33 неща, които ви трябват по пътя към Сантяго

Текст и снимки: К. Майорски

Преживяването си остава за вас, каквото и да разказвате на хората, няма да е същото. Те трябва сами да си го минат и изживеят…
Векове наред поклонници изминават маршрута през Северна Испания, наричан Камино, до Сантяго де Компостела. Ел Камино започва във Франция, изкачва Пиренеите и върви от изток на запад по тях през цяла Северна Испания, докато стигне до изящната и прочута катедрала „Сантяго де Компостела“, където се твърди, че са погребани мощите на свети Яков Зеведеев. Самият път е около 800 километра, които се извървят пеша от поклонниците.През ХІ век поклонението до Сантяго придобива статут на второ по значимост след това до Светите земи.Казва се, че Камино върви под проекцията на Млечния път. Свещеният път може да се измине пеша, с велосипед или на кон.
Ще се опитам да ви улесня какво е хубаво да носите и вариант как да се стигне до Saint-Jean-Pied-de-Port (Сен Жан Пие-дьо-Пор) и след това как да се върнете от Сантяго де Компостела. Няколко насоки, които биха ви били от полза.

Пиша това, защото преди да заминa доста се рових и намирах отделни статии за нещата, но никъде не открих накуп всичко, което ми беше нужно като информация.

Като цяло най-важното нещо е да си зададете въпроса – имате ли нужда от този път? Имате ли достатъчно време, за да го изминете целия (около 800-900 км). Ако сте решили да ходите само за единия купон и че сте чули, че е много куул да се ходи по него, по-добре отидете на разходка в парка или на стоп до морето, или каквото си измислите за кратък период от време…Защото истината е, че ако не го чувстваш отвътре, само ще си изгубиш времето.Там няма как да стоиш до сто часа сутринта и да вилнееш по кръчмите, отделно след това няма как и да ходиш по жегите.Естествено, винаги я има опцията да вилнееш и после да си почиваш на другия ден, но лично аз смятам, че така се губи ритъма и почваш да ставаш ленив и все повече ще се замисляш дали пак да не го направиш…

Понеже се разписах много, а мисля да бъде кратка статия, така че няма да философствам много, а мисля да мина направо към съветите.

И така всеки, който извърви поне 100 км до Сантяго де Компостела, се смята за успешно преминал изпитанието. Лично мое мнение е, че най-добре е да се измине целият път, защото усещането по тоя път е нещо специално.

Първото нещо, което трябва да решите, е кой маршрут да предпочетете…

Карта на Пътя на Сантяго

Картата онлайн вижте ТУК.

Проучвах, гледах и избрах да мина по “Френския маршрут” – така наречения класически път.

Началната му точка е от Франция и градчето се казва Saint-Jean-Pied-de-Port (Сен Жан Пие-дьо-Пор), а крайната му точка е Фистера (Fisterra), Испания. Принципно преди Фистера на около 100 км се пада Сантяго де Компостела (Santiago de Compostela) – де факто като се стигне Сантяго, се отива до катедралата, която няма как да пропуснете и там се чака на опашка, за да ви дадат сертификат, че сте “Пилигрим – Peregrino”.

След това се продължава още около 100 км, за да се стигне Фистера до 0 км (нулевия километър).

Много хора като стигнат Сантяго и спират или отиват с автобус до Фистера. Аз ви препоръчвам да вървите, определено е тръпка, която си заслужава.

Сега ще ви опиша нещата конкретно за този така наречен Френски път, защото избрах да мина по него.

И така, след като сте решили, че искате да тръгнете по този път, е важно да сте наясно, кога горе-долу имате времето за това начинание.

Най-добрият вариант е да си дадете период между 25 и 45 дни ходене. 25 дни си е направо тичане, но не е невъзможно, ако сте издръжливи и нямате време за повече дни ваканция. Сметнете – от Сен-Жан до Фистера са около 900 км – най-добрият вариант е да се ходи средно на ден около 25-30 км – стига да сте в кондиция и всичко е наред.

Лично аз избрах за пътуването края на август и началото на септември. Времето беше доста приятно и само 2 дни валя дъжд, което си е направо късмет.

Хора, които срещнах по пътя, ми казваха, че е имало валежи по цяла седмица, така че факторът късмет си действа.

