„Денят, когато жена ми си намери мъж“ на Сибиле Берг – циничен и ироничен шедьовър

Издателство „Милениум“ поднася на читателките си, специално днес – на женския празник, една прекрасна и провокативна женска книга – „Денят, когато жена ми си намери мъж“ на Сибиле Берг.

Осми март е обичан и отхвърлян, повод за веселие, но и за всякакви коментари, а и целият месец март с променливостта на времето, се смята за символ на многоликите и неведоми дамски настроения… А те са такива най-вече, когато жените сме влюбени, болни от любов… Тогава сме готови на всичко, дори да преобърнем живота си с краката на горе, както и живота на всички около нас.

Земетръсът на късното влюбване във всичките ми опустошителни и щастливи, страховити и смешни, депресивни и окриляващи измерения, с болезнен реализъм рисува известната германска писателка Сибиле Берг в романа си „Денят, когато жена ми си намери мъж„. Това е и първата среща на именитата авторка с българската публиката, която ще е още по-вълнуваща благодарение на съвършения превод на Екатерина Войнова.

Заглавието на книгата казва доста, но никой от читателите – и дамите, и господата, не може да си представи всичко, което се крие зад иначе не рядко срещаната ситуация – любовен триъгълник. Романът ще ви изненада, смае, изуми!   

Съвсем спокойно може да се каже, че „Денят, когато жена ми си намери мъж“ е „разтърсваща история за любовта“ – това клише, толкова изтъркано от употреба, в случая перфектно си идва на мястото в своя буквален смисъл. Защото Сибиле Берг показва тоталния разпад на битието, до който може да доведе сексуалния и емоционалния копнеж на късната страст. 

Клое и Размус са интелектуалци във втората половина на 40-те си години и само на пръв поглед са хармонична двойка. Женени са от две десетилетия и скуката и разочарованието тегнат и в луксозното им жилище в Германия, и в хотела в екзотична африканска страна, в която пребивават. Някога почитания театрален режисьор Размус продължава да харесва и обича жена си, изцяло посветила се на него и кариерата му. Той изобщо не осъзнава, че никога не е успявал да я задоволи сексуално. Клое предпочита „да се прави на умряла“ сутрин в леглото, за да избегне порива на сутрешната му ерекция. Затова – изморена и отегчена, тя се гмурва в непредвидимите дълбини на нова страст, заслепена от обещанието за истинска тръпка. Така започва епичната битка на любовта и секса – инфарктна семейна традикомедия, предизвикваща и поривист смях, и горчив размисъл. Със солидно количество черен хумор, ирония, но и съчувствие към героите си, авторката представя няколко болезнено пълнокръвни образа – безсрамно откровени в признанията си, а в същото време коварно прикрити; интелигентни и първосигнални; раними, но готови да отстояват себе си до кръв.

Словесната виртуозност на Сибиле Берг я откроява като един от най-запомнящите се гласове в съвременната световна литература. „Берг пише безсрамно и безпощадно, а „Денят, когато жена ми си намери мъж“ е ярка картина на префинения цинизъм в модерното семейство, в което главните въпроси се въртят около това дали любовта и сексът могат да вървят заедно и за колко време.“, пише Тобиас Бекер в „Културшпигел”. „Романът на Сибиле Берг е шедьовър на присмеха и иронията, четенето му е като участие в майсторски клас по изящна словесност, а историята в него те залива с разнопосочни емоции – от отвращение и гняв, през искрен смях, до безмерна тъга.“, коментира Уве Витщок във „Фокус“.

Писателката е родена е през 1962 г. във Ваймар, в семейството на професор по музика и библиотекарка. Завършва кукловодство. През 1984 г. бяга във ФРГ. През 1997 г. излиза първият ѝ роман „Едни хора търсят щастието и умират от смях“, който веднага й спечелва уважението на читателите. Пише романи, пиеси, репортажи, портрети на артисти. През 1996 г.  се мести в Швейцария. От 2013 г. преподава драматургия в Цюрихската академия за изкуства. Има редица награди за литература и драма. Читатели и критици оценяват високо нейната интелигентност, безпощадна самоирония, специфичния й хумор, дръзката й и реалнистична интерпретация на темите за любовта и самотата.

„В „Денят, когато жена ми си намери мъж“ Сибиле Берг – зла, забавна и искрена, праща една двойка в ада на самопознанието. Този роман не е особено дълъг, но и целта му не е да задоволи читателя, а само да го позабавлява, за кратко, и да го поразстрои, за дълго.“ – изключително точен е Рихард Кемерлинкс в „Ди велт“.

„Драстичен, високоскоростен, гротесков. – казва Урсула Мерц в „Дойчланрадио култур“ – Катастрофалните събития се редят едно след друго, ексцентричното покрива и задушава реалността, Сибиле Берг решително тласка своя роман към гротеска; подправя го с пиперлив сарказъм, шеметни сентенции, черногледа критика на културата и на капитализма, в типичния за нея стил.“.

България и Румъния също са замесени – в ролята на оставащата недоизяснена родина на Бени – любовника в тази опасна връзка. Появява се и Несебър – местенцето, в което друга търсеща любовта дама от Запада неочаквано свива гнездо…

Шеговитата корица е на художника Стоян Атанасов от „Kontur Creative“.

Денят, когато жена ми си намери мъж
Сибиле Берг
Съвременна проза
Превод от немски: Екатерина Войнова
Оформление: Стоян Атанасов
Меки корици
Формат: 13×20
Страници: 208
Година: 2018
ISBN: 978-954-515-435-5
Цена: 16.00 лв.

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.