Дизелите на Европа

Снимка от Интернет

Стоил Стоилов

Стоил Стоилов. Снимка: Личен архив

Уважаеми читатели, помните ли, че само преди 4 – 5 месеца лягахме и ставахме с праховите частици? Гледахме по цял ден карти с шарени фигурки, ругаехме държавата, че ни съобщава данните късно.

Група ентусиасти направиха система в реално време. По всичките студия ни убеждаваха как точно дизелите са виновни, че мрем като мухи. С половин уста коментираха, че и твърдите горива имали малко принос в тая работа, ама основно били дизелите. Нищо, че посред нощ в района на Плиска миришеше на кюмюр (въглища), а коли не се движеха. Общината обеща да се возим без пари, ако имало много прахови частици. Да не си караме дизелите демек.  Помните ли, драги читатели, тези драматични за столицата ни дни и нощи, сравними само с отбраната на Ленинград?

А може и да не ги помните.

Щом се хванахме за зелено журналистите отсвириха темата.  Вече няма прахови частици. Сега мрем от транс-мастни киселини. Абе дизелите да не са спрели съвсем? Дизелите сигурно са минали на ток и ги зареждаме от соларни панели. Настъпил е екологичния Рай в София и сега се занимаваме с други важни неща. Ето днес, 6 юни, в София няма никакви частици, значи няма дизели, не е ли така? – https://airbg.info/map/.

Аз, обаче, съм се заблудил много. Вчера, например, сабахлем, един министър, на околната среда, обясняваше  по БНТ колко е вредно да си купуваме дизели от Германия, Белгия и др. напредничави и богати страни.

Да си спомним малко история.

Преди около 30-40 години започна насърчаване на употребата на дизелови автомобили. Дизелът е по-евтиното гориво, производството му иска по-малко енергия, колите харчат по-малко, двигателите издържат по-дълго, ще си сменяме колите по-рядко.  Значи ще произвеждат и по-малко коли, ще се пестят енергия и материали. Малките дизели могат да влачат повече стоки. Имаше и други предимства и някои държави въведоха насърчителни мерки за да си купува бизнесът и населението дизели.

Промишлеността реагира светкавично. Създадоха се малки дизелчета по 1.3, 1. 6 литра за малките леки коли. За да бъдат пъргави им сложиха турбо и те станаха резачки. Сега с такива са оборудвани и мъници като Ситроен DS 3, Ауди А1 и много други. По-големите дизели от 2, 2.5 и нагоре литра влачат както товарни микробуси, така и луксозни лимузини. Разходите от 5-6 литра на 100 км. отдавна не са екзотика. Е, за съжаление, турбото съкращава живота на дизелите, поддръжката им е малко по-сложна и скъпа, но икономията на гориво беше голям стимул и сега имаме милиони дизели. В Германия били над 15 милиона. Белгия пък се кани да им сложи 6 пъти по-високи данъци и то даже на новите дизели. Нищо, че през всичките тези години откакто има дизели, те си пушеха повече от бензините, но това минаваше между капките. В същата тази Белгия през 2012та година 3 от всеки 4 продадени леки коли са били дизели. Или 75%.  Това е само преди 6 години. Едва през първото полугодие на 2017-а пак в Белгия бензиновите коли са изпреварили по продажба дизелите с… 2%. Я да видим и кой прави най-много дизеляци за народа: – https://www.statista.com/statistics/425324/eu-car-sales-share-of-diesel-engines-by-brand/.

Сега да си дойдем у дома и да чуем разсъжденията на министъра Нено Димов. Днес по БНТ той коментира факта, че в пункта на КАТ има стълпотворение от коли за регистрация (нов внос) и то предимно дизели от Германия, според твърдението на водещия. Коментирайки, министърът каза приблизително следното – някои страни с административни мерки промениха естествения ход на цените на пазара. Като въведоха ограничения за влизането на дизели в някои части на градовете, те на практика обезцениха тези коли, т. к. те не могат да се ползват на 100%. И според министъра, тези страни следва да си понесат последствията от тази стъпка. Какво точно да направят не стана ясно, но стана ясно, че ще правим някаква уйдурма с другите по-бедни европейски членки от източния край на Европа, за да накараме по-богатите да не ни пращат дизелите си.

