Нова книга развенчава „101 мита от българската история“

„Хунскитя вожд Атила е родоначалник на българите“, „Фанагория е столицата на Старата Велика България“, „Мадарският конник е изображение на хан Тервел“, „Българската държава е основана през 681 г.“, „Вражески куршум погубва Христо Ботйов“, „Поп Кръстю предава Левски“…

Това са митове! Малка част от общо 101 мита от родната ни история, които дръзкият историк Веселин Игнатов безапелационно оборва в новата си книга. Като в 1001 нощи той ни повежда с голямо познание, прецизност и родолюбие през етапите на миналото ни, среща ни с прочути и не толкова известни герои, факти, събития с цел да отворим очите си за истината и да се освободим от оковите на заблудите. Очаквайте книгата му „101 мита от българската история. От Авитохол до Опълчението“ скоро на книжния пазар с логото на издателство „Милениум“.

Амбициозният том е подходящ както за историци и изкушени от историографията, така и за всеки българин, който се стреми да прозре под булото на мистиката и манипулациите и да си даде ясна сметка за процесите, довели ни до това, което сме днес. Книгата е прекрасен подарък, който да поднесем на учениците в горните класове, за да започне тяхното истинско проникване в историята на България с ясен и чист поглед.

Зад гърба на известния писател са и хитовите заглавия „Хан Крум победоносецът“„Васил Левски – факти и фикции“, „Разстрелът на Христо Ботйов“„Стефан Стамболов – революционер без революция“, които се радват на голям читателски интерес. В същия дух е издържано и мащабното му премиерно изследване. Върху него той е работил цели четири десетилетия и не случайно го нарича „труда на моя живот“.

Авторът е неподвластен на патриотарството и мистицизма, които са виновни за много от изкривяванията на представите ни за миналото. Без да се интересува кое как ще промени самочувствието ни, той защитава това, което логиката и доказателствата сочат за факт, и ни внушава, че само стремежът ни да знаем чистата истина ни спасява от болезнените самообвинения, наслоени в нашата народопсихология.

Игнатов се позовава на безброй извори, документи, архиви, свидетелства на съвременници на събитията и трудове на историци от различни страни и епохи. В самото заглавие на всеки от очерците в книгата посочва мита, върху който фокусира вниманието. След това педантично, последователно и ясно авторът поднася доказателства, прилага доводите на логиката, съпоставя години, реалии, събития, за да стигне до фактите и оставя читателя сам да прозре реалността такава, каквато е била.

Това увлекателно пътешествие започва далеч назад във времето – от II век и стига до края на XIX век. Нашият предтеча Авитохол, споменат в „Именника на българските ханове“, и знаменателната битка на Шипка са първата и последната глава в разглежданите етапи от историята. Авторът се спира хронологично на митологемите, без да отдава значение на това по-популярни или по-малко известни са те. Разнищва факти, които всички знаем, за които заблудите са масови и битуват като учебникарски представи, но също така ни среща с герои, чиито имена са малко познати, за да ни разкрие и тяхната роля в пъзела на историята.

Кубрат и Аспарух, Тервел и непознатият Твирем, Персиан, Крум, Светослав Тертер, Иван Шишман, братята Асеневци, Ивайло… Образите им се изправят пред читателя с реалния си облик – в мащаба, в който трябва да бъдат оценявани – повече или по-малко значими за нашата история. Четем за борбите за освобождение, за хайдути и войводи, за легионери и революционери. Много събития от дейността на Левски са поставени на съд. И отново стигаме до големите въпроси – кой го е предал и защо не е бил освободен по пътя от Ловеч до София. Трагичният поход на Ботев, кадър по кадър, ни отвежда до истината за убийството му. Образите на Крали Марко, Индже Войвода, баба Тонка, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Панайот Волов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, та чак до възпетия от Вазов ген. Радецки –  влизат в реалните си граници – без надценяване или подценяване.

„Ние, българите, сме честити с митове. Особено по своето минало. Споделям моите виждания за тези феномени. Не всички ще бъдат удовлетворени от заключенията, но те са подстъпи към осветляването на Истината. Тя е по-ценна от най-красивите заблуди.“, пише в предговора си авторът.

Веселин Игнатов (р. 1957 г.) е роден в Добрич. Завършва история и българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Филолог, историограф, фолклорист, публицист, белетрист.

Работил е като учител по история в родния си град, а сега се е посветил само на изследователската и писателската си работа. Автор е на 180 публикации в академичния и в периодичния печат, както и на повече от десет книги. Сред тях са: „За вяра и независимост“, „Фолклорната биография на Индже-Стоян войвода“, „Библията, фолклорът и митът в Йовковите „Старопланински легенди“, „Вампирясани дни“, „Класическите български романи“, „Класическите български повести“, „Класически български разкази“, „Цар Калоян“, „Българските царици“, „Истината за хан Аспарух“, „Разстрелът на Христо Ботйов“, „Васил Левски – факти и фикции“, „Хан Крум победоносецът“, „Стефан Стамболов – революционер без революция“.

101 мита от българската история: от Авитохол до Опълчението
Автор: Веселин Игнатов
Категория: Документалистика
Оформление: Николай Киров
Меки корици
Формат: 20х26,5
Страници: 368
Година: 2018
ISBN: 978-954-515-437-9
Цена: 28.00 лв.
Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.