участие и усвояване на средства по регионални инфраструктурни и трансгранични проекти, както и улесняване на контактите на хората от двете страни.

Салдото по консолидираната фискална
програма към края на септември 2017 г. е 2 420,9 млн. лв.

Правителството одобри доклад от министъра на финансите с информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2017 г.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет, салдото по КФП на касова основа към месец септември 2017 г. е положително в размер на 2 420,9 млн. лв. (2,4% от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 2 482,1 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 61,2 млн. лева. В структурно отношение салдото по националния бюджет отчита подобрение спрямо отчетеното за същия период на 2016 г., основно поради ръста на данъчните, вкл. осигурителните приходи, докато салдото по сметките за средства от ЕС през настоящата година се влошава поради базов ефект в 2016 г., свързан с възстановени към България грантове от ЕС в началото на 2016 г. за извършени разходи в края на 2015 г., когато бе пикът на плащанията по проектите за предходния програмен период.

Постъпилите приходи и помощи по КФП към септември 2017 г. са в размер на 26 151,5 млн. лв. или 73,8% от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 1 774,9 млн. лв. (7,6%), докато постъпленията от помощи са по-ниски.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 21 856,5 млн. лв., което представлява 78% от планираните за годината приходи. Съпоставено с данните към септември 2016 г., данъчните постъпления нарастват номинално с 8,7% (1 750,1 млн. лв.).

Приходите от преки данъци са в размер на 3 885,0 млн. лв. или 76,3% от предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 310,4 млн. лева. (8,7%).

Приходите от косвени данъци са в размер на 11 028,2 млн. лв., което е 78,7% от разчетите за годината. Съпоставено с данните към септември 2016 г., постъпленията в групата нарастват с 643,4 млн. лв. (6,2%). Постъпленията от ДДС са в размер на 7 137,5 млн. лв. или 81,3% от планираните. Съпоставени с предходната година, приходите от ДДС нарастват с 523,2 млн. лв. (7,9%). Размерът на невъзстановения ДДС към 30.09.2017 г. е 60,1 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 3 724,9 млн. лв. (73,9% от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 141,0 млн. лв. или 84,9% от разчета за годината.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 815,6 млн. лв. или 82,3% изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 6 127,6 млн. лв., което представлява 77,2% от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 14,2% (760,9 млн. лева).

Неданъчните приходи са в размер на 3 245,2 млн. лв., което представлява 68,2% изпълнение на годишните разчети.

Приходите от помощи са в размер на 1 049,8 млн. лв. или 39,7% от планираните за годината.

Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към септември 2017 г. възлизат на 23 730,5 млн. лв., което е 64,5% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2016 г. бяха в размер на 22 289,6 млн. лева. Нарастването на разходите спрямо края на месец септември 2016 г. е основно поради по-високия размер на социалните и здравноосигурителните плащания, базов ефект при разходите за пенсии от увеличението им от юли 2016 г., новото им увеличение от юли 2017 г., както и по-високите разходи за субсидии и за персонал, включително и поради ръста на разходите за осигурителните вноски, свързан с увеличения размер на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ с 20 пр. п. спрямо 2016 година.

Нелихвените разходи са в размер на 22 327,3 млн. лв., което представлява 64,6% от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към септември 2017 г. са в размер на 20 951,7 млн. лв. (73,9% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 375,6 млн. лв. (22,2% от разчетите към ЗДБРБ за 2017 г.). Лихвените плащания са в размер на 726,6 млн. лв. или 87,9% от планираните за 2017 година.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2017 г. от централния бюджет възлиза на 676,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.09.2017 г. е 11,9 млрд. лв., в т. ч. 11,4 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Одобрени са българските позиции
за заседания на Съвета на ЕС

Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвет „Външни работи/Търговия“ на ЕС, което ще се проведе на 10 ноември в Брюксел.

Предвижда се министрите да обсъдят подготовката на предстоящата 11-а министерска конференция на Световната търговска организация, както и напредъка в търговските преговори на ЕС с Мексико и държавите от Меркосур. Очаква се Европейската комисия да представи доклад за прилагането на споразуменията на ЕС за свободна търговия.

