Премиера на книгата с избрана поезия „Преди да ме е отнесъл дяволът” от Стеван Тонтич в сряда

Издателство „Ерго” и галерия-книжарница „София Прес“ канят читателите на среща-разговор със сръбския поет Стеван Тонтич в сряда от 18 ч.

Събитието ще е на ул. Славянска 29, а Тонтич е гост по програмата за творчески престой на Къща за превод и литература – София.

Поетичната книга с избрани стихотворения на Стеван Тонтич „Преди да ме е отнесъл дяволът” ще представят проф. Светлозар Игов, издателят Мартин Христов, преводачите Александър Шурбанов и Рада Шарланджиева.

Стеван Тонтич (р. 1946 в Сански мост, Западна Босна и Херцеговина) е едно от най-ярките имена в съвременната сръбска поезия. Освен поезия той пише проза, есета, литературна критика и е един от най-изявените преводачи на немска поезия в своята страна.

Завършил е философия и социология в Сараевския университет, работил е като редактор в издателска къща в Сараево. В разгара на войната, търсен за принудителна военна мобилизация, успява да емигрира с помощта на международната писателска общност и девет години живее в изгнание в Берлин.

През 2001 се завръща в Сараево, а от 2014 живее и твори в Нови Сад.

Стеван Тонтич е автор на редица стихосбирки, сред които се открояват: Наука за душата и други весели истории, 1970, Тайна преписка, 1976, Хуля и посвещавам, 1977, Неделята е черна майка, 1983, Сараевски ръкопис , 1993, Моят псалм, 1997, Благословът на изгнанието, 2001, Свято и проклето, 2009, Всекидневен край на света, 2013 и Христовият луд, 2017. Издал е сборниците с избрани стихотворения Ангел нахлу през решетките ми, 2010, Вярната звезда, 2012, романа Сърцето ти, заеко, 1998 и две книги с есета. Съставител е и на няколко знакови антологии.
Носител е на редица национални и европейски литературни награди. Творбите му са превеждани на повечето европейски езици. Настоящата стихосбирка е първата му книга на български език. Тя представлява подбор от цялото поетическо творчество на Тонтич, включително от най-новата му стихосбирка, която беше още под печат при изготвянето на българския том.

Поезията на Стеван Тонтич не съобщава, а поражда смисли. Тук всяко нещо е сякаш разместено, нелогично, несвързано, а в края на краищата всичко се събира в един общ ослепителен като светкавица фокус. Преживяванията на неотдавнашната братоубийствена вакханалия на запад от Тимок са толкова разтърсващи, че могат да намерят израз само в един език на границата на безумието. Стиховете на Тонтич напомнят за военните картини на Гоя. Те повтарят с днешен акцент трагическото откритие на испанския художник, че сънят на разума ражда чудовища. Чудовища, които се разпореждат с живота и смъртта ни. Които разклащат самите основи на съществуванието.

Александър Шурбанов

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.