Шефът на КЕВР: До 1 април цените на парното и тока няма да се вдигат

Иван Иванов

По мое убеждение до 2035 г. България няма да има нужда от нови мощности, коментира Иван Иванов

До 1 април, когато е краят на отоплителния сезон, цените на парното отопление и електрическата енергия няма да бъдат увеличавани. Това увери в интервю за БТА председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) доц. Иван Иванов. 

Според него водният сектор от години е бил недофинансиран, което не е позволило да се подобри качеството на питейната вода.

По думите му по-същественото увеличение на ВиК услугите, което стана факт в края на 2017 г., трябва да навакса липсата на каквито и да било инвестиции в предшестващ дългогодишен период. В следващите 4 години ще има ценови корекции, които ще бъдат много по-малки.

Председателят на КЕВР счита, че след 5 години България ще има напълно либерализиран пазар на електроенергия, което ще създаде конкурентна среда и няма да позволява резки скокове на цената на електроенергията. Според Иван Иванов енергийният сектор в последните години се стабилизира.

Ето и цялото интервю:

– Г-н Иванов, поредното увеличение на ВиК-услугите вече стана факт. Хората обаче недоволстват, цената постоянно се повишава, докато качеството остава същото. Какво бихте отговорили на тези потребители? 

– В продължение на дълъг период от време във водния сектор у нас не бяха инвестирани средства, които да позволят да се подобри качеството на питейната вода, да се развие канализационната мрежа и да се изградят достатъчно пречиствателни станции.

Един от ключовите ангажименти на България като член на ЕС е постигане на европейско качество на предоставяните ВиК услуги – доставяне, отвеждане и пречистване на водата. След приемането на промените в Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, както и на две съпътстващи наредби на Министерския съвет, всички ВиК оператори представиха в КЕВР свои бизнес планове. В тях те заложиха своите инвестиционни намерения за следващия 5-годишен период. Тяхната реализация трябва да доведе до по-високо качество на ВиК услугите, което да съответства на европейските критерии и норми. Хората ще видят резултата от планираните мерки в рамките на следващите няколко години.

Комисията за енергийно и водно регулиране се произнася по цената въз основа на бизнес плановете, които представят ВиК операторите. Веднага ще подчертая, че ние неведнъж връщахме бизнес плановете за преработване, като по наше настояване, от тях отпаднаха всички предвидени разходи, които ВиК операторите не можаха икономически да обосноват. Ако Комисията не беше направила тези корекции, повишението на цените щеше да бъде значително по-голямо.

Важно е да се знае, че ВиК операторите представят най-напред своите бизнес планове пред Общинските съвети, в които участват представители на всички политически партии. Едва след като бъдат одобрени на общинско ниво, както и от Асоциацията по ВиК с участието на всички кметове от съответната област и след подпис на областния управител, бизнес плановете, в които цените на ВиК услугите са неизменна част, идват при нас.

Хората трябва да знаят, че състоянието на мрежата в страната – водоснабдителна и канализационна, е отчайващо. Водата достига до потребителите, но загубите по водоснабдителната мрежа са огромни. Една съществена част от необходимите инвестиции за рехабилитация и модернизация на мрежата трябва да бъдат поети от ВиК операторите, а те нямат друга възможност да съберат тези средства, освен чрез цената на предлаганите ВиК услуги.

Регулаторът ежегодно ще проверява ВиК операторите за изпълнението на бизнес плановете им. В края на третата година – един достатъчен период за реализиране на инвестиционен проект – след регулаторен преглед, ние ще се произнесем с анализ за степента на изпълнение на заявените показатели. Ако се окаже, че съответното дружество не е осъществило своята инвестиционна програма, КЕВР незабавно ще отрази това в цените на неговите ВиК услуги и те ще бъдат намалени.

– Не можеше ли да стане обратният вариант – първо ВиК операторите да инвестират във водоснабдителната мрежа и след това, на базата на повишаване на качеството на ВиК услугата, да поискат увеличение?

