Излезе от печат „Принцесата на Перперикон“ на Красимира Султанова

Красимира Султанова Снимка: БНТ

Книгата е посветена на проф. Николай Овчаров

Романът „Принцесата на Перперикон“ е дело на Красимира Султанова, личната секретарка на Иван Славков, дългогодишна журналистка в БНТ и съпруга на популярния телевизионен водещ Чавдар Стойчевски.

Книгата излиза точно една година, след като авторката й си отиде от този свят. Издател е „Персей“.

Книгата е посветена на проф. Николай Овчаров и българските археолози. Автор на илюстрациите е Антонина Бабукчиева, а на корицата Ралица Денчева.

Дали е възможно прераждането? Дали бихме могли да таим спомени от друг, предишен живот и те да окажат влияние на сегашния ни? Красимира Султанова създава една омагьосваща история за силата на човешкия дух и неговата способност да победи времето и пространството.

Разкрити са тайнствени легенди за изчезнали цивилизации, историческите факти се преплитат с древни митове, далеч надхвърлящи границите на България, Балканския полуостров и дори Европа. Какво общо имат египетската богиня Бастет, жената котка, и траките? Какви изключителни артефакти се намират в пределите на България? Съществува ли някаква висша сила, която свързва минало, настояще и бъдеще и определя съдбата на всеки човек? И способна ли е младата героиня Неда да разгадае необяснимите явления, които я сблъскват с един непознат и невидим за другите свят, който се намира на границата с реалността?

На пръв поглед романът сякаш разказва за неволите и трудния път на израстване на тийнейджърката Неда. Тя трябва да се справи с тежката ситуация, в която е изпаднало семейството й. Майка й д-р Маргарита Борисова, която се занимава с проучването на фауната в различни страни, безследно изчезва във Венецуела. Същевременно баща й Петър Борисов, който е археолог, претърпява тежък инцидент в Тибет и впоследствие е прикован към инвалидна количка. Като че ли това не е достатъчно, но Неда трябва да се справя и с нормалния за всички момичета на нейната възраст стрес – ученето, подигравки от съученици, неразбиращи колко й е трудно, и първата невинна любов с нейния съученик Сам.

Но всичко това отива на заден план, когато авторката ни въвежда в мистичната страна на романа. Делничните проблеми са били само параван, зад който се крие истинският смисъл на човешкото съществуване. Тук разкопките край местността Градище в Странджа и на Перперикон в Родопите всъщност играят ролята на врата към миналото както на един цял народ, така и на привидно несвързани един с друг герои. Неда, родителите й, учителката й по история Сибила и дори второстепенни образи като синът на хазяйката на Сибила и докторът, проявяващ интерес към нея, се оказват силно преплетени един с друг с връзки, произлезли още преди хиляди години – връзки, които определят изборите им и в настоящето.

„Романът е забавен и е действителен учебник за деца и възрастни. Било то като знания за история, цивилизации, географски особености, но и като наръчник за странни теории, за чудновати обяснения на света. Тава е наръчник по патриотизъм и по междуконтинентална съпричастност на цивилизациите – индианска, египетска, тракийска, старогръцка, персийска, еврейска. Майсторски се развиват няколко сюжетни действия, оплетени в перипетии, завръзки, екшън и съспенс. С една обща линия на любовта – към бащата археолог на инвалидна количка, към майката, изчезнала някъде във Венецуела, към учителката, към старата хазайка, към лекаря, към завърналия се блуден син от САЩ и разбира се, към най-красивия съученик. Любов с хепиенд, какво друго може да е нещото, сътворено от Красимира Султанова“ – пише в предговора си Константин Каранов.

Красимира Султанова

Принцесата на Перперикон

978-619-161-156-0

224 стр., 9.98 лв.

изд. Персей

 

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.

1 Коментар

  1. Няма такова неща като Перперикон – нито в настоящето, нито в античността. Това име е измислено с меркантилни цели от Овчаров – лъжливото овчарче. Покойният професор Александър Фол, светла му памет, многократно заявяваше, че местната територия вероятно е носила звучното тракско име Перперек, както е името на съществуващото сега село. Обаче. Перперикон звучи по гръцки. Разбира се не древноелински. И това сегашно гръцко име е изключително изгодно за Овчаров. Българите, траките, историческата истина, родовата памет – за лъжливото овчарче, син на екзекутора на археологичния институт и музей, няма такова нещо. Така че това нещо за четене е срещу грамотността.

Коментарите са ограничени.