БСП се мъчи да е опозиция

Живко Георгиев Кадър: Bulgaria ON AIR

Живко Георгиев, БГНЕС

Напоследък в обществото се насажда усещането, че БСП се люспи като СДС на времето. Разликите обаче са очевидни. В БСП винаги е имало достатъчно вътрешни демаркационни линии, винаги е имало обособени и различни позиции. Не винаги тези позиции са били обезателно конфликтни. Вътрешното многообразие в социалистическата партия е било факт отдавна – още от 1990 г. насам. Това не е нещо ново. Не виждам сега нещо качествено различно от онова, което вече сме виждали и преживели. Да, имало е периоди, когато партията навън е изглеждала по-хомогенна, но човек винаги ще открие достатъчно добро разнообразие. И напрежение.

Нещата с Корнелия Нинова сега стоят така – не е вярно, че само тя от всички останали лидери на БСП не е имала достатъчна подкрепа вътре в партията. Така е било и в предишни периоди. Сега има достатъчно голяма група опоненти и те са публични. Но нека си спомним управлението на Сергей Станишев, на Жан Виденов, Георги Първанов беше за кратко начело на БСП. Сега всичко това е малко по-силно, по-изнесено в публичното пространство и затова се създава усещането за качествено нова обстановка. Преди имаше няколко вълни увличания в някакви проекти. Да си спомним проекта АБВ, да си спомним Татяна Дончева, да си спомним Георги Кадиев. Докато сега опонентите на Корнелия Нинова стоят още в БСП и водят там своите битки.

Очевидно няма шанс Корнелия Нинова да бъде изместена от хора като Георги Гергов например. Няма такива предпоставки нито базирани на социологически изследвания, нито го показва политическата ми интуиция. По-скоро проблемът е не толкова в тази линия, колкото във все още ненамерения печеливш ход на БСП в нейното политическо поведение и позициониране. Победа в тази област просто не се вижда на хоризонта.

Не е фатален отказът на Нинова и парламентарната група на БСП да ратифицират Истанбулската конвенция. Би било странно припознаването от ПЕС на групата на Георги Гергов като автентичен представител на лявото пространство у нас. Случаят с тази конвенция е по-сложен. Не може фриволно да се приема сегашната линия на поведение. Това е линия, която изразява нагласата на западните леви партии. Но Истанбулската конвенция не може с лекота да бъде приета от онези леви партии, членки на ПЕС, които са формирани и са принудени да функционират под политически контекст. За разлика от ляволибералните западни партии, които съществуват в Германия, Испания или Франция, източноевропейските леви са по-скоро консервативни. Такова е вътрешното разделение в самата ПЕС. Ако БСП с лекота прегърне идеите на ляволибералните европейски формации, тя ще загуби подкрепа в България. Така че не е лесно на ръководството на БСП да приема с лекота всичко, което идва по линия на ПЕС. Друг проблем е как Истанбулската конвенция ще се приеме от българското общество. Всякакви социологически проучвания сочат, че ние сме в друг стадий на ценностно развитие. Част от идеите на конвенцията препращат към друго време. Ако БСП застане зад нея, не виждам какво ще спечели. Но отсега е ясно какво ще загуби. Тук трябва да има дебат, българското общество още не е подготвено за тази конвенция и опитите да се пробутват идеи на политическите елити ще доведе до поредната подмяна на социалния дебат с неадекватни решения.

Нямам представа дали БСП може да бъде отлъчена от ПЕС. Но дори и да стане така, важното е да не загуби доверието на собствения си електорат тук.

По въпроса каква опозиция е БСП мога да кажа, че тя по-скоро се мъчи да е опозиция. На нейния политически капацитет се дължи това, че в някои отношения успява, в други не. В България никога не е имало особено убедителна позиция. И това е едно политическо успокоение за всички, тъй като има и относително добро икономическо благополучие. Шансът да си силна опозиция може да има, когато имаш капацитет или когато управляващите са в дискомфортна ситуация. А това се дължи на някои икономически и социални процеси. В сегашното положение БСП едва ли може повече. Тя има още много да мисли и прави, за да е не просто алтернатива, а силна алтернатива на управляващите. Засега още не са намерили успешната линия на поведение.

Не съм чул някой у нас да иска предсрочни избори. А те се случват не когато опозицията иска, а когато управляващите не могат повече. Но това не значи, че до края на годината не може да възникнат предпоставки за предсрочен вот. Още повече, че догодина ще се проведат два избора – за Европейски парламент и местни. Не е изключено някой от тях да се съчетае с парламентарен вот.

1 Коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.