– Това можеше да стане, ако ВиК операторите имаха наличен финансов ресурс. Истината е, че почти всички те са в тежко финансово състояние и дори нямат достатъчно средства за текущи ремонти. За да се премахнат честите аварии, за да се разшири водоснабдителната и канализационната мрежа във всяка една област, е необходимо да се предвидят средства за реални инвестиции.

Трябва да е сме наясно, че реформата във водния сектор е с далечен хоризонт и модернизирането на цялата ВиК система ще даде своето положително отражение десетилетия напред.

– А може ли да успокоите хората, че това увеличение няма да бъде последвано от нови други увеличения на цената на ВиК услугите, ако предвиденото увеличение за инвестиции се окаже недостатъчно? Може ли да гарантирате, че в близките 5 години няма повече да се повишава цената на ВиК услугите?

– В бизнес плана на всяко ВиК дружество е разписана програма за развитието му за целия 5-годишен регулаторен период и Комисията утвърждава цени за всяка една от петте години. Веднага ще подчертая, че същественото увеличение на цената на ВиК услугите е именно през първата година, когато трябва да се акумулират средства за инвестиции, каквито в предишни периоди не е можело да бъдат осигурявани. В останалите 4 години до края на периода, ценовите корекции ще бъдат много по-малки. След третата година, както вече казах, при неизпълнение на инвестиционните програми, ние ще намаляваме цената на ВиК услугите.

– Цените на електроенергията и топлоенергията засега остават непроменени. Докога, според Вас, може да се задържат тези нива? 

– Веднага искам да съобщя това, което е важно за хората – сегашните цени на топлинната и на електрическата енергия остават без промяна до края на отоплителния период – 1 април 2018 г. Тук е важно да поясня следното – промяната на цената на топлоенергията, респективно на електрическата енергия в рамките на ценовия период, се определя преди всичко от промяната на цената на природния газ, който е енергоносителят за почти всички топлофикации в страната.

За съжаление, природният газ не е местен ресурс и цената му зависи от фактори, които са извън КЕВР и извън България. В продължение на 9 месеца – от 1 юли – до 1 април 2018 г., Комисията запази без промени цените както на топлинната, така и на електрическата енергия. Искрено се надявам, че през следващите 3 месеца няма да настъпи съществено повишаване на международната цена на суровия петрол, което би наложило промяна в цената на природния газ, а оттам на топлинната, респективно на електрическата енергия.

Ще уточня, че изменение на цената на природния газ с повече от 5 на сто може да се счита за съществено. Известно е, че с внесеното заявление „Булгаргаз“ искаше цената на природния газ от 1 януари да бъде повишена с 2.83 на сто. След задълбочен анализ на нашите експерти, Комисията утвърди по-малко увеличение – с 2.75 на сто, което не води до промяна в цените на парното отопление и на електроенергията. За регулатора е от значение тези цени да се запазят до 30 юни 2018 г., когато ще определяме цената на електрическата енергия за следващия едногодишен период. Надявам се да успеем, но при всички случаи в рамките на сегашния отоплителен сезон няма да има никакви промени.

– Преди около месец учените от БАН излязоха с доклад, в който се споменава, че през 2035 г. целият Балкански регион ще има недостиг от електроенергия. Вашите изчисления и анализи показват ли подобни данни? 

– Безспорен факт е, че през последното десетилетие е в ход технологична революция в областта на енергетиката и специално в електроенергетиката. Това означава, че дългосрочните прогнози са много рисково занимание. Например – само преди 10 години малцина биха повярвали в толкова същественото нарастване на производството от възобновяеми енергийни източници, каквото наблюдаваме в световен мащаб.

Що се касае до прогнозата на БАН, първото, което смятам за необходимо, е докладът да стане публичен. От него трябва да е ясно въз основа на какви източници БАН прави подобно заключение, доколко те са достоверни и официални. На второ място, каква е методиката, по която БАН извършва анализа и дали се отчитат всички фактори, които влияят върху прогнозата за потреблението на електроенергия. Едва на трето място следва да се оценят резултатите от анализа.

Има публикации, че в доклада на БАН се прогнозира увеличаване на населението на страната с 300 000 души до 2040 г. Всъщност България годишно губи по 42 000 души, било поради демографски причини, било поради емиграция в чужбина. Това е много съществено разминаване. Забележете и друго – БАН не прогнозира повишаване на потреблението в страната, а визира подобна тенденция в региона.

