Предложението за почитането на покойния сръбски президент Слободан Милошевич със статуя в столицата Белград отразява далеч по-широка игра на власт, коментира бившият посланик на Обединеното кралство в Югославия Айвър Робъртс в авторска статия за водещия британски вестник The Guardian, цитирана от Фокус.

Комисията за паметници и наименуване на улици и площади в Белград скоро ще се произнесе по предложението за издигане на статуя на Слободан Милошевич, покойния президент на Сърбия, който доведе Югославия до разпад и я въвлече страната си в поредица от катастрофални войни през 90-те години на XX век.

Това предложение, направено от младежкото крило на Социалистическата партия на Милошевич (която сега е част правителството в Белград), ни разказва много за състоянието на политиката в Сърбия и по-широкия регион на Балканите. На Запад Милошевич – който почина през 2006 г. по време на съдебен процес за престъпления срещу човечеството в Хага – е военен престъпник; за мнозина сърби той е човекът, който стана причина за понижаването на жизнения стандарт, изолирането на Сърбия и загубата й на територии, някога населени предимно със сърби.
Почитането му изглежда няма смисъл. Но само на пръв поглед, защото за значителна част от сърбите той е положителен символ на отхвърлянето на Запада и на защита на националните интереси на Сърбия.

Познавах Милошевич по-добре от повечето чужденци – срещах го много, много пъти по време на преговори за прекратяване на войната в Босна и Хергеговина и за предотвратяване на събитията в Косово – и няма съмнение, че той имаше чар и харизма. Но би било трудно за всеки обективен анализатор да каже, че постигнатите от него резултати за страната и региона заслужават безсмъртието му в бронз. Какво става?

Вече ясно има очертана грешна линия, която минава от Белград до Сараево към Скопие, а всъщност и до Будапеща и Варшава. Новото разделение е между онези, които вярват, че най-добрата им надежда за мир и просперитет е да се присъединят към международните организации като Европейския съюз и НАТО, основаващи се на правила, и тези, които основават надеждите си на стремежа към тесен национален интерес и романтично тълкуване на миналото.

Тази втора група се подготвя за безкрайните изисквания, които ЕС поставя към кандидатстващите за присъединяване към Общността държави, и предпочита еластичността на московския модел – правителства, оглавявани от силни мъже, подкрепени от по-силни мъже, където корупцията е разумно дискретна и хората се държат зашеметени от капковото напояване със шовинизъм.

Разбираемо, Москва има интерес да популяризира интересите на тази втора група. Русия не пази тайна за това, че ще направи необходимо, за да гарантира, че православните християнски страни от бивша Югославия няма да се присъединят към НАТО, а ще останат вбити като клин между Гърция и нейните съюзници от НАТО на север. Това стои зад предполагаемия опит за убийство на бившия президент и премиер на Черна гора Мило Джуканович, за да не му се позволи да включи своята малка страна в НАТО през 2016 г .; зад еднакво суровите опити да се попречи на Зоран Заев да вземе властта от проруските националисти в Македония през 2017 г .; както и зад безкрайното ухажване на Милорад Додик, президента на Република Сръбска, който изглежда прекарва повече време в Москва, пиейки чай Путин, отколкото в Баня Лука, където е правителството му.
Дори в Белият дом, който едва ли е огнище на антируски предразсъдъци, заявиха на 14 март: „Русия пренебрегва реда, основан на международните правила, подкопава суверенитета и сигурността на страните по света и се опитва да разруши и дискредитира западните демократични институции и процеси“.

Наследството на Милошевич за Москва не се крие в катастрофалното и дискредитирано ръководство на страната му, а в неговия възприеман статут на някой, който се изправи срещу Запада (въпреки че онези, които го познаваха, разбираха, че малко балкански политици са проамерикански и антируски настроени като Милошевич). Ето защо една статуя в сърцето на Белград ще бъде трън в очите на сърбите, които искат да видят страната си в ЕС, и място за поклон на привържениците на Москва. Не е изненада, че водещият защитник на издигането на статуята е настоящият външен министър на Сърбия и бивш говорител на Милошевич, Ивица Дачич, русофил от управляващия сръбския кабинет, и мъж, който руският му колега сметна за достоен при скорошно посещение в Белград да бъде удостоен с почетния Орден на приятелството. Отговорът на Дачич бе подновен ангажимент Сърбия никога да не се присъедини към западните санкции срещу Русия или да се стреми към членство в НАТО.

За разлика от този топъл, сърдечен и неугасващ „броманс“ между Русия и Сърбия, за Запада се говори рядко. Членството в ЕС е постоянна химера, която ще реши проблемите на икономиката на страните-кандидатки – нисък растеж, висока безработица и емиграция на младите хора. Непрекъснатите изисквания на Брюксел към кандидатите за провеждане на болезнени и трудни политически и икономически реформи в замяна на „бисквитка“ печели малко приятели. Освен това ЕС не изглежда да има никакъв план за региона, очевидно изоставяйки го на топлата прегръдка на Русия.

Това е тест за усещането за европейска идентичност на региона. Независимо от трудностите, външните либерални сили са способни да постигнат напредък. В Македония харизматичният Заев получава все по-голяма подкрепа за своето прогресивно, антинационалистическо послание за помирение с Гърция, членство в НАТО и ЕС и равенство за всички граждани. И в партията на Ивица Дачич Саша Антич насърчава визията за млада, прогресивна Сърбия, която се радва на възможно най-близки отношения със Запада, визия, която му спечели приятели сред британските парламентаристи при посещението му в Лондон миналия месец.

Човек не може да не се зачуди как тези сили биха се справили, ако страни като Великобритания и САЩ бяха по-малко заети с вътрешни проблеми и можеха да намерят време и ресурси, за да им предложат подкрепа. Когато бях в Белград през 90-те години на миналия век, ние помогнахме да запазим пламъка на демокрацията жив през най-тъмните моменти на региона, именно защото ние се ангажирахме с необходимите ресурси. Вашингтон и Лондон правят грешка да изоставят тази част от Европа и да излагат на опасност по-рано направените инвестиции и постигнатите резултати. Ще бъде странно, ако един човек, който представлява всичко, срещу което сме работили, да бъде обезсмъртен в бронзова статуя в центъра на столица на държава, която се стреми да стане част от Запада.