Някои сметки по повод препоръката на ЦИК за отлагане на електронното гласуване

Изборният експерт Стоил Стоилов. Снимка: Личен архив

Ако една инвестиция не доведе до повишаване на доверието в процеса, а до повече съмнения, то струва ли си да я правим и то масово?

Стоил Стоилов, изборен експерт

Искам да направя една принципна уговорка в самото начало – безусловното масово въвеждане на различни изборни технологии не е добро решение по принцип. То поглъща голям ресурс за създаването на капацитет,  който остава неизползван. Но в същото време разширява възможностите за злонамерено въздействие.

Каквото и да пише в закона, това не означава, че то е добро. Още по-малко означава, че ако е било добро преди 4 години, то и сега е приложимо със същото качество. Съвсем друг въпрос е как ще се възползват умните, красиви и богати лондонски българи и как ще приложат закона в Чорлу, Текирдаг, Коджаели, Ергене и др.

Така, както са разписани текстовете за изборите в България, означава да се създаде капацитет за гласуването на 21 милиона избиратели. Нека да броим – печатаме 7.5 милиона бюлетини и откриваме 12300 секции щото не знаем колко ще гласуват по всички земни кълбета. Искаме да купим машини за гласуване на 7 милиона избиратели в същите 12300 секции щото не знаем на колко души ще им хрумне да гласуват на машини. И за капак трябва да развием капацитет и инфраструктура, за да могат 7 милиона да гласуват дистанционно по интернет. Може, разбира се, да направим и гласуване по пощата за още 7 милиона души. Лошо няма – по три плика на глас плюс бюлетина, плюс пощенска марка. Все някой ще заглади малко косъма от една поръчка.

Имаме ли нужда от всичко това?

Сега по темата с дистанционното електронно гласуване (ДЕГ) по интернет.

Да, ЦИК има основания за притеснение и искането за отлагане е обосновано.

Първо: Има ли проблем с електронната идентификация? Да има. Кой е виновен? Сигурно правителството, не е Светия синод. Само че като няма електронна идентификация няма масова възможност за ДЕГ. Може ли да се въведе с електронен подпис? Да, сигурно може ако всички други елементи на системата имат достатъчна сигурност. Експертите твърдят, че това не е така. При достатъчно прецизни текстове в изборния кодекс ДЕГ можеше да бъде експериментално въведено като начало за много отдалечените страни, в които е скъпо да се организира традиционно гласуване. Но не като допълнителна възможност за всички избиратели, а като заместваща технология.

Второ:  Може ли вотът да се контролира? Да може. Може да има контрол в момента на гласуване, може да има гласуване от друг човек с предоставяне на идентификационните кодове. Може да има принуда да се смени гласа в рамките на отвореното време. И накрая – може избирателите да бъдат принудени да се явят в изборния ден в секцията и да гласуват така, както им е наредено, заплатено, договорено и т. н. Тоест – да направят точно това, което някои правят и сега. При това много е вероятно брокерите на гласове да разполагат със списъците на гласувалите вече по интернет и да фокусират натиска точно върху тях, но и без тези списъци принудата може да бъде реализирана.

Има и друг аспект. Дори непочтените продавачи на гласове имат лоялност. Има фамилна, кланова и етническа лоялност. Има и съответният вот. Затова един професор и изборен класик казва, че най правилно се разпределя купеният вот – кой колкото си плати, толкова получава. Това е шега за редактори без чувство за хумор.

Трето: цената на упражнението. Да, цената ще се повиши. Всяка допълнителна технология, ако не е координирана с останалите повишава цената. Особено дразнещи са коментари от рода на „Освен това щяло да е скъпо. Найс, а?“. Може би столичните адвокати и доскорошните НПО активисти на умните и красивите са сравнително заможни хора и не се притесняват за дребните харчове за изборни иновации. Така се появиха и тъпите текстове за машинно гласуване във всяка секция. Само че, ако една инвестиция не доведе до повишаване на доверието в процеса, а до повече съмнения, то струва ли си да я правим и то масово?  Забравихме ли, че само допреди 2-3 месеца се избивахме в медиите за 25 – 30 милиона лева за новите лекарства на онкоболните. После имаше идиотски идеи за референдум по безсмислен въпрос за джендърите с ясен отговор.

Четвърто:  Контролиране на вота при сегашното гласуване от типа снимане на гласа и плащане, подмяна на протоколи, местене на чували и др.

Да, крайно време е да се махнат тия чаршафени стаички и да ги заменят с прости картонени или пластмасови параванчета, които са слагат на масата и скриват само маркирането на гласа, а не цялото тяло на избирателя. Само че никой, не иска да го направи. По подмяната на протоколи и др. такива. Колко са исковете в съда по подобни предполагаеми измами? Колко са исковете в съда за отваряне на урните и контролно броене при съмнения за манипулации на вота? Къде са предложенията на партиите да се прави одит на избирателните секции, в които има недействителни гласове над средното за страната или на друг принцип? Общественият съвет на ЦИК го иска от години. Но партиите не дават, и то даже за изборите, на вече разтурен парламент. За научни цели, така да се каже. Така че, освен ДЕГ и машинното гласуване,  има и много други механизми за преодоляване на сегашните форми на контролиран вот.

