За имотите и трудно обяснимата скромност на Симеон

Симеон II. Снимка: Пламен Трифонов

Средствата от прочутия търг на ордени и медали отишли за деца-сираци в България

Владимир Дончев*

Споразумението на Симеон и държавата е логически завършек на съдебна сага, продължила повече от десет години и определено и имаща политическо измерение.

Трудно обяснимата скромност на Симеон Сакскобургготски, преминаваща в някакъв странен комуникационен аутизъм му докара проблеми не само с имотите. Нежеланието му да се тръби за приноса му към страната преди и след завръщането му му създаде незаслужено лъжлив образ на комерсиален  бивш монарх, ламтящ само и единствено за имотите си.

Първо Симеон има огромен благотворителен принос в много инициативи в страната още преди завръщането си. Такъв например е резултатът от прословутия търг на ордени и медали в аукционната къща Кристи‘с, парите от който са отишли за деца-сираци в България. Проблемът е, че Симеон винаги е отказвал публичност на благотворителните си инициативи – неговите и на царица Маргарита.

На второ място, бившият монарх и премиер упорито не се възползва от положението си във властта, за да увековечи имотите си лесно и безпроблемно като прокара изричен закон за връщането им. Нещо напълно законно и логично след решението в негова полза на Конституционния съд през 1998 г., много преди да стане премиер. Прочее имотите на царската фамилия са отнети със специален закон на комунистическата власт като изрично са разграничени личните царски имоти от държавните, предоставени за ползване. Не случайно именно описът от септември 1946 г. със заповед на Кимон Георгиев – министър-председател на ОФ правителството гласи: „ Опис на ЛИЧНИТЕ имоти. Притежание на бившия цар“!

Симеон от криворазбрана деликатност не приключи окончателно процедурата със закон и попадна в плен на тежка и продължителна кампания на политическите му опоненти отляво – наследници на тогавашната компартия. Тази кампания започна и упорито се водеше от в. Труд под режисурата на Тошо Тошев и беше продължена политически от Яне Янев и партийката му.

Истинският удар по имотите обаче нанесоха коалиционните партньори на Симеон в Тройната коалиция в лицето на червения Областен управител на Пловдивска област Тодор Петков – страна по делото  за резиденция/двореца Кричим. Там определен интерес имаха и шефовете на НСО, които не допуснаха до бившата резиденция на УБО да припари и един обикновен гражданин след промените. Царят загуби делото за Кричим с решения на Пловдивския окръжен съд и ВКС  – окончателно през 2012 г. Това предопределящо и другите последващи дела решение прие абсурдната теза, че Интендантството на цивилната листа на царя е Държавен орган, а не Гражданска структура на монарха за управление на имотите му. При това решението се постанови без никаква експертиза, каквато искаше защитата на царя.

Да приемеш Интендантството за държавен орган, при положение, че не е включено в държавната структура, не е включено в държавния бюджет, не е подлежало на държавен одит е абсурдна и манипулативна теза, предрешаващо съдебното решение. Все едно да приемеш Царския конен или автомобилен клуб за държавни органи! И докато по наши си вътрешнополитически причини този абсурд мина пред съда и предпостави последващите дела за Врана и Царска Бистрица, които са още висящи. Пред съда в Страсбург обаче нашите селско – политически номера няма как да минат. България скоро я очаква тежко многомилионно осъдително решение и което е по-важно нов удар върху престижа на компромисната ни съдебна система.

Това доведе и до естественият завършек на сложната родно-европейска съдебна сага. Държавата поиска спиране на делата до постигане на споразумение. Извънсъдебното споразумение ще послужи за основание на прекратяване на всички дела – и заведените от държавата и това от Симеон. Справедливостта ще бъде възстановена, а с това и честта на съдебната ни система! Естествено страната ни ще може напълно да се възползва от престижа и връзките на Симеон Сакскобургготски в Европа и Арабския свят, които сега са ни особено нужни!

*Авторът е юрист, бивш депутат от НДСВ. Текстът е писан специално за Вевести.бг

3 Comments

  1. От:„Тайните досиета на царя“ на Алксения.Димитрова-всичко е документи-факсимилета,се разбира че над 60 емигранти от обкръжението му ,са снасяли на ДС,научавам за много ДАРЕНИЯ:Агент Радославов:”Бивщия български цар праща в Родината лекарства за 1млн. долара…”-78 стр;Агент Арон:”Тя-разбир се ,че е Йоана,подпомага с пари организацията „Възраждане“…”-стр.104;Стр.113-„Дава по 150 щвейц. франка на емигранти…”;Агент Соколов:”Симеон организира събирането на средства за…”123 стр;Стр 138-„Продължавал обаче да праща редовно на социално бедни емигранти…”;Стр.143-„Симеон наредил да се подпомагат почти всички…със сума равна на 5000 исп. Песети…”;186стр-„…сумата е твърдо фиксирана-по 300-400 шв. Франка…”Стр.213-Дарeниe за Зографски манастир-нe сe разбира сумата….и пр. ,и пр.

  2. Лошият имидж на този бивш политик, авторът на статията, няма да се отрази добре на общественото мнение по казуса за имотите на цар Симеон. А той, истинският казус, е не само юридически и не е само за имотите.

  3. Медиите на престъпната шайка от ГЕРБ силно започнаха да пропагандират за „скромност на Симеон“

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.