Друг период от годината, който бих избрал, е в края на май и началото на юни – предполагам, че и в тоя период времето би било доста приятно. За юли и август чух, че е адска жега и трябвало да се става в 4.00 ч. сутринта, защото жегите по обяд били много големи, отделно напливът от хора бил по-голям, което в даден момент си е доста изнервящо – на няколко пъти хванах голям трафик от хора, все едно съм в някой мол или на „Витошка“, което за тоя път си е направо бедствие…

А за зимата не бих ви посъветвал, защото според мен ще е доста тежко и дълго пътуване, отделно не съм сигурен дали всички места за спане, така наречените “алберге” ще са отворени, защото тогава предполагам не са много ентусиастите да вървят по този път. Но ако решите да е зимата най-добре е да разберете кои алберге-та работят през зимата, защото е много важно.

Самият път е много приятен в края на лятото, като има трудни моменти, но си заслужава.
Като кацнах в Барселона, срещнах един българин на летището, който живеел от 20 години в Испания. Като разбра, че съм решил да мина пътя, той ми каза, че има приятел испанец, който му споделил, че самият път избира хората, които да минат по него, другите просто ги отказвал…

Не знам доколко е вярно това, но едно със сигурност мога да кажа, определено този път ви изпитва…

Ето и нещата, които са ви нужни, за да тръгнете:
1. Раница 40l (няма нужда от по-голяма, освен ако не сте решили да спите на палатка). Гледайте да е сравнително качествена, че да не ви се скъса по пътя.

2. Хавлия – трябва да е малка като обем, т.е. търсите – бързосъхнеща кърпа от микрофибър. Не са скъпи, за около 10-20 лв. можете да откриете качествена в спортните магазини. Размери, каквито вие си прецените – около Ш 80 x 130 см или малко по-голяма.

3. Спален чувал – задължително гледайте да е компактен и лек.

4. Безопасни игли – те са ви, за да закачате на раницата си дрехите, които сте изпрали през нощта и не са изсъхнали на сутринта – като ги закачите с безопасни игли, те изсъхват по някое време, докато вървите. Просто за всеки случай си вземете 5-10 (не тежат).

5. Игла и конец  – това е в случай, че ви излязат мазоли на краката. Мазолът се пробива с иглата и конецът се оставя да стои до сутринта, колкото да изтече водата от него, после го мацвате с йод, за да засъхне и e тип-топ (наложи ми се 2-3 пъти да правя това, но не е нещо страшно или да боли). Има и по-модерни техники за мазолите, но тази е лесна, евтина и безотказна.

6.  Тениски 2-3 бр. – ако имате някакви олекотени, бързо съхнещи или дишащи, които не дразнят кожата ви, супер. Аз лично бях с памучни и ми беше окей.

7. Бельо 2-3 чифта. Пак същата схема като с тениските.

8. Ветровка – има ги в магазините втора ръка, както и в повечето спортни.

9. Два чифта бермуди или едното от тях да е панталон  – опция е според мен да си вземете от тия, които стават хем на бермуди, хем на панталони – аз бях само с бермуди, но не е лошо да си имате и панталон за всеки случай, че може да е студено рано сутрин или вечерта. Тези неща пак гледате да са олекотени по възможност (ако успеете да си набавите бързосъхнещи и удобни за вас, ще е супер).

10. Някаква връхна дреха, примерно суитшърт.

11. Чорапи – 2-3 чифта.

12. Сандали или обувки, или и двете.

Принципно аз не го мислих много, защото лятото ходя само със сандали на бос крак. За сандалите препоръчвам да си вземете пудра за крака, за да не ви се потят по пътя, а и така избягвате да ви се вмиришат. Има всякакви видове пудра за крака – аз лично си взимам българска за 2-3 лв. Истината е, че почти не видях хора да ходят на бос крак със сандали. Повечето хора по пътя носеха туристически обувки или маратонки.

Много важно преди да тръгнете, да походите поне 2-3 седмици с обувките или сандалите, с които ще вървите, защото като чисто нови не си е оферта тепърва да ги разтъпквате. Ако не са ви удобни, най-вероятно веднага ще ви излязат мазоли, освен това може да се окажат въобще кофти за ходене и ще се наложи да дадете 50-100 евро за нови.

13.  Дъждобран – гледайте да е до глезените ви и да не заема място. Важна екстра е и ако имате възможност, си купете читав, защото ако ви запере дъжда по средата на две села в нищото, определено ще сте му благодарни.

