Големият шлем против ГЕРБ

Евгени Петров

Днес срещу ГЕРБ беше направен опит за реализация на голям политически шлем. В което сигурно няма нищо лошо за сценаристите, стига да успее.

В рамките само на няколко часа управляващата партия заедно с коалиционните си партньори беше атакувана от три места. Президентът за пореден път нападна чисто политически управлението, БСП поискаха вот на недоверие, а Демократична България /ДБ/ – направо оставката на премиера.

И само наивник може да си мисли, че не са координирани от един център или една лаборатория.

Та забележете само как бяха разпределени ролите – Радев атакува заради състоянието на армията след катастрофата с хеликоптера, социалистите – заради сектора „Сигурност“, а ДБ – заради социалната политика и неприетата оставка на Бисер Петков.

Три атаки – една цел. Това поведение за БСП като опозиция е разбираемо -да внася вотове на недоверие и както се казва това й е работата (на Позитано комай друга работа нямат).

Социалистите имат да наваксват в критики, след като просто бяха принудени да подкрепят както размразяването на „Белене“, така и парите за модернизация на армията ни. А това хич не е по вкуса на войнствената Корнелия, защото сега всичко ще се припише на Борисов.

Трябва спешно да се търсят нови конфликти, за да се забрави колкото се може по-бързо успешното /по оценките на всички партньори/ европредседателство. И да потънат в небитието разпространяваните от същото БСП твърдения, че едва ли не щели да ни отнемат домакинството, помните ли?

При президентът нещата вече стоят театрално-водевилно. Поредната му груба атака и опитът да се противопоставят парите за армията на санирането накара ГЕРБ да даде извънреден брифинг на който Радев получи остри отговори от цели трима министри. Цветанов открито заяви, е това е поредното политическо позициониране на президента и подкрепа за БСП, а Горавон ясно посочи, че очевидно конституционната дреха очевидно му е тясна.

И тук всичко се връзва. Затвърждават се подозренията, че Радев иска да прави свой политически субект, но никой не е казал, че ще стане веднага. С поведението си на опозиционен политически критикар той продължава да се позиционила в лявото или лявоцентристкото политическо пространство като алтернатива на това управление и ще продължава да трупа рейтинг на борец срещу неправдите и за справедливост, както и политически опит, който толкова му липсва сега.  Партийният проект очаквайте най-рано след 3 години.

ДБ са най-безинтересни. Те са беквокали. Тяхната работа като извънпарламентарна опозиция е да пишат декларации, да се снимат пред или зад транспаранти и да клатят лодката. Унизително е, че избраха за политическите си цели една толкова деликатна и чувствителна тема като мъката на майките с деца с увреждания…

Проблемът при тях е, че ако случайно лодката се обърне, те нито имат спасителни пояси, нито знаят да плуват. И най-важното, никой няма да хукне да ги спасява. Но за това очевидно ще му мислят, когато я обърнат. Важното е, че волно, или неволно, съзнателно, или не играят на страната на левите сили.

И ако се питате „защо точно сега“ – ами защото европредседателството изтича и както бяха обещали от БСП – ще трябва да се поема курс към предсрочни избори.

Нищо, че самите те не са сигурни, че ги искат.