Каква полиция е необходима на България?

Снимка от Мисъль

Кирил Чуканов, Мисъль

Днес бяхме свидетели как правителството за пореден път отстъпи пред  полицейските синдикати. Всички добре си спомняме или е добре да си припомним как през ноември 2015 г. служители на МВР блокираха центъра на София, за да наложат исканията на същите тези синдикати.

По същество това представляваше метеж, тъй като голяма част от „протестиращите“ бяха в униформи и със служебното си оръжие. Заплахата за правовия ред в страната от тези действия беше очевидна.

Какво целят всъщност полицейските синдикати и кой/какво стои зад тях?

Непрекъснати са внушенията в медийното пространство, че обществото няма право да изисква повече от полицията предвид лошото заплащане на труда на служителите на МВР. Само по себе си твърдение, на което трудно би могло да се възрази. Всеки, който се интересува от темата и е наблюдавал внимателно нейното развитие през последните години, обаче забелязва следното.  Синдикатите защитават интересите на една система, която отказва да се реформира. Допълнителните средства, които се отпускат, не подобряват значително материалното положение на българския полицай, а още по-малко допринасят за това той да си върши работата в полза на обществения интерес. По-малко от 10% от отпусканите средства отиват за оперативни разходи и материална база. Условията са мизерни, техниката – често смехотворна. За това състояние българският полицай обаче не трябва да вини гражданите, които с основание поставят под въпрос ефективността на работата му, а началниците си и по-точно шефовете си в управлението на МВР. Няма как заплатата му да бъде увеличена съществено, когато голяма част от финансирането отива за заплати на паразитна администрация, чийто функции могат да се изпълняват преспокойно от граждански служби. Подобряването на положението и работата на униформената полиция, разследващите и оперативни органи на МВР минава през съкращаването на излишен щат.

Темата за реформата на МВР съдържа и друга страна, която синдикатите симптоматично отбягват, а би трябвало да я поставят пред българската общественост, ако действително се вълнуват от образа на българския полицай. Това е темата за приемствеността с репресивния апарат на комунистическия режим. Не само на персонално, но и на идейно ниво. Задължителен е въпросът как хора, свързани с ДС и намиращи се на ръководни позиции и понастоящем в системата, допринасят за криминални зависимости в управлението на МВР.

Eдна цялостна реформа би била немислима без разследването на тези зависимости.

Твърде съмнително е доколко такива служители са  лоялни на българската държава и какво те разбират под българска държава. Портрети на Ленин и колорадски лентички, каквито лично съм виждал в едно софийско РПУ, са само външен симптом на потенциална заплаха пред националната сигурност на страната. Мнокократните откази на органите на реда да разследват и преследват безнаказано парадиращи путинистки паравоенни структури в България е изключително тревожен сигнал.

Предвид състоянието на системата често в демократичната общност и автентичното дясно се предлага реформата на МВР да е толкова радикална, че „да се реже до кокал“. Т.е. всички служители на МВР да бъдат уволнени без изключение по „грузински модел“. Тази идея не ми изглежда нито реална, нито желателна, нито адекватна. Най-малкото защото в българското общество към днешна дата няма необходимият капацитет за една такава мярка (хубаво е, тези които я предлагат, да си помислят сериозно дали биха работили като полицаи на улицата).

Дейността на ръководните кадри в системата трябва да бъде внимателно проучена, а много от тях не само да бъдат уволнени, а вероятно разследвани и съдени. В този смисъл в перспектива може да се говори за преучредяване на МВР, но не и за поголовното уволнение на всички български полицаи. Сред тях със сигурност има достойни и способни хора. Но на тях трябва да се помогне не само материално, но и идейно, така че един ден да имаме истинска българска полиция, която защитава закона и обществото, а не инструмент за политически поръчки в ръцете на  хора с нереформиран милиционерски манталитет.