От РМД до БСП или катарзисът на Корнелия Нинова

Снимка: Пресцентър на БСП.
Лидерът на социалистите има огромен морален проблем, защото е била активен участник в най-порочната схема за разграбване на държавата – чрез РМД, а сега се опитва да бъде стожер на правдата и защитник на онези,  създали с труда си предприятия като  „Техноимпекс“

Евгени Петров

Денят е сряда, 6 декември, Никулден. Лидерът на БСП е в студиото на НОВА, където отговаря на атаките на ГЕРБ за приватизацията на „Техноимпекс“.

Нинова се опитва да изглежда обичайно самоуверена и настъпателна, но не успява. Камерата има свойството да улавя детайлите. Отново има демонстрация на самочувствие, но потиснато, усмивката е пресилена, жестовете – вяли.

Лидерката на БСП се мъчи да отговаря бодро на не особено настойчивите и точни въпроси на водещия, но цялостното й поведение говори, че играе обречен мач. Нещо повече – знае го.

Цялото й интервю е насочено само към едно – минимизиране на щетите от реката документи, с които беше доказано нейното участие в най-неприемливия вид приватизация за обществото – РМД. В този стил бяха и всичките отговори на лидерката на БСП – плахи половинчати полуистини и отчаян опит да се скрие очевидното – че не е имала нищо общо с огромната част от този електорат, който сега се опитва да защитава и представлява.

Нещо повече – тя може да загуби именно най-твърдите си и верни партийни привърженици, защото става ясно, че на практика е участвала в разрушаването на най-романтичните им устои – времето на социализма. Приватизацията е смяна на собствеността, чрез която се сменя формата на управление. Или от социализъм към капитализъм.

Всички опити на Корнелия Нинова да се скрие зад прокурорски проверки и да изкара, че всичко е било законно са безсмислени. Защото никой не я  обвинява в престъпление. И точно тук е най-големият проблем.

Защото въпросът е морален. Ако според 80 процента от българите приватизацията е била грабеж за жълти стотинки, то тя е участвала в най-грабителската част – приватизацията чрез РМД.

И не само е участвала – това може да се преглътне, но е била активен участник в нея.

„Ние бяхме 28 души“, казва Нинова. Внушение – аз бях една от многото.

Не е вярно. Наистина това е съставът на РМД-то, но тя е „шефката“ с цели 33 процента дял. Останалите – кой с 1, кой с 2 или 4 процента. Затова тя е и изпълнителен директор.

В интервюто Нинова развива тезата, че с атаката срещу приватизацията на „Техноимпекс“ се удря възможността на опозицията /която тя предвожда/ да бъде морален съдник в днешната ситуация.

Именно – става дума доколко е морално един социалист, участвал най-активно в процеси, които сега обществото масово не одобрява, да бъде лидер на партията на бедните, онеправданите и т.н. трудещи се. И на пенсионерите, градили тази България, която тя приватизира?!

Вторият проблем, заради който Нинова крие активното си участие в приватизацията на „Техноимпекс“ е, че това се случва при управлението на Костов и СДС. На практика излиза, че тя е в една компания с висшия управленски ешелон, който разрешава и разпределя приватизационната баница.

Тук греят имената на видни седесари като Христо Михайловски, Петър Жотев, Валентин Василев и други.

Да, Корнелия Нинова няма „синя  книжка“, но очевидно е била много по-близка до сърцата и умовете на сините приватизатори, отколкото до проблемите и тревогите на ограбените след банковата криза обикновени български граждани.

Третият огромен морален проблем, пред който се изправя Нинова след атаката от ГЕРБ с документи и факти е, че лъсва детайлно порочната същност на този тип приватизация. Ще получите голямо външнотърговско предприятие, но ще внесете само 10 процента от сумата, останалото ще се плати с компенсаторки /на практика живи пари не влизат/, а междувременно ние /ръководството на СДС в лицето на министри, зам.-министри и др./ ще ми намалим още от цената.

Точно в тази схема е участвала Корнелия Нинова – със занижаване на задълженията на РМД-то, с плащане с компенсаторни инструменти и с неизпълнения на задълженията по приватизационния договор.

Ето защо тя винаги ще настоява, че е проверявана от прокуратурата и няма нищо незаконно. Да, но това не значи, че е било морално. Поне за 80% от обществото не е.

Тук идваме до следващия опит на Нинова да отклони вниманието от себе си. Тя настоява всичко да се сложи на масата и пита – а как стана приватизацията на други предприятия?

Тук е особено важно да кажем следното – нещата са несъпоставими. Защото Корнелия Нинова не е една от стотиците, може би хиляди мениджъри, ръководели РМД-та и останали извън политиката. Тя е настоящият лидер на БСП. И въпросът е има ли морално право все още да бъде такава?