Всъщност в 10-годишния План за развитие на ЕСО се показва и доказва, че през следващите години потреблението на електроенергия в страната не само няма да се повиши, но се очаква и определен спад. Това се дължи на новите енергоспестяващи технологии, на енергийната революция в бита, на санирането на сградите и повишаване на енергийната ефективност.

– Докладът на БАН бе изготвен по поръчка на Министерството на енергетиката най-вече заради възможностите за реализация на проекта АЕЦ „Белене“. Какво е Вашето лично експертно мнение по отношение бъдещето на проекта за Втора атомна централа? 

– По мое убеждение до 2035 г. България няма да има нужда от нови мощности. Ако се налага да бъдат строени такива, то те трябва да бъдат само заместващи мощности на действащите към момента.

По принцип няма страна в света, която да строи ядрена централа за износ на електроенергия. Ядрените централи като базова мощност се строят за задоволяване на чувствително нарастващо вътрешно потребление. Примери в това отношение са страни като Китай, Индия, Турция и др. Не трябва и да се забравя, че независимо кой е инвеститорът, за страната остава ядрения риск от авария, ангажиментите по съхраняване на отработеното гориво, на радиоактивните отпадъци, както и всички разходи по извеждане на централата от експлоатация.

– Скоро предстои ЕК да разгледа въпроса за т. нар. дерогация за ТЕЦ-овете. Според Вас не е ли по-добре да се инвестират средства в модернизацията им, а се стига до момент, в който, ако не получим отсрочката от ЕК, може да бъде застрашен много сериозно енергийния сектор в България? 

– В България почти 40 процента от производството на електроенергия се дължи на термичните централи в Маришкия басейн. Това е един основен фактор, с който се надявам ЕК да се съобрази. България е длъжна да защити термичните централи не само поради важността им за енергийната ни система, но и защото те създават трудова заетост на десетки хиляди семейства от Старозагорския и Хасковския регион. Тези хора работят както пряко в централите и в мините, които осигуряват въглищата за тях, така и косвено във всички спомагателни дейности.

Това е важен социално-икономически фактор, който трябва да бъде отчетен при решението на ЕК за дерогация.

Що се касае до инвестициите, немалко бяха направени през последното десетилетие. Например централата ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ е с много добри показатели. Тя е най-модерната термична централа на Балканския полуостров. Разходите по изпълнение на новите екологични изисквания по отношение на термичните централи са значително по-големи от ползите за околната среда при въвеждане на новите норми за допустимите количества живак, серни и азотни окиси. По тази причина е необходим сериозен анализ, който да докаже на Брюксел полезността тези централи да продължат да работят в един бъдещ период от поне 10 години.

В решението на ЕК ще бъдат разписани задълженията за инвестиции, които тези централи трябва да направят, за да се разреши съответния период на дерогация. И още едно съображение, което е добре да се отчете в перспектива. След срока за дерогация за Маришките централи, те лесно биха преминали към използване на природен газ като алтернативно гориво, тъй като бъдещият интерконектор „Комотини-Стара Загора“ ще доставя природния газ буквално на входа на Маришкия енергиен комплекс. Това рязко ще повиши спазването на екологичните норми от тези централи.

– Свободният пазар на електроенергия вече се развива доста динамично. Той се оказва доста примамлив за промишлените потребители на ток, но защо, според вас, толкова малко битови потребители го ползват? 

– В началото на 2016 година започна работа Българската електроенергийна борса, което е много важна стъпка към либерализация на електроенергийния пазар. Отначало борсата работеше само в сегмента за търговия „ден напред“. От 1 януари 2018 г. предстоят тестове за стартиране на сегмента „в рамките на деня“. Това ще позволи, след съответна промяна в закона, производителите на възобновяема енергия, която често не може да бъде точно прогнозирана, да я търгуват на сегмента „в рамките на деня“.

Що се отнася до интереса към свободния пазар и тенденциите, които се наблюдават – през 2017 г. над 85 000 потребители напуснаха регулирания и вече са на свободния пазар, сред тях действително са само 1 000 битови потребители.

