„Унтерщат“ – хърватският роман, който оставя следа в съзнанието на читателя

Ивана Шоят-Кучи

Ивана Шоят-Кучи ще бъде специален гост на „Пловдив чете“ и софийските „Вечери на Кръста“

Най-награждаваният и успешен хърватски роман „Унтерщат“ излиза на български (превод Таня Попова, изд. „Персей“), а авторката му Ивана Шоят-Кучи пристига, за да го представи лично на събития в София и Пловдив. Това е роман за свободата на избора, за любовта и омразата, които оставят диря в живота на човека.

„Унтерщат“ получава най-големите литературни награди в Хърватия: годишната държавна награда „Владимир Назор“, „Ксавер Шандор Джалски“ – за най-добър роман, „Фран Галович“ – за най-добра книга с родолюбива тематика, „Йосип и Иван Козарац“ – за книга на годината.

Ивана Шоят-Кучи е една от най-значимите хърватски писателки днес. Родена е през 1971 г. в Осиек, където учи математика и физика в Педагогическия факултет. Осем години е живяла в Белгия, където се дипломира със специалност „Френски език“. Автор е на три романа, три сборника с разкази и четири поетични книги.

Срещата на Ивана Шоят-Кучи с читатели, писатели и интелектуалци в София ще бъде на 13 юни (сряда) от 18 ч., в зала „Пенчо Славейков“ на НЧ „Пенчо П. Славейков 1921“ в кв. Лозенец, бул. „Черни връх“ 35, в литературния салон „Вечери на Кръста“.

На 14 юни писателката ще бъде специален гост на фестивала „Пловдив чете“ – събитието с нея е във „Винтидж хаус“ от 19 ч.

„Унтерщат“ е едно пътуване във времето между двете световни войни, описано през погледа на последната жена в един род.

Да се озовеш във време и място, където никой не те е канил, да разбереш истини за себе си и рода си, които са крити от теб цял живот. Да преживееш този катарзис сред спомени и снимки в една къща, пълна с духове и мъртъвци, на която си единственият наследник, с последния останал жив свидетел на тази семейна сага. И да скъсаш с всичко това, сантиментално или трезво, като единствената мълчалива, недодялана, бездетна наследница на някога процъфтяваща, многолюдна и аристократична фамилия.

Така блудната дъщеря Катарина се завръща след дълги години отсъствие в родния си град Осиек и в къщата, където е отрасла. Това завръщане я кара да преоткрие себе си и близките си, да узнае дълбоко пазени тайни за семейството си.

Поради странни игри на съдбата или лошо изиграни карти се случват най-прекрасни или най-трагични неща. Жени от един род, но принадлежащи към различни поколения, се сблъскват на фона на безсмислието на войните и диктатурите, които водят само до човешки трагедии.

Заглавието си романът „Унтерщат“ носи от немското название на частта на Осиек, наречена Долни град (Unterstadt). Всъщност тази дума е избрана, защото в романа се описва животът на четири поколения жени от семействата Рихтер и Шнайдер, с немско потекло.

Повествованието започва с кризата на последната жена от фамилията, реставраторката Катарина, която изненадващо решава да се върне от Загреб в родния си град Осиек, където научава вестта за скорошната смърт на майка си, но и доста неща за собствената си идентичност. Нейното семейство традиционно е премълчавало всички нещастия и трагедии и така Катарина всъщност не знае почти нищо за родителите и баба си, тоест и за собственото си потекло и истинска същност. В търсенето на сведения за семейното си минало най-много ѝ помагат приятелката на баба ѝ Йозефина, старите фотографии, спомените и градският архив. По този начин чрез образа на блудната дъщеря Катарина постепенно се разкрива историята на фамилията, обхващаща широк период – от края на деветнайсети почти до началото на двайсет и първи век. Разказът се води през погледа на четири жени: прабаба ѝ Виктория, баба ѝ Клара, майка ѝ Мария и самата Катарина.

Жените в рода се отличават със своята женственост и се гордеят с немския си произход. Те преодоляват всички нещастия с гордо мълчание. И четирите, макар да живеят в различно време, преживяват почти едно и също: смъртта на децата си, разпадане на браковете, войни, но това не им помага да се разбират по-добре. А всъщност причината за тяхното неразбирателство се крие именно във факта, че дъщерите в тази фамилия усвояват от майките си този образец за мълчание. Стремейки се по някакъв начин да преживеят всички страхове и трагедии, които им се случват, те не говорят за тях, а ги потискат, трупат в себе си.  Всъщност този недостатък и липса на комуникация е главната тема в романа. Но той ни разкрива и един свят, пълен с детайли и нюанси, главните и второстепенните герои са колоритни, сложни и многопластови личности, с ярко изразени предимства и недостатъци, силни, пластични и реалистични, а съдбите им наистина грабват интереса на читателя. Забележителен е и стилът на авторката, пропит с тънко чувство за самоирония и черен хумор.

Всичко това превръща „Унтерщат“ в забележителен роман, който оставя диря в съзнанието на читателя.

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.