Симеон II пред Euractiv: Трябва да оставим следа, след толкова години изолация

Снимка: Пламен Трифонов, архив

 

В интервю за Euractiv.com в двореца Врана на 17 ноември 2017 г., Цар Симеон II сподели мисли в навечерието на българското председателство на Съвета на ЕС

Ваше Величество, много са малко моментите, когато светът говори за България, и сега предстои такъв момент с предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС. Преди това за България се говореше много в световните новини когато Вие се завърнахте в родината си от дълго изгнание, спечелихте парламентарните избори през 2001 г. и станахте министър-председател. Как оценявате този исторически шанс България да получи международното внимание, което несъмнено засужава?

Председателството наистина е исторически момент и шанс, естествено. Аз си спомням още преди години, споменах, че трябва да се готвим за такъв момент. Мисля, че беше през 2009-а, когато казах, че трябва да се готвим за (председателството през) 2018-а. Тогава събеседниците ме изгледаха, сякаш съм извънземен, затова, че говоря с девет години или с осем години напред. Но сега вече сме тук, председателството се изтегли (с шест месеца напред) заради Брекзит, и то е много важен момент. Личното ми мнение е, че трябва да сме подготвени и въобще да изнесем председателството по един изряден начин. Но също така личното ми мнение е, че това ще бъде първото и последното председателство на България. Второто се пада през 2032 година или нещо такова, а дотогава сигурно ще има повече членове на ЕС, и дали този начин на ротация въобще ще бъде възможен, така че we might as well да се постараем сега да направим необходимия ефект.

Но нали не намеквате, че има опасност дотогава ЕС да го няма?

Не, чукам на дърво, аз съм убеден и запален европеист, пък и не виждам нищо по-добро за отделните страни членки. Извън него, те едва ли биха могли да постигнат нещо.

А как ви се струва геополитическата обстановка, големите предизвикателства, войната в Сирия, Русия, Турция, емигрантскта криза, не са ли това рискове за българското председателство?

Винаги са възможни неприятни и тежки моменти, но да се надяваме, че всичко това ще може да се поеме по един балансиран начин, и в крайна сметка, ние да си гледаме и нашите интереси, защото имало е случаи да се разсейваме и да излезем от контекста по теми, които нито са по нашата компетентност, нито по които имаме възможност да повлияем.

Имаше един български президент, който обичаше да се кара на Русия…

Ето, и това са неща, които аз мисля, че са твърде небалансирани и неразумни, и не говоря само за Русия, да предизвикаш която и да е от по-влиятелните страни е негативно за нас, но се случва. А тук напоследък отново са се развили тези, бих казал в кавички „страсти“, дали човек е русофил или русофоб, сякаш не сме се научили от 150 години на нещо малко по-нормално и по-прагматично.

Изглежда не помнят завета на Вашия баща…

… а да, модната фраза…

„Винаги с Германия, никога против Русия“…

…приписват му тази фраза…

… ама той наистина изглежда го е казал, има исторически свидетелства…

Да, възможно е, пък и в онзи контекст е било логично. Аз пък казвам, винаги с Европейския съюз, а пък да не тръгваме против дадени страни, защото не е в наш интерес. Пък и като погледне човек картата, се вижда къде сме. Трябва също да се държи сметка за точното място на България.

Във Вашия живот вие сте отдавали голямо значение на съседи на Европа, от другата страна на Средиземно море, мисля за Мароко. Но Европа не обръща също толкова внимание на тези страни, поне до момента, докато тръгнат емигрантите от бреговете на Либия…

Да, такива постоянно пристигат в Испания, и в Италия, разбира се. Знаете ли, инициативата за Средиземно море е част от дневния ред на Европейския съюз. Разбира се има и други приоритети, но това е нещо много важно, защото части на Европа са много уязвими.

Най-важнен приоритет на българското председателство ще бъдат Западните Балкани. Има логика нали?

Да, това е много логично, полезно, това ни засяга пряко.

А какво България би могла да направи, за да помогне на Западните Балкани по пътя към еврочленството? Може би да бъде самата тя един добър пример за нов член?

Това разбира се, а също да бъде полезна с опита си, това са години опит, а също имаме взаимен афинитет с тези страни, който винаги улеснява диалога .

Разговарях с европейски политици и дипломати, които познават добре България в периода, когато страната се приближаваше към членството и Вие бяхте премиер. Един от тях каза, че по онова време българските политици не са вярвали, че членството е възможно, те са се опасявали, че това са лъжливи обещания. Впрочем той добави, че Вие сте изключение, защото сте били по-голям оптимист. Помните ли тези настроения?