Защо бе, г-н министре? В подобна ситуация баба ми Роза мъдро казваше: – „Видяла жабата, че подковават коня и си вдигнала краката“. Край на цитата от баба ми Роза. Иначе казано, според баба ми Роза, министърът говори глупости на търкалета.

Сега да смятаме малко. Истината е в числата, уважаеми читатели.

През юли, 2016-а г. в България са регистрирани 4 130 195 автомобила. Правилно го прочетохте – над 4 милиона. От тях над 20 години са били 1.8 милиона, между 15 и 20 години са 1.15 милиона или общо 71.3 процента са били над 15 години през юли, 2016-а.  Дизелите пък са били 1.64 милиона. Ако допуснем, че и при дизелите 71.3% са над 15 години, то излиза, че те са близо 1.17 милиона. Повтарям – това са автомобилите с дизелов двигател над 15 години или т. н. „печки“. Вероятно са много повече, защото дизелите са с по-дълъг живот, особено атмосферните дизели без турбо. Колко са „печките“, които развозват стоки, вар, киреч, нови и стари дограми, изолации за панелките, павета за усвояване на европейски пари и пушлявят из градовете е неизвестно.

Какво излиза сега?

Излиза, че министърът и др. активисти за чист въздух искат да ограничат вноса на по-нови коли и в частност дизели в България. Само че не ни казват  защо. Защо искат да ограничим вноса на по-евтини 5 – 6 – 10 годишни дизели от Германия, Белгия, Франция и др., които естествено ще изхвърлят от пазара 15 – 20 годишните „печки“? Правен ли е анализ каква е възрастта на дизелите за търговска дейност (развозване на стоки), на личните и фирмени коли? Правен ли е модел за евентуалния ефект от  подобна замяна. Само със забрани и високи данъци ли ще работим? Не може ли да се комбинират по-високите данъци с внос на по-нови коли, които на всичкото отгоре са по- евтини? Защо не се стимулира бракуването на старите дизеляци? Може, например, държавата да дава за всеки бракуван дизел над 15 години толкова, колкото са дали „гробарите“ за да го преработят.  Защо екологичните талибани мислят БГ шофьорите за идиоти и предполагат, че няма да си купим 5 – 6 годишен дизел, а ще се возим на 20 годишната си печка? Да не говорим, че 5-6-10 годишните дизели, които ще бъдат прогонени от Германия са поддържани и контролирани в Германия от TUV (Technischer Überwachungsverein), а не в Горубляне от Сдружението на тенекеджиите, например. Това никак не е за подценяване.  Ако приемем, че в София са най-заможните българи, не е ли редно да предположим, че именно в София ще останат най-много по-нови дизели и именно в София най-бързо ще се изтикат от пазара старите “печки“. Сега излиза така – държавата с едната ръка иска да спре вноса на по-нови коли, а с другата  иска да ни удари с високи данъци и такси и да не свали от старите. Значи иска да ни свали на земята и да станем пешеходци.  Като резултат хората, които ползват колите за бизнес ще виснат пред банките за кредити да си купят нови дизели. После, разбира се, ще набутат разходите за кредита в цените на транспорта, който извършват. Той пък ще вдигне цената на крайния продукт или услуга.

Излиза, че поляците и прибалтийците са по-тъпи от нас и въпреки по-високите доходи на населението си, купуват дизелите, които богата Германия и Белгия гонят.  За съжаление не са по-тъпи. Напротив. Направили са си сметката и са решили да си подмладят авто-парка с по-нови коли на по-ниски цени. Ето какво ни пишат от Европа: – http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Passenger_cars_in_the_EU

Разбираме лобистите на фирмите вносителки на нови коли. Разбираме банковото лоби, което живее от лихвите по кредити, разбираме и добре платените журналисти, които се борят за нашето здраве. Ама хайде да помислим и за доходите. Иначе ще си останем здрави, ще си умираме здрави, но ще минем на животинска тяга.

Това ли искате, г-н министре?

1 Коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.