Причините битовите потребители все още да са на регулирания пазар са няколко.

На първо място, поради възникналата международна конюнктура – в момента цената на електроенергията на регулирания пазар е по-ниска от осреднената цена на свободния пазар. На второ място, по-голямата част от битовите потребители изпитват недоверие към търговците на електроенергия, считайки, че след като преминат на свободния пазар може да се окажат при по-неизгодни условия. И на трето място, немалка част от битовите потребители са пасивни – те не проявяват инициатива за излизане на свободния пазар.

Считам, че е напълно постижимо след 5 години България да има напълно либерализиран пазар на електроенергия. С промените в Закона за енергетиката трябва да се даде срок – не повече от 1 до 2 години, в който всички небитови потребители да напуснат регулирания пазар. Заедно с това законът да укаже и краен срок за пълната либерализация на пазара – вероятно в рамките на 5 години, в който срок всички битови потребители също трябва да излязат на свободния пазар. Тенденцията в първите години малко битови потребители да излизат на свободния пазар е сходна с други страни.

– В различни периоди КЕВР е налагал най-различни санкции и на трите електроразпределителни дружества в страната. Какво е вашето наблюдение – дружествата коректни ли са към потребителите? 

– Действително, още преди няколко години, един предшестващ състав на регулатора санкционира и трите електроразпределителни дружества с по 1 млн. лева. Това беше ясен сигнал към тях, че трябва да изпълняват всичките си задължения по издадените им лицензии. Моите наблюдения показват, че с всяка година комуникацията между дружествата и потребителите се подобрява, подобрява се и качеството на предлаганите услуги. Самите дружества са принудени да подобряват своето качество и общуване с потребителите, защото с навлизането на свободния пазар те все повече ще се оказват не в монополна, а в конкурентна среда. Търговците на електроенергия се стремят да изземат част от клиентите на тези дружества и това налага те да са много по-гъвкави в стремежа да задържат клиентите си.

– Каква е вашата оценка за развитието на енергийния сектор през 2017 г. и каква е вашата прогноза за развитието му през 2018 г.?

– Регулаторът в този състав започна работата си преди две години и девет месеца. Тогава НЕК беше в технически фалит. Благодарение на съвместните усилия на Министерството на енергетиката, на Народното събрание и на КЕВР бяха извършени важни промени в Закона за енергетиката и бяха положени основите на реформата в сектора. НЕК излезе от тежкото състояние и в момента е с много по-добри финансови показатели. Либерализирането на пазара на електроенергия създаде конкурентна среда.

Изискването на борсата да се търгуват всички количества електроенергия извън квотите за регулирания пазар, ще създаде още по-голяма конкуренция. Вероятно в рамките на 2018 г. технологичните загуби на разпределителните дружества вече ще бъдат купувани директно от борсата, а не по фиксирана от регулатора цена. Въвеждането на всички тези пазарни механизми ще ускори постепенното излизане на свободния пазар на всички потребители.

– Предстои изграждането на Интерконектора между България и Гърция. След като страната ни получи достъп до алтернативни източници на природен газ, това ще спомогне ли за по-голяма стабилност на цената на природния газ? 

– Това безспорно е така. Към момента България има един-единствен външен доставчик на природен газ – това е „Газпром Експорт“. Когато се изгради Южния газов коридор ще се създаде реална конкуренция и това ще осигури по-добри цени за потребителите на природен газ.Трябва да се има предвид и друго – построяването на българо-гръцкия интерконектор „Комотини – Стара Загора“ ще подобри значително енергийната сигурност на страната.

На проведените неотдавна разговори между КЕВР и турския енергиен регулатор бяхме информирани, че още преди 2019 г. ще бъде изграден газопроводът „ТАNAP“. Това е частта на Южния газов коридор през Република Турция. Паралелно се изгражда газопроводът „TAP“, който ще пренесе природния газ през Гърция до Италия. Когато газопроводът достигне до Комотини ще има възможност да получаваме синьо гориво от Азербайджан по Южния газов коридор. Това означава по-стабилни цени на природния газ и по-висока енергийна сигурност за страната ни.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.