Борбата с корупцията – между политическото говорене и реалните действия

Правда Христова

Безспорно корупцията е едно от най-негативните обществени явления, които унищожават добавена икономическа стойност, уронват доверието в институциите, подриват начина на тяхното функциониране и хвърлят трайна сянка върху лицето на една или друга власт.

В исторически план корупцията на чиновничеството по време на война например неминуемо е ставало причина за големи социални вълнения, ескалирали в революции, а в мирно време е била в основата на най-големите сривове в обществено доверие изобщо. Няма да е грешно да се каже, че проблемите с корупцията и начините, по които ѝ се е противодействало, съпътстват развитието на цивилизацията още от появата на първите форми на държавност.

Днес корупцията е сочена като едно от големите изпитания пред България, които трябва да бъдат преодолени с цел страна да успее да изгради ефективна и работеща демократична система, основаваща се на прозрачност и справедливост. Извън институционалните доклади обаче, извън кръглите маси и препоръките, извън политическото говорене по тази тема следва да се отбележи, че корупцията рефлектира преди всичко като отрицателна нагласа в общество – недоверие към институциите, механизмите на управление и правния ред. Именно затова формата на легитимно и трайно обществено доверие минава през създаване на една по-добра система и съответно през борба с корупцията.

Приетият на 20 декември 2017 г. от Народното събрание Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, наричан наратко антикорупционен закон, има поставено точно такива цели. Този закон не е нито механично изпълнение на препоръка на Европейската комисия, нито е лимитирана по своя обхват мярка. Той има за цел да даде гаранцията за едно по-прозрачно управление и да създаде нова база за високо доверие в институциите. Въпреки нелеката си съдба и политическите двубои, на които той беше арена в продължение на няколко години, в края на изминалата 2017 г. законът най-после се превърна в реалност.

Докато в хода на предходното Народно събрание обаче неговата съдба бе основно разговор в рамките на управляващото мнозинство на базата принципни несъгласия между отделните политически сили, то през последния политически сезон видяхме опозиционно поведение на левицата, което понякога и граничещо с желанието просто да се демонстрира, даде заявка, че независимо „Техноимплекс“ и външнотърговските дружества по време на приватизацията, ще участва в големия дебат за корупцията.

Че имаше дебат по същество от страна на БСП трудно може да се твърди. Причината за това може би се корени във факта, че след късната есен на 2016 г. Корнелия Нинова вижда президентската власт като разклонение на партийната, и има желанието, къде в рамките на действащата Конституция, къде извън нея, да окичи президента Румен Радев с всевъзможни правомощия включително и по отношение на борбата с корупцията. Та, къде със законодателна инициатива, къде с ПР и президентът се оказа включен в дебата по отношение на корупцията и антикорупционния закон, станал обект на неговото вето.

И към настоящия момент вече имаме едно чисто политическо противодействие на антикорупционния закон, което цели само политически дивидент.

А какво стои насреща?

Стои приет закон в изпълнение на препоръка на Европейската комисия, съдържащ ефективни мерки за борба с корупцията, консолидиращ разпръснати съществуващи структури, приет чрез ясен политически ангажимент и консенсус на управляващото мнозинство.

Борба с корупцията на действие срещу политическа шумотевица в ляво. А зад това стоят някои прости факти.

Че например няма как да бориш корупцията, която си участвал в съмнителни приватизационни сделки.

Няма как да бориш корупцията, когато си бил освободен от зам.-министерски пост поради съмнения от такава.

Няма как да бориш корупцията, когато се опитваш да превърнеш легитимна институция в проводник на свои партийни интереси, защото през 2016 г. си имал възможността да спечелиш избори при наличие на общ резултат 11:1.

Корупцията се бори преди всичко с управленски решения и усилена работа. А избирателят преди около девет месеца показа ясно на кого точно възлага тази задача.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.