Проф. Гецов: Пилотиран полет до Марс в следващите няколко десетилетия е напълно осъществим

Възможно е в следващите десетилетия човечеството да осъществи още една своя мечта – пилотиран полет до Марс. Повод за оптимизъм дава последният успешен проект на компанията Спейсекс на милиардера Илън Мъск, ракетата Фалкън Хеви, която може да изведе по-голям полезен товар в орбита, обясни в студиото на Европа сутрин директорът на българския институт за космически изследвания проф. Петър Гецов.

Тепърва обаче трябва да се реши и проблема космическата радиация и нейното влияние върху астронавтите. В тази област българските учени имат своя принос с няколко уреда, които вече измерват нивата на радиация около Марс, допълни проф. Гецов.

Успешното изстрелване на ракетата Фалкън Хеви за пореден път доказа, че космическите пътувания не са просто мечта и наближава моментът, когато хората ще станат свидетели на първия пилотиран полет до Марс. Новите технологии променят все повече улесняват изследването на Космоса, обясни директорът на българския институт за космически изследвания проф. Петър Гецов.

„Мъск и неговата компания много приближават тази мечта на хората за полет до Марс. Сработва концепцията, че многократното използване на степените на ракетата, първата степен на ракетата значително намалява стойността и тази концепция работи, особено като се има предвид, че решението за приземяване на първата степен, всъщност на ускорителите, по един прекрасен, високотехнологичен начин“, каза той.

Сериозна пречка пред пилотиран полет до Марс е радиацията в космоса и по-точно нейното влияние върху екипажа на кораба. По проблема работят и българските учени, а някои уреди, които те са разработили вече се намират в орбитата на Червената планета. Има и други области, в които Институтът за космически изследвания с гордост може да се нарече пионер, обясни проф. Петър Гецов:

Проф. Петър Гецов директор на Института за космически изследвания към БАН:

„Ние сме създали първи в света космическа оранжерия. Тя е летяла 7 години на борда на космическата орбитална станция. С нея са работили много екипажи, включително и американци. Ние първи получихме пшеница от зърно до зърно, което отне доста време. Нашите лиофелизирани или космически храни, характерно за тях при леофелизацията е, че теглото става 80 % по-малко. Тоест ако трябва да изведем 1 тон реална храна, с нашите храни можем да изведем само 200 килограма, което значително подобрява масата и теглото и обема на извежданите храни.“

Сред най-успешните проекти, в които участват българските учени е Коперникус, чиято цел е наблюдение на Земята от Космоса. Съвместно с Европейската космическа агенция се развива и проекта за космическо образование.

Проф. Гецов допълни, че в последните години все повече млади хора се интересуват от науката за Космоса и избират да останат и да работят в България.