Кабинка за изборна секция в Непал. Снимки: Интернет

Пето: Над 1 милион избиратели в чужбина не могат да гласуват. Да, гласуването в чужбина е по-трудно. Друг е въпросът, че неограниченото право да се гласува е спорно от теоретична гледна точка. И понеже политиците не искат да го решат през ограничаване на правата по принципа на уседналост или начин на придобиване на гражданството, то сега действат силово наложените механични ограничения. Те не се отнасят за голяма част от избирателите и изобщо не засягат живеещите в страни на ЕС. Така и трябва да бъде, т. к. избирателите от ЕС гласуват за два законодателни органа – Европарламента и националните власти, които законодателстват в Съвета на ЕС, на който с голяма гордост сега сме председател. От анализа на избирателната активност зад граница най-големи изборни патриоти са избирателите в Турция. Те могат да гласуват по 2000 души в една секция. Може би с любезното съдействие на местните власти.

В същото време умните и красивите избиратели от Лондон, например, по никакъв начин не са ограничени да гласуват в колкото секции успеят да отворят със събиране на 60 подписа.

Шесто:  За машинното гласуване накратко. Да. То има смисъл, защото премахва недействителните гласове (освен немаркиран „бял“ глас). Само че има смисъл да се приложи в големи изборни центрове като се осигури гарантирано натоварване на една машина с над 800 до 1000 гласа. Така с малко машини ще се санират много гласове. Цената на един глас ще падне, ще се осигури качествена поддръжка в изборния ден.

Как да стане? С промяна  в ИК, с която да се въведе правото на ЦИК за обособяване само на машинни секции на основата на предварителна регистрация за машинно гласуване.  Така в едно училище ще се формират два типа секции като избирателните списъци ще са различни и машинните секции ще бъдат пълноценно използвани.

И в заключение малко юридически закачки и забавна математика за неспециалисти.

Оказа се, че изборите с 500 машини са законни, а избори с 5000 машини не биха били законни. Щото в закона пише, че трябва да има машина във всяка секция.  Излезе, че по-законно е изобщо да няма машини за гласуване. Никой не говори какво би станало в съда, ако в някоя секция в с. Угорелец (07290066), с Мала фуча (100400016) или не дай си Боже в с. Лиси връх (301800010)   машината е работила само преди обед или пък някой е надраскал екрана с пирон,  нарисувал е с маркер или блажна боя кръгче там, където се появява любимата му партия или пък е намазал екрана на машината с нещо, че да не работи. Гореспоменатите села са само за пример.

И за капак – за да се вярва на това гласуване трябва да има паралелно броене на разписките в поне 30% случайно подбрани секции. Да се сравни дали разписките потвърждават алгоритъма, който е изготвил машинния протокол. И тези секции да бъдат определени 5 минути преди края на гласуването.

Сега стана ясно, че едни адвокати от умните и красивите са осъдили ЦИК а липсата на машинно гласуване. ЦИК пък поискали едни 50 милиона, за да го направят. Питам се къде е гаранцията, че утре новият Парламент няма да прати машините за гласуване на боклука като в Ирландия. И едни 30 – 40 милиона лева да отидат в коша за боклук. Льо кош, както се казва на френско-български.

Да не мислите, че подозирам някого в лобиране в полза на някоя фирма? Сакън! Няма такова нещо. Знам, че всички застъпници за машинното и дистанционното гласуване са изтъкани от благородство и безкористни намерения. Даже роднините им по права и съребрена линия и интимните им партньори също са ангели небесни.

Кабинка за гласуване в САЩ

Ние и друг път сме смятали с калкулатора като маймуна с картечница.

Вземаме за нашия скромен анализ община Бяла, област Русе. Там в средата на миналия век се е родил авторът на този текст. Скитал е щастливо по нивите, по лозята, яздил е коне и магарета, продавал е череши на пазара без касова бележка и от тази търговийка има слабост към сметките и пестенето на пари.

Община Бяла има 10 села – най- близкото е Стърмен на 6 км., а най далечното е Лом Черковна на 26 км. Селските избирателни секции са 12. Тука не са включени секциите в град Бяла. Общият брой избиратели по списък е 4265 във всичките 10 села, а гласувалите са 2316 или 54.3 %, което си е в рамките на средното за страната.  От всичките 12 секции една е с под 50 гласували, 6 са с под 200 гласували и 5 са с под 300 гласували. Секция с над 300 гласували няма. Излиза, че моята родна Бяла е една средно хубава община за анализ.

Сега започваме с аритметиката. Дано не ми се сърди един изборен професор, че му се бъркам в математиките.