Членството в ЕС изглеждаше като един сън, докато се видя, че има някаква пролука или възможност, или светлина в края на тунела. Но в началото изглеждаше почти невъзможно, и колкото и да е било мое желание и амбиция, аз също не очаквах, защото имаше много пречки, много трудности, и разбира се това трябваше да си го преодолеем ние. Защото и вътрешният фронт не беше за пренебрегване, нали. Но аз мисля, и това са вече исторически факти, подкрепата за Европейския съюз беше почти всенародна.

Казвате „вътрешен фронт“, какво по-конкретно имате предвид?

Винаги има такива, които се противопоставят на новото от административна гледна точка, от всякаква друга… Имаше хора, които считаха, че това напредва с прекалено бърз ход, в смисъл, да се промени всичко.

Няма да ги назовете с имена?

Не, защото позициите могат да се намерят в архивите, от протоколите или от медиите.

Сега изглежда много тривиално, че сме в ЕС.

Нали? А то какво беше…

Ама използвахме ли го, това членство?

Ако човек тегли една черта, без всякакво съмнение, резултатът е позитивен. Аз често си мисля, като се нареждам на някоя опашка по митниците на летищата, какво значи, че преминаваме без паспорти и бързо. Докато хората в другите опашки, от други страни от света, се мъчат. В моя живот съм изпитал и видял тези мъки. Факт е, че хората могат да пътуват, да не говорим за инфраструктурата и за парите, които са постъпили тук.

Хората могат да пътуват, но това е също причина за обезкървяването на нацията, защото много хора решават, че ще си подредят живота по-добре на друго място. България я напускат много млади и добре подготвени кадри…

Да, напоследък дори виждам, че някои от инвеститорите се оплакват, защото няма достатъчно подготвени кадри. Но това е също въпрос на пазара. Като се разбере, от страна на някои от нашите, които работят в чужбина, че тук има възможност да се реализират, аз очаквам много от тях да се върнат към българския пазар отново.

В живота си сте се занимавали и с бизнес. Какво по Ваше преценка очакват чуждестренните бизнесмени да се промени у нас към по-добро?

Аз много често пътувам, пък и се срещам с хора, разговаряме, и чувам мнения, понякога и критики. Както казвате, аз произхождах от частния сектор… Например прекалено бавната процедура да се регистрират дружества, чисто административни пречки, които днес могат много лесно да се спестят. Вместо фамозните процедури да са на едно гише, това наистина е желателно.

Сигурно като премиер сте си дал сметка колко е трудно да се правят реформи в България…

Но не само в България. Разговарайки с колегите ми по онова време си давахме сметка, че една администрация, която е по природа неподвижна, когато усети, че има нещо ново, си има и защитната реакция.

Сигурно сте бил по-голям оптимист, когато казахте, че за 800 дни реформите ще дадат резултат…

Тук ми извадиха душата с тези 800 дни, а всъщност, ако не са били 800, може би са били хиляда, но са се променили много неща. Може би аз надценявах трудолюбието и желанието да се модернизираме, идвайки от частния сектор и виждайки динамиката. Но общо взето, стига да се проверят обективно фактите, стигаме до заключението, че много неща се промениха за три години.

Медиите тогава много ви критикувахме и за това, че казахте, че на българите трябва да им се смени чипа…

(Смее се) Да, ама сега го казват всички. Значи не съм били съвсем нестандартен. Ама и в толкова други страни го има същото явление, с липсата на новаторско мислене, или на приемане на новото. Не сме най-неспособните, или най-бедните. Трябва да бъдем обективни и да не се самобичуваме. Това не води до никъде.

А не мислите ли, че за една нова страна-членка председателството е шанс да се преодолее манталитета „ние“ срещу „те“ от Брюксел, че сядайки за първи път зад волана, това е шанс за достигане до зрялост? А също и за малко ограмотяване на българите на тема ЕС, защото нека си го признаем, дори и медиите не винаги знаят какви са правомощията на различните европейски институции?

Вие сте прав, председателството е шанс да се обясни на публиката, защото много хора погрешно казват, че председателството не е нищо специално. Това трябва да се обясни, за да може всички да се почувстват съпричастни с един толкова престижен за страната ни момент.