Одобрена беше и българската позиция за заседанието на Съвета по общи въпроси, формат „Кохезионна политика“, което ще се проведе на 15 ноември в Брюксел. Фокус на форума ще бъде Седмият доклад за напредъка в постигането на сближаване, който Европейската комисия публикува през октомври. Министрите, отговарящи за политиката за икономическо, социално и териториално сближаване на ЕС, ще обсъдят къде ще бъдат насочени инвестициите от политиката след 2020 г.

Според българската позиция, целта на общата европейската политика за дългосрочни инвестиции в растеж, заетост и балансирано развитие на европейските региони трябва да се запази. Необходимо е Съюзът да реагира единно и решително на новите предизвикателства и международни кризи, но не по-малко важно е да бъде осигурено адекватно финансиране за изпълнение на поетите ангажименти за инвестиции в Европа. Като председател на Съвета на ЕС от 1 януари догодина, България ще проведе интензивен дебат и ще положи усилия да бъде постигнато съгласие сред държавите от Съюза по ключовите въпроси на бъдещата Кохезионна политика.

Правителството прие Стратегия за развитие
на вътрешния контрол в публичния сектор
за периода 2018-2020 г.

Министерският съвет прие Стратегия за развитие на вътрешния контрол в публичния сектор в Република България за периода 2018-2020 г. Документът адресира ключови актуални проблеми в областта на вътрешния контрол, свързани с финансово-контролната система в публичния сектор.

Стратегията има за цел да подпомогне прилагането на ефективен вътрешен контрол, базиран на ключови принципи като ефективност, ефикасност, икономичност, законосъобразност и прозрачност, и да допринесе за превенцията в дейността на организациите от публичния сектор. С прилагането й ще се постигне устойчиво развитие на системите за вътрешен контрол и ще бъдат избегнати резките промени, които създават несигурност в контролната среда.

Определените в стратегията фундаментални приоритети за вътрешния контрол са да продължава да се фокусира върху ефективността и отчетността, да продължава да се основава на COSO модела, да се организира в съответствие с трите линии на защита – „Оперативно управление“, „Управление на риска, финансов контрол и инспекции“ и „Вътрешен одит“, да бъде хармонизиран и в перспектива за непрекъснато подобрение. В резултат на изпълняването на тези приоритети се очаква в края на периода България да бъде страна със съвременен модел на вътрешен контрол, в която доброто държавно управление в интерес на обществото е гарантирано.

Към приоритетите са дефинирани цели и дейности, чието изпълнение е насочено към ръководителите на организации от публичния сектор, в т. ч. министъра на финансите, служителите на инспекторатите по чл. 46 от Закона за администрацията, всички служители на организациите в публичния сектор, ръководителите на звена за вътрешен одит/вътрешните одитори и дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“ в Министерството на финансите.

Предвидено е изпълнението на стратегията да се осъществява чрез одобрени от министъра на финансите планове за действие. Напредъкът по изпълнението й ще се отчита с ежегодни годишни отчети, които министърът на финансите ще предлага на Министерския съвет за одобрение в срок до 31 март.

Два закона се синхронизират
с европейската нормативна уредба

Правителството предлага промени в Закона за марките и географските означения. Те са изготвени във връзка с постъпило запитване от Европейската комисия за поддържането на национална закрила на географските означения за земеделски продукти и храни.

Поправките целят привеждане на действащия закон в съответствие с изискванията на европейското законодателство и по-конкретно с разпоредбите на регламента относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Съгласно разпоредбите на документа, държавите членки нямат право да предоставят национална закрила на географски означения за земеделски продукти и храни.

С влизането на закона регистрацията на географските означения за земеделските продукти и храни, направена по реда на закона, се прекратява. Прекратяват се и всички производства по подадени в Патентното ведомство заявки за регистрация на географски означения за земеделски продукти или храни, по които до влизането в сила на промените няма влязло в сила решение.

С приемането на промените ще се постигне съответствие на националното законодателство с правото на ЕС в областта на географските означения.

