Протестът като тест и като параван

Илиян Василев с кучето си. Снимки: Авторът

Евгени Петров

Днес, сряда, се проведе поредният протест срещу евентуалното строителство на АЕЦ „Белене“. Той събра пред Народното събрание около 300 души по най-оптимистични преценки, което е около 2 пъти по-малко от протеста на 22 май пред Министерския съвет по същия повод.

За утре е насрочен трети, пак на същото място и по същия повод. Въпреки френското правило: „Не два пъти по един и същи начин“.

Както вече забелязва интелигентният читател, тези протести се провеждат на жълтите павета и очаквано вечните им организатори си спечелиха оригиналното прозвище „жълтопаветници“.

На протеста дойде Илиян Василев с кучето си, Христо Иванов с Атанас Атанасов и Мартин Димитров с един микрофон. Присъстваха още Антоанета Цонева, Петко Ковачев, Иво Инджев, Найден Зеленогорски и група, носеща плакати.

В кръга на шегата дори Йоло Денев не уважи протеста.

Извинете, но с една обикновен призив в „Знаме“ през 1895 година безпартийният Алеко успя да събере 300 души не пред НС, а чак на Черни връх. А на нас целият интернет с всички социални мрежи ни е на разположение…

И дума да не става, че в тези редове има опит за безвкусни подигравки. Има опит да се защити самото понятие „протест“ като мощно оръжие за изразяване на обществено недоволство.

Именно „обществено недоволство“. Защото в социалните мрежи и пред микрофоните на радиа и телевизии лидерите на тези формации твърдят, че проблемът с „Белене“ е всенароден проблем, че обществото кипи от справедлив гняв срещу омразния, загробващ, опасен, нерентабилен и т.н. проект.

Да, ама не. Поне ако се съди именно по броя на протестиращите. И това очевидно не е кауза от дневния ред на хората.

Кауза на обществото станаха уникалните протести от 2013 година срещу Пеевски. Уникални не само заради своята масовост, но и заради своята спонтанност и продължителност. Та там дори нямаше партия, която да ги организира. Както при Алеко, между другото.

Никой не иска да ги достигате сега, но около 300 души от едно обединение от 3 партии показва апатия, незаинтересованост, безразличие.

Та Бога ми само зелените /част от Демократична България/ само за Пирин изкарваха по 2-3 хиляди души, че и повече. Къде са сега за „Белене“? Вътре, в самите партии няма изначалната убеденост, че „Белене“ е предателство, заробване, руски слугинаж и т.н.

Социалните мрежи са си социални мрежи, там можем да се гневим, ругаем, заклеймяваме колкото си искаме, но протестът си е протест. Той затова съществува – за да се покаже видимо и категорично обществената енергия – всеки лично с присъствието си.

Мислите ли, че във Франция, Испания или Германия няма социални мрежи? Но я вижте протестите там, когато трябва да се защитава кауза, докоснала сърцето и джоба на всеки?

Ето защо смятам, че извънпарламентарната опозиция с около 2 процента влияние девалвира понятието и инициативата „протест“.

Смятам още, че премиерът Борисов има вина за това, защото с компромисите си пред всяка група от стотина души под прозорците на МС  легитимира този тип протести.

Смятам също така, че поради изконното желание на медиите да отразяват всичко, случило се на жълтите павета, лидерите на тези партии компроментират самото понятие „протест“ с единствената цел да се покажат поне още веднъж на телевизионния екран или пред обективите на фотоапаратите. Репортажът на Вевести от тази сутрин например го доказва – прилежно засне и публикува всички по-важни участници в протеста.

Затова твърдя, че този протест и такива преди и след него са първо тест за организаторите – дали поставят общественозначим проблем и още по-важно – дали обществото го припознава.

И второ – те са параван за маргиналната същност на самите партии. Защото и преди, и сега, разделени и обединени имат едно и също влияние в обществото и то се изразява в около 2 на сто от най-твърдия им електорат.

И на финала – нека не забравяме следното: колкото и понякога мейнстриймът да гледа в грешна посока, колкото и примери да има, че едно трезво и активно малцинство гледа в правилната посока, проблемът „Белене“ се „дъвче“  от години и преля от публични анализи, дебати, спорове, аргументи и контрааргументи.

Време е Народното събрание, където по волята на народа са попаднали определени партии, които да го представляват – да вземе своето решение.

В края на краищата така работи демокрацията.

Христо Иванов и Атанас Атанасов в очакване да бъдат показани по най-гледаната телевизия.

 

Момент от протеста. Присътващите противници на „Белене“ се побраха около паметника пред НС.