Отделно гледайте да имате и дъждобран към раницата или вашият дъждобран да може да покрива и раницата, че след един порой без сухи дрехи си е направо приключение…

14. Слънчеви очила – ще са ви от полза – стига да са с UV защитa.

15. Mузика – хубаво е да си вземете някакъв mp3 player или ако телефона ви става и не му пада бързо батерията. Аз си носих mp3 player – много пъти ми се наложи да го ползвам и доста добре ми идваше музиката.

16. Фотоапарат – задължително да е компактен. Ще видите 1000 места, които ще искате да запечатате като спомен и после ще се ядосвате, ако сте пропуснали фотоапарата.

17.  Нещо за писане – тефтер и химикалка. Може да ви се наложи да запишете адреса на място за спане или разписание на някакъв транспорт, и т.н., та не е зле да имате нещо компактно за писане. Истината е, че там ви се дописва.

18. Четка и паста за зъби.

19. Шампоан и сапун/душ гел – гледайте да си вземете по възможност малки разфасовки, защото там и да ви свършат, може да си купите нови (цените са същите горе-долу като в БГ).

20. Може и един сапун за пране да си вземете – принципно на повечето места има перални, срещу някакво заплащане.

21. Препарат против насекоми –  мен си ме хапват комари, но тоя път честно казано не помня да е имало много. Да съм ползвал 2-3 пъти препарата. Но като четох преди да тръгна, имаше хора, които бяха писали, че имало – така че може да си вземете един за всеки случай.

22. Шапка с периферия или козирка – вземете си задължително някаква шапка, но гледайте да не е просто гъзарска, а да ви предпазва от слънцето, защото сигурно ще хванете дни, в които тази шапка ще ви е много, много, мноооого важна.

23. Слънцезащитен крем – какъвто обикновено си ползвате на морето.

24. Вазелин за устни – трябва чат-пат да се мацнете, а и не заема място.

25. Малък фенер или челник – ползвах най-вече челника, така че може да минете спокойно само с едното.

26. Парео или шал – вземете си, определено това чудо ми вършеше работа. Можете доста предназначения да му намерите. Гледайте да е по-голям, да е лек и да е материя, която няма да ви дразни.

27. Запалка – за всеки случай.

28. Испански разговорник –  не е лошо да имате един за всеки случай. По пътя има места, където английският няма да ви помогне.

29. Лекарства – йод, лепенки, бинт, малко памук, някакви хапчета за настинка, главоболие, алергии и т.н., каквото си носите по принцип, когато пътувате. Аз ще ви дам пример – взех една огромна аптечка и май единствено памука и йода използвах 2-3 пъти, останалото го давах на хората по пътя. Така че вземете най-необходимото, което мислите, че ще ви трябва. В аптеките, които се намират в градчетата по пътя, също можете да си купите необходимото.

30. Документи – Лична карта. Бих ви посъветвал за всеки случай да си извадите и “Здравна карта” – тя се издава от всеки клон на банка ДСК-а и е напълно безплатна, но за нея се чака около месец. Условието е да сте здравно осигурени. Важи 1 година. Тази здравна карта ви е за всеки случай, ако сериозно пострадате по пътя. Благодарение на нея ще избегнете солени такси за плащане в болница.

31. Пътеводител – ще ви е в плюс един актуален пътеводител за Камино, но гледайте да не е дебел като телефонен указател и да се чудите, къде да го държите. Аз лично не си носех и използвах една брошура, която ми дадоха към паспорта за ориентир. По самия път доста народ носи пътеводители, пътеписи и подобни и те могат да ви помогнат, отделно мобилният ви телефон ако е с Интернет вече съвсем ще сте улеснени.

Като цяло маркировката е перфектна и доста усилия трябва да положите за да се изгубите. Който и местен да питате за пътя, веднага ще ви насочи.

32. Предполагам, че се чудите за джобно ножче – ако сте само с ръчен багаж, не си взимайте от България, защото на летището ще ви го конфискуват. Аз си купих от Испания за 5-6 евро джобно ножче и ми свърши страхотна работа.

33. Пари – на мен ми стигнаха за около месец 1000 евро – това включва всичко – път отиване и връщане, храна, спане и разни глезотийки. Цените са много прилични и са горе-долу като в България.

