Много полезно четиво: Какви ползи ще има България, ако влезе в еврозоната

След като миналата седмица управляващите обявиха, че очакват пътна карта за присъединяване към еврозоната и банковия съюз, Институтът за пазарна икономика представи анализ за очакваните ефекти при влизане на България в общия валутен съюз.

Позитивите за икономиката на България от присъединяване към еврозоната са както краткосрочни, така и дългосрочни. Те ще започнат да се усещат още в момента, в който официално започне процесът на присъединяване и страната влезе в чакалнята на еврозоната (ERM II), отбелязва институтът.

Покачването на кредитния рейтинг в повечето страни се наблюдава първо още влизането в чакалнята на еврозоната, ERM II, а допълнително повишение обичайно има и при приемането на еврото. Вдигането на рейтинга води до по-ниски лихви за държавата, бизнеса и гражданите и осигурява по-лесен достъп до финансиране и повече инвестиции в икономиката.

Реформи

По-важното следствие е, че подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще даде тласък за реформи, смятат икономистите от института. Влизането в ERM II ще е свързано с поемане на ангажименти за структурни промени, които да гарантират „висока степен на устойчива конвергенция“, както изисква чл. 140 от Договора за функционирането на ЕС. Очакваният положителен ефект може да се сравни с подготовката за членство в ЕС – десетилетието от 1997 г. до 2007 г. беше най-доброто за растежа на България.

Банките под по-силен контрол

За местните банки приемането на еврото ще означава и автоматично включване в Европейския банков съюз, който се изгражда от 2014 г. насам в рамките на еврозоната. Присъединяването към единния надзор над банките в еврозоната ще засили доверието в банковия сектор и ще намали риска от лоши практики.

Влизането в еврозоната и достъпът до общите ѝ фондове пък е застраховка срещи бъдещи кризи (например 700-милиардният Европейски механизъм за стабилност, единният механизъм за преструктуриране на проблемни банки и достъпът до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ). Това ограничава силно рисковете за банковата система, а за фиска осигурява по-лесно преминаване през периоди на кризи.

Цената на транзакциите пада

Влизането в еврозоната намалява и транзакционните разходи по обмен на валута и таксите по банкови преводи. По изчисления на ИПИ само спестените разходи по обмяна на валута за целите на външната търговия надхвърлят 450 млн. евро на година. Това е близо 1% от БВП и е равносилно на намаление на данъка върху печалбата на фирмите наполовина. Спестените по този начин близо 1 млрд. лева ще останат в българските фирми.

Отделно присъединяването към еврозоната ще доведе до намаление на таксите по банкови преводи към еврозоната. Това ще спести разходи за българския бизнес и граждани от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година, се посочва в анализа.

Митовете 

Опасенията от висока инфлация са силно преувеличени. Според анализите на ЕЦБ, ОИСР и други институции проинфлационният ефект, ако въобще го има, не надхвърля 0.3 процентни пункта в отделните страни, което е много под 1%, се посочва в анализа.

Развенчава се и митът, че растежът на българската икономика ще се забави. Сравнение между страните от Централна и Източна Европа в еврозоната и тези извън нея не показва какъвто и да било негативен ефект върху ръста на икономиката от влизането в еврозоната.

„България ще се превърне във втора Гърция“ е друго често твърдение. Икономистите обаче отбелязват, че двете страни имат фундаментална разлика и в добрите, и в лошите времена; всяка година България има по-висок икономически растеж от Гърция, а българският държавен дълг е седем пъти по-нисък от гръцкия.

Защо сега

Страната ще пропусне много, ако отложи кандидатстването или се забави, смятат в института. Според тях в настоящите добри времена за европейската и българската икономика вероятността за положително решение при кандидатстване в ERM II е по-голяма.

ERM II, или т.нар. чакалня на еврозоната, не е приемала страни повече от десетилетие именно заради кризата и затова сегашният благоприятен момент трябва да се използва. България също е в по-добра позиция – страната вече излезе от групата на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси, наскоро беше повишен кредитният ѝ рейтинг, а през януари 2018 г. пое и председателството на ЕС.

На скоростта на еврозоната

Междувременно еврозоната непрекъснато се променя. Еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на ЕС и се създава реален риск от Европа на две скорости. Този разлом се подклажда и от излизането на Великобритания, което променя съотношението на силите между страните във и извън еврозоната. Все по-вероятно е важните решения да се вземат от страните в еврозоната, а страните извън нея да са с ограничено влияние.

Изпусне ли се възможността сега, България може да чака дълго за следващ благоприятен момент. През 2019 г. предстоят избори за Европейски парламент, ще се сменят съставът на Европейската комисия и ръководството на Европейската централна банка. Никой не знае какво ще се случи след 2019 г., затова не бива да се изпуска възможността да се кандидатства веднага, предупреждават икономистите.

4 Comments

  1. Разбрах, че богатите и банките ще спечелят при транзакциите. А бедните какво ще спечелят?

  2. четеш всичко и повечето неща не са ти ясни.В главата ти е манджа с грозде…

  3. Норвегия, Дания, Швеция не приемат еврото. Те си имат съответните исторически крони. Финландия го прие преди малко повече от 18 години. Дали защото са толкова близки с и до СССР и Русия, не знам. Резултатите за икономиките на Скандинавието могат да ги посочат документално специалистите. Няма съмнение, обаче, за обикновения читател, че Финландия от 1990 година е догонваща страна.Някой от вас да си е купил Нокия през последните години? Само казвам.

    • Колежката ми си купи и аз купих на майка ми „Нокия“. С това ли свързвате Финландия? Само с NOKIA?

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.