Предлагат се и промени в Закона за малките и средните предприятия, чиято цел е да се осигури синхронизиране на българското законодателство с европейската нормативна уредба, регламентираща категоризацията и свързаността на предприятията.

Конкретното определяне на категориите и свързаността на малките и средните предприятия са от значение за правилното усвояване на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Облекчаване на административната тежест предвиждат промени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия

Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме промени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. С тях се цели намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на пет удостоверителни документа на хартиен носител. Посочва се, че част от тях може да бъдат събирани и по служебен път.

Отпада изискването за предоставянето на Единен идентификационен код, когато лицата са регистрирани по реда на Търговския закон, или копие от удостоверение  за вписване в съответния регистър по националното законодателство на съответната държава членка в легализиран превод на български език; диплома за завършено висше образование на ръководителя на производство и документ за придобита специалност на персонала; документи, свързани с промяна на обстоятелства в търговския регистър; копия от издадени разрешения; удостоверение за вписване в съответния регистър по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, съответно – копие от акта за създаването.

Предлага се законова регламентация
на прилагането на Европейската заповед за разследване

Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме Закон за Европейската заповед за разследване. С него в националното законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2014/41/ЕС.

Сега действащата нормативна уредба не може да покрие всички изисквания на директивата за осигуряване на взаимопомощ по наказателни дела между държавите членки. Това предполага ситуации, в които изпращаните от наша страна молби за правна помощ до държавите членки може да бъдат връщани или оставяни без изпълнение, което ще лиши българските съдебни органи от възможността да разследват ефективно престъпления с трансграничен елемент. С въвеждането на ЕЗР страната ни ще може да се включи в предстоящото въвеждане на електронни ЕЗР, както и в създаването на платформа за обмен на електронни доказателства между компетентните органи на държавите членки. Също така ще се осигури възможност за предаването на ЕЗР между компетентните органи на издаващата и на изпълняващата държави чрез всички възможни или подходящи средства за предаване, като защитената телекомуникационна система на Европейската съдебна мрежа, Евроюст или други канали, използвани от съдебните или правоприлагащите органи.

С транспонирането на директивата ще се опрости и ускори процедурата, свързана с трансграничните наказателни разследвания в ЕС, ще се намали документацията чрез въвеждането на единен стандартен формуляр, с който органите ще изискват помощ при нужда от доказателства, наркотици и организирана престъпност, които се характеризират с фактическа и правна сложност, изискват сериозен ресурс и време за разследване.

Предложени са промени в Закона за туризма

Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме промени в Закона за туризма.

Една от поправките е свързана с необходимостта до 1 януари 2018 г. в националното ни законодателство да бъде транспонирана Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета за пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги. С нея се прилагат общи правила за формиране на туристически пакети и за организиране на туристически пътувания в рамките на ЕС, като се гарантира на търговци и туристи спазването на техните права и задължения, независимо от националното право. С приемането на тази промяна ще се постигне хармонизация на българското законодателство с останалите държави в ЕС за дейността на туроператорите и туристическите агенти, като се осигурява равнопоставеност на туристическия пазар. Освен това, чрез проектозакона и транспонирането на директивата се цели да се намали административната тежест и спазването на разходите, а също се засилва ролята на взаимното признаване на защита при несъстоятелност.

С промените в Закона за туризма се предлагат още няколко поправки, които също ще доведат до намаляване на административната тежест при предоставяне на услуги. Премахва се изискването за представяне за някои официални удостоверителни документи на хартиен носител, като се въвежда нов формуляр, който в основната си част има декларативен характер. Отпадат изискванията за представяне на документи или техни копия за организация за управление на туристически район, за сдруженията в процедурата по вписване в Националния туристически регистър, а също и при вписване в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти. Предвиждат се облекчения и при категоризацията на места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, при сертификацията на СПА центровете, както и облекчения при лицензирането на екскурзоводи, планински водачи и ски учители. Отпада също изискването за представяне на декларация по образец за регистрация в Търговския регистър, както и декларация, че едноличният търговец не е поставен под запрещение. Предвижда се да отпадне изискването за представяне на справка за професионалната и езиковата квалификация на персонала в някои обекти.

