„Резервна принцеса“ ­– забавен роман, който насърчава децата да бъдат себе си

Турюн Лиан

Голямата скандинавска писателка и режисьорка Турюн Лиан пристига през април в България за детски литературен фестивал

Забавен роман, който насърчава децата да бъдат себе си и да ценят такива важни неща като приятелството и увереността в собствените сили е „Резервна принцеса“ (издание на „Изида“, превод Росица Цветанова).

Книгата, превърнала се в голям скандинавски хит, е спечелила Националната награда за детска литература на Норвегия („Браге“), а авторката Турюн Лиан, която освен писател е и сценарист, и режисьор, е отрупана с много отличия за кино и литература.

Алис Андершен е срамежливо момиче, което най-много мрази вниманието на околните. Ето защо се радва, че ще играе заднитекрака на коня в представлението за края на учебната година. Самата мисъл да се поклони накрая, я смущава, да не говорим пък да каже нещо или след това да сервира торта на възрастните с усмивка на уста.

За щастие, не е необходимо да излезе сама на сцената, за да пее и играе пред цялото училище. За това ще се погрижат останалите от класа – тези, които обичат да бъдат в светлината на прожектора. Алис е само статист – резервна принцеса. За нея не е чак толкова тежък удар това, че й се налага да научи главната роля в „Принцесата, която никой не можел да наддума“ като заместничка на самоуверената и амбициозна Хелене. Нали все пак Хелене никога не боледува и не говори за нищо друго освен за главната роля.

И все пак се случва точно както Алис се е опасявала – тя трябва да стане принцеса, когато Хелене пада и получава мозъчно сътресение. Но ще се справи ли? Дали ще развали цялото представление, или ще избяга и ще се скрие? Алис трябва да се изправи пред страховете си и напрежението се напластява до самия финал на книгата.

Турюн Лиан е неудържима разказвачка. От работата си в киното е натрупала усет към сцените и драматургията. Със сигурностмного деца ще разпознаят себе си, във време, когато самоизявата както в училище, така и в социалните медии е станала едва ли не задължителна.

Написана увлекателно и забавно, книгата се фокусира върху такива важни неща като приятелството и увереността в собствените сили.

„В ролята си на принцеса Алис е неволен победител. Но като литературен герой тя е неотразима. Както с думи, така и по време на срамежливото й представяне на литературната сцена“ – това е мнението на журито по присъждане на наградата „Браге“.

Турюн Лиан (родена на 15 януари 1956 г.) е норвежка писателка, кинорежисьорка и сценаристка. Първата й книга излиза през 1988 г. и е удостоена с най-голямата награда за дебют в родината й – „Тарей Весос“. След това писателката печели най-големите отличия за литература – Скандинавската награда за детска книга и „Браге“, националната награда за детска литература на Норвегия (за „Резервна принцеса“).

Като сценарист и режисьор Турюн Лиан е спечелила наградите „Ингмар Бергман“, „Аманда“, „Кристална мечка“ и отличието за най-добър скандинавски детски филм.

Героинята на „Резервна принцеса“ е главен персонаж и в книгите „Алис Андершен“ и „Алис не може да плува“, които също ще излязат в превод на български, а най-новата книга за Алис донесе на писателката номинация за Наградата за литература на Северния съвет.

Турюн Лиан е гост на Софийския международен литературен фестивал за детска литература (април 2018).

Резервна принцеса

Турюн Лиан

Роман за деца

Норвежки

изд. „Изида“

превод Росица Цветанова

144 стр., 10 лв.

978-619-235-008-6

С цветни илюстрации

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.

2 Comments

  1. Рекламираният тук текст е нова проява на промяна на един въображаем стереотип. Ново използване на думата „приятелство“. Аз пък се придържам към максимата на Николай Хайтов, който ценеше и пресъздаваше образите на силните, волевите, здравите. Не се съгласяваше, че да описваш т.нар „обикновен човек“ не е добре – нито за писателя, нито за самите българи. Може да си „задните крака на коня“, „може и „трета манатарка в реда на десетте гъби“. Не може това да се смята за успех. Това е поредното стъпало към успеха. Освен това, неуспехът също е възможен и е много здравословно да се осъзнава от човека. Нооо, на северните народи им трябват човешки мизерни съществувания, без критерий за неуспех, в онзи враждебен климат и тъмнина храната винаги не достига и много рядко и много скъпо е качествена. А приятелството? Не може всеки да ти е приятел – съученикът е съученик, съседът – съсед, колегата – колега. Валери Петров обяви върхът на приятелството „Приятелят е пръв!“. Нека всеки българин преброи колко приятели има – малко са и се преброяват лесно. Те са близо до теб, но все пак и те не са част от семейството ти, това никак не е лошо. Нито ти си длъжен, нито другите са длъжни да сте приятели, както ни внушават все повече разрушители на естествения социум. Като няма естествената йерархизация на близостта с другите хора, много мъчно, почти невъзможно е да съхраниш чувствата и отговорностите си за първите, скъпите, отличните. А на тази необходима йерархизация се крепят първите и спонтанни отношения с твоя народ. Напоследък се пее, даже досадно се „върти“ из медиите една песен с рефрен „Прибирам се в къщи – при приятелите“ – нонсенс и оксимирон, погледнато във фокуса на естеството – „вкъщи“ значи – при родителите, при семейството, в собствената избрана самота. „При приятелите“ не означава нищо, освен, може би „При кой и да е“ …

Коментарите са ограничени.