„Сезонът на мечтите“ на Македонка Шутова разказва за другото семейно насилие

„Сезонът на мечтите“ на Македонка Шутова е новата книга, която излиза с логото на издателство ИвиПет.

Това e история за млада художничка, подложена на емоционално насилие от страна на своя влиятелен съпруг. Душата ѝ преминава през всички сезони на обсебващата любов и контрола, докато намери спокойствие в своя пети сезон – сезонът на Мечтите. Какво прави жертвата „жертва“ и насилникът „насилник“ се крие в детството на двамата.

„Всеки живее в собствения си ад. За едни той е, когато реалността се разминава с подробния план за живота, който са си начертали. За други се състои в неуспеха да се сдобият с нещо, което са искали и са изпуснали от глупост. За някои обаче това е собственият им живот, който доброволно, заради доброта или наивност, са подарили на някого с цялата си любов. Някой, който се беше възползвал от него по най-безскрупулния начин; някой, който беше откраднал мечтите, опустошил душата им и беше оставил единствено страх и покорство.

Дали е възможно да ги накараме да видят звезди в тъмнината? Дали може да ги изтръгнем от привикването към контрола и изолацията, в която бяха принудени да живеят, забравили кои са и какви са? Дали може да ги накараме да повярват, че не заслужават отношението, което получават, и да ги накараме да се борят? Може би все още не е късно.

Може би някой чака да чуеш какво има да ти казва. Единственото, което трябва да направиш тогава, е да слушаш!“

По-долу четете откъс от книгата:

„Опитваше се да прави така, че да не го ядосва, но понякога объркваше нещата и гневните

пламъчета заиграваха в очите му. Тя въздъхна. После отвори компютъра и видя получения имейл от Коки. Усмихна се и започна да разглежда снимките, които и беше изпратил. Чудесни снимки от красиви места. “ Трябва да видиш това, Ади. Може да видиш красотата, но не може да усетиш аромата на жасмин! Скоро се връщам и се надявам да се видим с теб и Дени!” беше написал Коки. Стана и много мило. Тя се беше отдръпнала от приятелите си, но те продължаваха да мислят за нея. В този момент тя чу леко изсвирване от кухнята и отиде да изключи фурната. Когато се върна видя почервенялото лице на Теодор, надвесено над отворения и компютър. Тя леко трепна, очаквайки какво ще последва, но се опита да звучи спокойно.

-Здравей, скъпи! Не те чух да идваш, защото…

-Каква е тази кореспонденция, Адриана?-попита ядосано той.

-Това е просто един имейл със снимки, Тео-каза тя.

– Ти за глупак ли ме взимаш или какво? “Аромата на жасмин”…пълни глупости…откога си пишеш с тоя глупак?

-Не си пиша…той ми е изпратил снимки от мястото, където работи, не съм го молела за това.

-О, я стига моля те…не можеш да ме излъжеш, Адриана…по-добре си признай

-Тео, чуй ме, моля те…няма какво да признавам…аз и Коки сме само приятели, познаваме се от деца…

-Успя отново да ми развалиш настроението, Адриана. Не смятам да говоря повече с теб. Помисли си хубаво как се държиш и да не ми ревеш пак после.

-Но аз…какво ти става, Тео? Никога не съм ти давала поводи за каквото и да било, а ти постоянно ме обвиняваш в нещо. Знаеш ли, понякога наистина не знам какво да правя, за да си доволен.

-Не се прави на жертва, Адриана, ненавиждам жертвите. Постоянно правиш нещата грешно. Имам чувството, че си безнадежден случай-никога няма да се научиш. Между другото, имам чувството, че малко си напълняла. Нали не искаш да се срамувам да излизам с теб, скъпа!-попита той и се усмихна саркастично. – Нали?-повтори той.

Адриана кимна едва забележимо и каза “да”

-Сега нали се сещаш, че трябва да ти взема компютъра, скъпа-попита той.

-Моля те, Тео, компютъра ми трябва…

-Съжалявам, но виждаш ли какво правиш…защо ме принуждаваш да правя това, защо никога не се държиш както трябва? Качвам се горе и ако обичаш не ме безпокой, имам работа.

Адриана разплакана слезе по стълбите. Защо трябваше да отваря писмото на Коки, ето какво стана пак. Следващите няколко дни Теодор я подминаваше, все едно не съществува, наказваше я с мълчание.

В една от следващите вечери тя се събуди с ужас, когато усети, че някой я хваща за устата. Беше Теодор. В очите му видя онзи ужасен гняв, който понякога внезапно го обземаше и не можеше да контролира. В ръката си държеше нож и го доближи до шията и.

-Страх ли те е, скъпа-попита той и я гледаше безчувствено.

Тя едва дишаше от страх и не можеше да се помръдне.

-Мога да те убия, когато си поискам и знам как да изчезнеш без следа, скъпата ми. Имай го предвид следващия път, когато поискаш да си говориш с някой чужд мъж. Усещаш студеното острие, нали?-попита той и допря ножа до кожата и.

Адриана просто стоеше и не смееше да издаде нито звук. Теодор започна да се смее истерично. След това стана и излезе от стаята. Цяла нощ Адриана не можа да заспи от страх. Нещо ставаше с Теодор, никога преди не се беше държал по подобен начин. Започваше да се страхува от него.

На другата сутрин на масата в кухнята намери картичка и букет рози от Теодор. Все едно нищо не беше станало. Все едно снощната случка беше само един лош сън. Но за нея не беше. В моменти като този и се приискваше да рисува, но не можеше. Последния път, когато имаше такова желание, Теодор счупи статива и изхвърли платната и боите и. Не искаше да рискува и да го предизвика пак да избухне.“

Автор: Македонка Шутова
Издател: ИвиПет
Брой страници: 180
Година на издаване: 05 февруари 2018
Корици: меки
Език: български
Тегло: 0.30 кг
Размери: 13×20
ISBN: 9786199086667
Корична цена 14.00 лв.

Поръчайте книгата ТУК.

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.