Приета е Наредба за условията и реда
за определяне на външни експерти
за проверка на техническите спецификации
при възлагане на обществени поръчки

Правителството прие Наредба за условията и реда за определяне на външни експерти за проверка на техническите спецификации при възлагане на обществени поръчки.

Законът за обществените поръчки, който влезе в сила от 15 април 2016 г., промени вида и обхвата на предварителния контрол, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки (АОП). В рамките на въведения нов вид контрол, който е на случаен избор и предвижда мониторинг на определени процедури, е регламентирано извършването от АОП на проверка на техническите спецификации. За извършването на тези проверки са необходими специални знания в различни професионални области, затова АОП ще привлича външни експерти, притежаващи съответните квалификация и опит. Тези експерти ще бъдат включени в списък, който ще се поддържа от АОП и ще се публикува на Портала за обществени поръчки.

Основните изисквания към външните експерти, заложени в Наредбата, са за завършено висше образование и не по-малко четири години професионален опит в заявената област на вписване, придобит през последните 10 години, предхождащи подаването на заявлението за включване в списъка на АОП. Предвидено е заявлението на експертите да се разглежда от комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на АОП, в която ще участват представители на Министерството на финансите и на Националния център за информация и документация.

Списъкът с експертите ще се допълва веднъж годишно, като документи за включване в него могат да се подават в периода 1-31 октомври. Включването в списъка ще е валидно за срок от три години, като е възможно и подновяване на валидността за нов тригодишен период. Определянето на външни експерти, които ще проверяват техническите спецификации, ще се извършва на случаен принцип, чрез специално разработен софтуер, поддържан от АОП. Наредбата регламентира също така условията и реда за определяне и изплащане на възнагражденията на външните експерти.

С 800 млн. лева ще бъде финансирана
рехабилитацията на жп линията
от Пловдив до Бургас

Правителството даде съгласието си Управляващият орган на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г. да подпише договор с Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за рехабилитация на жп линията Пловдив – Бургас, фаза 2, преди решението за неговото одобрение от Европейската комисия.

Проектът се финансира от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, като общата му стойност е малко над 800 млн. лева, а отпуснатите европейски средства са приблизително 500 млн. лева. С правителственото решение става възможно стартирането на дейностите по изграждане и рехабилитация на няколко железопътни отсечки между Пловдив и Бургас до окончателното одобрение на проекта от Европейската комисия.

Целта на проекта е повишаване на безопасността на жп транспорта и скоростта за движение на влаковете до 160 км/ч, с което ще се намали времето за пътуване с влак от Пловдив до Бургас с 40 минути.

Подсилва се капацитетът
на Българското председателство на Съвета на ЕС
в областта на финансовите услуги и бюджета

Правителството увеличи с два броя командированите от европейските институции служители, които ще подпомагат Българското председателство на Съвета на ЕС. С решението ще бъдат подпомогнати компетенциите на страната в областите на финансовите услуги и бюджета на ЕС.

В областта на финансовите услуги ключови ще бъдат намаляването на рисковете в банковата система, завършване на Банковия съюз и изграждане на Съюза на капиталовите пазари. Европейската комисия публикува редица законодателни предложения, които са пряко свързани с тези области, и които ще се разглеждат интензивно по време на Българското председателство.

Допълнително като приоритет се очертава и приключването на преговорите по изменението на Финансовия регламент и евентуалното продължаване на Механизма за Турция в полза на бежанците.

България финансира закупуването на
специализирано превозно средство за хора
с уврежданията в Струмица

Министерският съвет одобри отпускането на 70 000 лева за закупуването на специализирано превозно средство за всички уязвими групи в община Струмица, Република Македония.

Безвъзмездната финансова помощ е в рамките на проект за социално включване на уязвими групи в община Струмица и създаването на условия за пълноценното участие на хората с увреждания в икономическия, социалния и културния живот и упражняване на основните права, без дискриминация по признак на увреждане.

Финансирането ще бъде осигурено от одобрените средства от бюджета на МВнР, предназначени за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ съгласно Закона зa държавния бюджет за 2017 г.

 

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.