Преди година една кметица на Младост от ГЕРБ си подаде оставката след протести на жителите на общината. Тя не беше извършила престъпление, но въпросът е морален. Проф. Николай Петров си подаде оставката като министър не защото беше извършил престъпление, а заради моралния казус, който възникна.

Димитър Главчев със сигурност не извърши нищо съставомерно. Но си подаде оставката. Има и други примери. Но са все от ГЕРБ. Тези от БСП, обвинени в купуването на гласове са си още депутати.

Корнелия Нинова най-вероятно също не е извършила престъпление по време на приватизацията на „Техноимпекс“, но когато стана лидер на БСП отиде и поднесе цветя пред паметника на Тодор Живков. Точно тогава  влезе в остър морален конфликт с предишното си поведение и битност. Защото отдаваш почит на друго време, друга, порочна тоталитарна система, на общодържавната и еднопартийна собственост, в чието разграждане си участвал съзнателно и активно чрез приватизацията.

Може би катарзис? Но чак пък толкова дълбок…По-скоро лицемерно двуличие.

Нинова отлично знае, че този епизод с „Техноимпекс” ще повлече и други въпроси като този за нейното уволнение през 2007 година. Ето какво казва 9 години по-късно по Нова телевизия:

„През 2007 г. не го казах, защото срещу мен се водеше разследване. Твърдя, че съм единственият човек, който се опълчи срещу Делян Пеевски и той ме размаза чрез уволнение, завеждане на дело, две години съд и морално омерзение в обществото, че съм корумпирана. Всичко това накуп.“

Да, корупция може и да не е доказана, но съмненията остават. Най-малкото, защото когато на инфарктния 14 юни 2013 трябваше да гласуват Пеевски за председател на ДАНС, Корнелия Нинова вдигна ръка „за“, а един Кадиев например – не.

Това са моменти, в които човек решава дали да прекрачи или не някои лични морални граници. С всичко изброено дотук Корнелия Нинова показва само едно – че може да гази напред без да се обръща назад. Докато не се наложи.

Корнелия Нинова знае и друго. Разнищването на сделката с „Техноимпекс“ ще извади на бял свят не само грабителския начин, по който се е извършвала приватизацията чрез РМД, но и как и откъде е внесла дяловото си участие, как по това време се сдобива с голям апартамент, как се е развивало дружеството, защо не си е изпълнявало следприватизационните ангажименти и защо накрая фалира и къде отиват активите…

И това далеч не е всичко.

Ето защо на интервюто, свързано с приватизацията на „Техноимпекс” Корнелия Нинова изглеждаше неуверена, потисната, вяла и несигурна.

 

5 Comments

  1. Браво за тази гледна точка. Осъден за приватизация няма, няма и да има, самите закони бяха престъпни. Но не всичко, което е законно е морално, нали? За останалите може и да не важи, но за един лидер на партия е недопустимо. ОСТАВКА НА КОРНЕЛИЯ НИНОВА

  2. Отново – прекрасен анализ! Само бих добавила, че и „законносъобразността“ на въпросната приватизация не е напълно ясна, предвид, че давността е изтекла и не може да се разследва…

  3. Стоян Минков, напълно си прав. Само върха на айсберга е това. Днес Борисов-Пеевски-Цацаров прикриха греховете си зад работниците в Булгартабак. Като толкова са за ревизия на приватизацията, защото кабинетът на Борисов и ГЕРБ не се захвана с най-пресния и гротескен пример – собствената си приватизация на Булгартабак? Нинова, каквото и да е направила, ако го е направила, е прашинка в сравнение с Булгартабак. Не само че закриха тютюневи фабрики, че не изпълниха приватизациония договор, и продадоха марките, но вкараха държавата в международен скандал за контрабанда и финансиране на тероризма. Кое от това не ясно, че е престъпление? Пеевски се бори за оцеляването си, защото Интерпол може да се задейства във всеки момент и той да стане беглец. Доган и Борисов са на завет. Още по-голяма секира му се готви отвъд океана. Да сте си задавали въпроса защо Пеевски не пътува до САЩ? Държавата да си върне Булгартабак за да гарантира прекратяване на ограбването му и защити работниците. Като заведе дело за неизпълнение на приватизационния договор, за нанасяне на умишлени вреди на предприятието вследствие на управленски грешки – загубиха в значителна степен арабския пазар и накрая може да се окаже, че връщането на държавата на БТ може да бъде без да се заплаща. Напротив Пеевски/Борисов може да му се наложи да връща пари след осъдителна присъда – имам пред вид парите от продадените марки.

    • Това е върхът на айсберг, съставен от 10 хиляди такива връхчета. Но този връх е единствен, защото е окупиран от РМД приватизаторка, ппетендираща да е шеф на социална партия. Това прави този връх уникален… 😉 🙂

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.