БСП, не искайте празни страници в историята

Народният съд заседава

Истината за комунизма трябва да се каже в учебниците от експерти такава, каквато е била

Една нова разделителна бразда в обществото се заражда и заплашва да се превърне в нова яростна тема за спорове, противопоставяне и омраза.

По традиция неин автор са социалистите от лявото крило в БСП. Но докато в последно време ни заливат с „еднодневки” като проблема с паметника на Бузлуджа, този пред НДК, или „Хасковогейт”, които минават и отминават, то въпросът с изучаването на комунизма в Х клас се очертава като стратегически конфликт, който няма да отмине за месец-два.

Така е, защото реакцията против изучаването на комунизма започна още с обявеното намерение за това, с бъдещите учебни програми. Предстои писането на учебници и тяхното обсъждане и всеки етап ще бъде съпроводен от яростно противопоставяне.

Фактът, че БСП политизира темата с учебната програма по история и по този начин легитимира собствената си позиция на антидемократична партия не учудва никого.

Тези дебати трябва да се водят от професионалисти и експерти.

Очевидни са няколко неща.

Вместо да се модернизира, променя и подмладява, столетницата продължава да разчита на твърдия си меко казано застаряващ електорат. Тя продължава да се обляга на изгнилата опорка на онези над 40% носталгици, които обичат социализма, а с него и миналото на лагерите, убийствата, изселванията, насилието над свободната личност, привилегиите и кастовото разделение в обществото.

Очевидно е също, че БСП упорито не иска нито да се извини, нито да се раздели с миналото на един режим, определен като тоталитарен, заедно с националсоциализма и фашизма, с декларация от ПАСЕ и обявен у нас за престъпен със закон.

Очевидно, но необяснимо е как и защо БСП не иска да признае събития, от които БКП се е отрекла още по времето на Априлския пленум като лагерите, убийствата и сталинизма. Възможно ли е днешната БСП е по-ретроградна от късната БКП?

И защо не, след като „модерната” приватизаторка Корнелия Нинова поднася цветя на паметника на Тодор Живков, когото самата БКП свали от власт на 10 ноември?

Решението да се изучава комунизмът като идеология е шанс за БСП

Решението да се изучава комунизмът като идеология и неговите проявления в България след 1944 година е не само задължително. То е и шанс за социалистите да се разграничат от мрачното тоталитарно минало на своите предшественици.

Но се получава обратното. Представители на БСП по недопустим начин защитават Народния съд, който уж бил осъдил главорези на партизани. Лош аргумент. Сред жертвите на Народния съд и на режима има стотици интелектуалци, лекари, преподаватели, които нямат нищо общо с преследването на партизаните. Осъдени на смърт са и 67 народни представители. Освен избитите с присъди от така наречения „Народен съд“, жертвите без съд и присъда само през есента на 1944 година в България са над 30 000.

Ето от тези чудовищни и антихуманни действия трябва да се разграничи БСП и те са, които трябва да се изучават в учебниците. Не могат да се спестяват фактите, че спасителят на евреите Димитър Пешев е осъден за антисемитизъм, а  Димитър Талев е вкаран в концлагер. Че десетки известни българи са хвърлени в затвора или убити.

Този мрачен епизод от най-новата ни история не трябва да се забравя, защото никой не може да върви напред без да познава миналото си такова, каквото е.

Историята, казват се пише от победителите. Не, в днешния модерен свят историята трябва да се пише от историците, експертите, учените с безпристрастни факти и документи без политическа намеса.

Съпротивата срещу това да се говори, пише и изучава обективно един етап от нашата най-нова история е също толкова порочна, укорима и неприемлива, колкото и опитът да се представи същият този период само и единствено в черни краски.

Оценката трябва да е обективна и безпристрастна

Затова и в започналия дебат вече се посочва, че никой не отрича и постиженията, които сме имали до 1989 година.

Имаше постижения в редица области като наука, спорт, култура, но това не отменя характеристиките на режима. И по времето на хитлеризма в Германия е имало постижения в строителството и спорта, но това не ни дава основание да го реабилитираме като тоталитарен и антидемократичен режим.

Затова и целта очевидно е не да се изучава и осъжда животът при комунизма, а самият комунистически тоталитарен режим, насилието, лагерите, цензурата, класовото разделение и подчинението на правото и закона на партийната идеология.

Да припомним, че България беше единствената сред бившите комунистически държави, които днес са в НАТО и ЕС, където тоталитарното минало не е подробно изучавано в училище. Всички бивши комунистически страни изучават този период от историята си по този начин.

Сега БСП твърди, че историята се идеологизира, защото мери със своите аршини от тоталитарно време. Точно тогава изучаването на историята и литературата са силно идеологизирани. Неудобните факти отпадат, обслужващите комунистическата идеология се хиперболизират. Едва ли ще намерите по-необективен филм от „На всеки километър“ с който се промиваха мозъците на цяло поколение. Или по-раболепно стихотворение за партията от строфите на Христо Радевски към Партията /пишеше се с главно „П“/:

„Аз знам, аз вярвам че си права

когато съгрешиш дори

Нима не е цинизъм да принудиш Димитър Димов да пренапише романа си „Тютюн“, за да е „политически коректен“. Или пък да променяш текста в химна „Мила Родино“, за да съответства на соц.-идеологията?

„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” (Иоан 8:32)

Парадоксално е, но стратезите на БСП са убедени, че като се противопоставят на изучаването на комунизма в Х клас, фактите и истината ще изчезнат от само себе си, а те самите ще се превърнат в една модерна и реформирана партия с минало, което прескача неудобните периоди.

Точно обратното е. Ще се превърнат в модерна лява партия само, ако познаят истината. И това важи не само за преките свидетели на мрачните събития отпреди 60 – 70 години, а и за сегашните и бдеши поколения. Наследниците на БКП трябва да признаят, осмислят и отрекат публично това петно в партийната си биография и то безусловно.

Пътят, по който вървят сега не води към храма, както се казваше в култовия филм на Тангиз Абуладзе „Покаяние“.

В заключение – само преди няколко месеца България и Македония подписаха исторически договор и се разбраха, че историята е силно политизирана и трябва да я оставим на историците, на експертите и специалистите с факти и документи това, което политиците дълги години делихме.

БСП, поучете се и направете същото.

 

1 Коментар

  1. Приветствам Захариева за справедливата декларация.Всеки ден да се чете в парламента

Коментарите са ограничени.