„Ето ме” –  писан заради Натали Портман

Писателят Джонатан Сафран Фоер се влюбва в актрисата Натали Портман, докато й пише писма.

Романът проследява краха на един брак, авторът му Джонатан Сафран Фоер влюбен в актрисата

 

Какво се случва, когато не ти е достатъчно да си просто щастлив? Нашумелият писател Джонатан Сафран Фоер увлича във водовъртежа на този въпрос с мащабния си роман „Ето ме”. Книгата, отпечатана в САЩ през 2016-а, излезе преди броени дни за първи път в България с логото на издателство „Лист”. Преводът е на Петя Петкова, корицата – на Вяра Бояджиева.

Сюжетът проследява края на един брак. Джулия и Джейкъб Блох няма какво повече да си дадат един на друг след 16 години съвместен живот и три деца. Насред подготовката за бар мицвата на най-големия син съпругата намира таен телефон на мъжа си, пълен със сексуални съобщения.

Как се стига до там? До какво води неудовлетвореността? Какъв е смисълът на живота? Къде е мястото на религията в днешния свят? И какво се случва при сблъсъка човек-религия-технологии? – около скелета на тези въпроси Джонатан Сафран Фоер трупа лист по лист тялото на „Ето ме”. А тайната душа на романа е вградена в десетки килобайти електронни писма между писателя и носителката на „Оскар” Натали Портман. Двамата си разменят имейли от 2009-а насам. Тогава звездата от „Черният лебед”, „Междузвездни войни”, „Леон” и още куп филми прочита книгата му „Да ядеш месо” и е толкова разтърсена от нея, че става веган. Пише с възторг на автора и споделя намерение да снима документален филм по книгата му. Мейл след мейл двамата се сближават като бъдещи колеги, после вече са приятели. Кореспонденцията им е редовна, независимо дали е ден или нощ. През цялото това време Фоер е щастливо женен за писателката Никол Краус и за литературните кръгове в Ню Йорк двамата са като Бионсе и Джей Зи в шоубизнеса. В един момент

Джонатан осъзнава, че е влюбен

в актрисата, но не й го казва.

Вместо това го признава на жена си и се развежда с нея. А когато Натали разбира за чувствата на писателя, остава при мъжа си – балетиста и хореограф Бенджамин Милпие. Това се случва през 2014 г. Актрисата е толкова шокирана, че временно прекъсва контакта си с автора, когото приемала само за добър приятел. Той пък се впуска в любовна афера със звездата от „Планината Броукбек” Мишел Уилямс.

С днешна дата и Фоер, и Натали казват, че онези писма са се затрили нейде из електронния свят. Понякога пак си разменят имейли, даже голяма част от тях бяха публикувани в списанията отвъд океана преди две години с рекламна цел за поредния филм на Натали Портман. В тази кореспонденция обаче няма намек за любов – двамата си говорят за морски свинчета, за религия и усещането за свобода.

Последните две теми са съществени и за романа „Ето ме”.

Предлагаме ви откъс от него:

Изпитанието, на което Бог подлага Авраам, е описано така: „Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!“. Повечето хора смятат, че изпитанието следва: Бог иска от Авраам да принесе в жертва сина си Исаак.

Но според мен е въз­можно и друго тълкувание – че изпитанието е, когато Той го по­виква. Авраам не казва: „Какво искаш?”. Не казва: „Да?”. Той отгова­ря: „Ето ме”. Каквото и да иска Бог, Авраам е на разположение, без условия, без уговорки, без да са нужни повече обяснения. Тази дума, „инени” – „ето ме”, – се появява още два пъти. Когато Авраам от­вежда Исаак в местността Мория, Исаак се усеща какво става и колко е прецакан. Знае, че той ще бъде пожертван, така както всички деца го знаят, когато предстои да им се случи нещо тако­ва. В Тората е казано: „Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огъня и дървата, а де е агнето за всесъжение? Авраам рече: Бог ще Си пред­види, синко, агнето за всесъжение”. Исаак се обръща към Авраам с „тате”. Авраам е баща на еврейския народ, но е и баща на Исаак. А Авраам не пита: „Какво искаш?” Той казва: „Ето ме”. Когато Бог се обръща към Авраам, Авраам е изцяло на Негово разположение. Когато Исаак се обръща към Авраам, Авраам е изцяло на разполо­жение на сина си. Но как е възможно това? Бог иска от Авраам да убие Исаак, а Исаак иска от баща си да го защити. Как може Авраам да е едновременно две напълно противоположни неща? „Инени” е използвано още веднъж, в най-драматичния момент. „И стиг­наха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. Но Ангел Господен му викна от небе­то и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме! Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.”* Авраам не пита: „Какво искаш?”, а казва: „Ето ме”. В моята част за бар мицва се говори за много неща, но главната тема е за кого сме на разположение и как това повече от всичко друго определя нашата личност. Прадядо ми, когото споменах по-рано, помоли за помощ. Той не иска да отиде в еврейския дом. Но никой от семей­ството не му отговори с „Ето ме”. Вместо това се опитаха да го убедят, че не знае какво е най-добро за него и че дори не знае какво иска.

Корицата на книгата е дело на Вяра Бояджиева.
Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.