Ако приемем много оптимистично, че в община Бяла в селските секции 50% от гласувалите ще гласуват с машина (1158 човека), то средната цена на един машинен глас (МГ) би била 19.22 лева по сегашните цени на наема на машините 1860 лева на парче (това ще наричам стара цена). Ако свалим наема на 1000 лева, цената става 10.34 лева (това ще наричам нова цена). Забележете, това е цената на един машинен глас и там в същата секция си има и гласуване с бюлетини. Положението е като да си сложите в хола два телевизора, но да гледате една и съща програма.

Хайде да погледнем по-отблизо, да зумнем обекта, както би казал един редактор, фотограф, турист и скиор.

В село Пет Кладенци са 34 по списък, 29 гласували. 50% са 15 човека. По старите цени един машинен глас би струвал 124.00 лева, а по новите 66.70 лева. Оппаааа! Че това са съответно два кубика дърва за огрев или един кубик.  Не са ли множко един – два кубика дърва за удоволствието на един избирател да гласува с машина. Що не го питаме иска ли да гласува на машина или иска дърва?

Сега да видим какво ще стане, ако тези 15 избиратели ги качим на таксита и ги закараме да гласуват в общинския център град Бяла. Разстоянието е 9 километра, и от мене един да станат 10 за по-лесно смятане. Трябват 4 таксита, които да тръгнат от Бяла, да минат по 40 километра и пак да се върнат в Бяла за вечерната ракийка. Значи 4 коли по 40 км. са 160 км. по 1 лев на километър да го сложим са 160 лева. Айде още 40 лева за престой от мене. За тези 200 лева любителите на машинното гласуване от с. Пет Кладенци ще гласуват с машини в града за 13.33 на глас. Колко спестяваме? От старата цена 1660 лева, а от новата 800 лева. Значи може да ги почерпим и по една бира. Ако пък пратим малкият автобус на ДАПа в Бяла да ги докара наведнъж ще платим по 1.20 на километър или 48 лева за цялата операция. Или по 3.20 лева на глас. Хайде по едно кафе от мен да станат 4 лева за ползването на един машинен глас.

Де е Киро на кирия, уважаеми умни и красиви любители на машинното гласуване! Я сметнете колко кубика дърва можем да дадем на хората от Пет Кладенци със спестените пари от машинното гласуване, което вие искате навсякъде. И пак да гласуват на машина.

Още един пример за затвърждаване на позицията

Да се прехвърлим в с. Лом Черковна. То е най отдалеченото от общинския център – на цели 26 км. Има автобус два пъти седмично. В това китно селце  са гласували 160 избиратели от 281 по списък. Ако половината са фенове на високите технологии, то на машините ще разцъкат своя глас 80 човека. Ако сложим там машина по старите цени то един глас става 23.25 лева, а по новите 12.50 ст. Внимавайте – сега автобусът, който ходи дотам два пъти седмично струва 3.60 лева. Ако вземем под наем от ДАПа в Бяла един автобус и той направи два курса ще мине общо 156 км. Хайде още 14 от мене за станат 160 за по-лесни сметки.  С тези два курса на един 40 – 50 местен автобус технологичните избиратели от с. Лом Черковна ще гласуват в общинската столица град Бяла, русенско на машина. Каква е цената? Ами по 1.60 лв. на 1 километър за големите автобуси на ДАПа. Излиза, че за общо 80 машинни гласа цената ще стане 256 лева или по 3.2 лева на глас. Хайде и тука по едно кафе да ги почерпим за сметка на ЦИК и да закръглим цената на 4 лева транспорт за един машинен глас. И тука спестяваме от старата цена 1540 лева, а от новата 680 лева. Значи може да дадем на хората там между 11 и 25 кубика дърва.

Хайде сега някой от умните и красивите и техните адвокати да се разходи до тези две китни селца в община Бяла, русенско и да пита хората как искат да им бъде организирано гласуването и какво да прави държавата с парите, които то би струвало.  Моят съученик и сегашен депутат от ГЕРБ г-н Пламен Нунев също може да ги посети и да ги пита как искат да гласуват. Приятно пътуване.

И пак повтарям – по селата пак ще си има избирателни секции с добрата стара хартиена бюлетина. Отделен е въпросът дали и при това гласуване не може да се направи оптимизация, но то е друга тема.

В рамките на цялата страна има около 2000 изборни секции с под 100 подадени гласа. Има региони (габровско, видинско и др.) с много малки села, които са на малко разстояние едно от друго. Има други, които са в трудно достъпни региони. Има места с население, което е доминирано от възрасни хора. Има и такива с доста неграмотно население. Там горните калкулации ще са още по-стряскащи като цена на един глас. Да не говорим за възможността за обслужване на процеса от квалифициран персонал.

Нужен е пълен анализ и съответни действия, за да се похарчат разумно едни пари

На фона на реалностите на терена, както се изразяват специалистите, умните и красивите продължават да се молят на високите технологии с надеждата да гледат парламента отвътре, а не откъм опашката на коня, както го гледат сега.

 

 

2 Comments

  1. Много аргументиран и смислен анализ. Благодарности.

  2. Красиви има между тях, може би… 😉 Но умни със сигурност – НЕ! 🙂

Коментарите са ограничени.