През повечето време гледах да си готвя в самите алберге-та, където има кухни с всичко необходимо. Освен това в тези места веселбата е гарантирана, тъй като чуваш поне 3-4 различни езика, хората са общителни и всеки предлага по нещо от неговата манджа. Предполагам, че можете да минете и с по-малко пари, като например си вземете по-евтини самолетни билети и не се отпускате много в глезотииите. Ако искате да се храните в местните заведения, ще ви струва малко по-скъпо.

Само ръчен багаж – защо?

Препоръчвам ви горещо да не правите глупостта да се запасявате с ненужни джаджи, дрехи, тежки козметики и т.н. Гледайте багажа ви по възможност да е не повече от 7-8 кг, максимум 10 кг. Там няма нужда да се контите, на никого не му дреме как сте се облекли или дали имате пъпка на носа…

Само за тези, които са решили да спят на открито, ще трябва да си носят по-голяма раница или самар.

Друг съвет, който бих ви дал, е, като тръгнете по пътя, да не се запасявате с туби вода, максимум си вземете 2 бутилки по 500 мл. минерална вода и после само си наливайте от чешмите по пътя в тях, след като изпиете минералната вода (тази от чешмите е хубава за пиене) – страшно много чешми има навсякъде по пътя.

Едно презапасяване с вода само ще ви е допълнителен товар, който по някое време на пътя ще ви тежи много. По самия път дори и да останете без вода, минават много хора и винаги биха ви дали от тяхната, така че не изпадайте в паника, че глей сега останала ми е само една бутилчица вода, дай да напълним бидоните, че да си имам…

Транспорт до Сен Жан Пие-дьо-Пор

Аз пътувах с лоу кост полет до Барселона и от там си взех автобус до Памплона, а от Памплона – до Сен-Жан – общо ми излезе от Барселона до Сен-Жан, около 50 евро. От София до Барселона вече зависи на каква оферта ще попаднете за самолетен билет.

От сайта vibasa.com/# си резервирах билет за автобуса, защото не мислех да преспивам в Барса (просто не разполагах с достатъчно време за тази екстра). В Памплона трябваше да взема друг рейс, който е до Saint-Jean-Pied-de-Port.

Вероятно не съм избрал най-оптималния вариант, но пътят до там беше окей – имайте предвид, че разстоянието е доста голямо, та може да си дремнете (аз си взех нощен автобус).

Връщане от Фистера – който го влече, може да се върне от Фистера до Сен-Жан пеша. Видях доста хора, които го правят и наистина само мога да кажа – РЕСПЕКТ… Аз се върнах с автобус до Сантяго.

Така от Сантяго си взех влак до Мадрид (откъдето тръгва самолетът за България), като се оказа, че имало специално намаление за Пилигрими. Беше доста прилично намаление – излизаше, колкото да пътувам с автобуса и отделно с около 2 часа по-бързо пристига в Мадрид. Като отидете на касите на ЖП гарата, трябва да споменете, че сте “Пилигрим – Peregrino”.

Важно е, като пристигнете в Сен-Жан или от мястото, което сте си избрали да тръгнете, да си вземете паспорт и да ви бият печат. След това всеки ден, където отсядате да спите, ядете или просто минавате покрай някое алберге (мисля, че може и в туристическо бюро, поща и подобни) да ви бият също печат, защото с въпросните печати се следи за колко време сте извървяли пътя и в самите алберге-та гледат последния печат (не вярвам ако забравите евентуално да ви бият печат, че ще ви направят проблем, но за всеки случай го следете това – всеки ден да имате поне по един печат.

Някои си блъскат печати от всеки град и село, което минат, но принципно е достатъчно само по един на ден от мястото, в което ще преспите. Цените във въпросните алберге-та (нещо като много приятни хостели) варират между 5 -15 евро на вечер. Намират се и безплатни, но там има касичка и се пускат пари, кой колкото може.

В някои се предлагат закуска и вечеря. Предполагам, че ако сте чели за пътя, сте разбрали, че хората, които обслужват въпросните алберге-та на повечето места са доброволци, така че не очаквайте от тях да се държат като камериерки и сервитьори.
Като цяло за пътя не ви трябва кой знае каква предварителна подготовка. Най-важното е да го искате и да имате време. Останалото е да му се насладите…

Buen Camino!

 

Още от същия автор:

Ето какво ви очаква, ако поемете по Camino Portugués (Португалският път)