Вие сте в борда на председателството, заедно с други изтъкнати личности, какви задачи сте си набелязали?

Тепърва ще установим това, проведе се първата среща, която беше ориентировъчна и много интересна.

Трябва ли да се противопоставяме на Европа на две скорости?

Ама Европа на две скорости не може да зависи от нас. Едно е да си имаме мнение, друго е какво е реализируемо. Аз мисля, че е хубаво да наблегнем на образованието, на новите технологии, защото имаме много способни хора и това го знаят в чужбина. Иначе аз изцяло споделям приоритетите, които са оповестени. Но на тази среща аз казах, че не трябва да сме прекалено амбициозни, в смисъл да се опитваме да покрием прекалено много приоритети, а да се съсредоточим върху няколко приоритети, които наистина да са такива. Трябва да оставим белег от това председателство, като „нова“ в кавички държава, но също, след толкова години изолация, като страна, както казахте, in the driving seat.

Икономическата криза в ЕС засили позициите на популисти и националисти в много страни членки, националисти има и в българското правителство. Те представляват ли риск за председателството? Или просто се опитват да получат парче от тортата?

Аз не бих казал последното. Аз мисля, че трябва да се гледа по-глобално. Това са циклични явления, заради кризата, може би заради бежанците, винаги е лесно да се мобилизират дадени среди или хора. Но трябва да гледаме важното, а не да сочим нещо, което не е от застрашителни пропорции.

Вие познавата добре Испания, виждам близо до вас снимки на кралското семейство, на предишния крал Хуан Карлос и на сина му Фелипе и съпругата му, кралица Летисия. Каква е оценката Ви за Каталуния? На какво е симптом случващото се там? Сигурно на същото, което засилна позициите на националистите?

Всяко нещо е специфично, не може да се обобщава. Но това е много сериозна тема. И за съжаление имам впечатлението, пътувайки напоследък и слушайки различни мения, че хората като че ли не са добре осведомени за самата претенция или тема за независимост. На Испания й бяха нужни 500 години, за да стане една, затова такива моменти са твърде мъчителни. Аз чувам постоянно, че премиерът Рахой, или правителството, или Мадрид потискали едни, или вземало извънредни мерки. Ама това не е само Мадрид, това са 16 други региони, ако единият е тръгнал без да се консултира с останалите, това само по себе си не е въпрос на централното правителство, ами на всички други. Правилата важат за всички, конституцията важи за всички, това са неща, които намирам за безкрайно рисков прецедент за цяла Европа, защото знаем в кои страни, започвайки със страната, в която живеете (Белгия), има такива подобни ситуации. Това е нещо, което много предпазливо, внимателно, с много диалог, разум и спокойствие трябва да се реши. Защото ако оставим само бомбастиката, ескалацията е неизбежна, а пък и дава идеи на други. Например, направи ми впечатление, когато бяха показани картини от сблъсъци по улиците (в Барселона), с не знам колко ранени, в болниците не бяха постъпили никакви ранени. Няколко души само. А се хвърляха цифри – 800 ранени, това е страшно опасно.

Никой не вярваше, че Брекзит ще се случи…

… Ама се събудиха, и мисля, че повечето хора съжаляват за това.

Но нима е възможно да се върнат нещата назад?

Ако можеше Англия да даде заден ход, това щеше да е най-знаменитото събитие, но едва ли е възможно. Този прецедент тежи на Европа.

Познавах наследника на Австроунгарската корона Ото фон Хабсбург, в качеството му на евродепутат. Той беше много убеден европеец с огромен принос за разширяването на ЕС. Защо европейските монархии и техните наследници са толкова про-европейски настроени?

Не сме някаква секта, или клуб, но отговарайки бързо, ще кажа, че монархиите гледат с едно поколение напред, а не с четири или пет години напред. И оттам вече виждат смисъла на една обединена Европа, и на това, кък което се стремим всички.

Знаете ли, за Ото Хабсбургски, неговото dada (любима тема, на френски), ако мога да кажа, беше Дунава, като вектор на търговия, на култура. И аз често го казвам, този коридор, осми, има потенциал, който не е използван, не само за транспорта, но и като културна ос, която свързва новите и страните членки по един исторически начин, не само икономически. Та на Ото това му беше любима тема. И Ви благодаря, че ме поставяте в категорията на Ото, защото той за мен беше сумумът на европеизма и на държавничеството.

Много Ви благодаря за това интервю.

Аз Ви благодаря за интересните въпроси.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.