Знае ли България какво иска от Македония?

Коритаров

Георги Коритаров „Свободна зона в 9 без 2“

 

Темата за името на Република Македония тепърва ще става особено драматична и ще надхвърля формата на отношения и договаряния между Атина и Скопие. Нещо, което трябваше да бъде предвидено доста отдавна и със сигурност е било предмет не просто на обсъждания, но и на изразяване на позиции.

Поне аз от първо лице мога да кажа, че преди шест години – през 2012 г. – в интервю по телефона, което направих с Бойко Борисов по време на неговия първи премиерски мандат, той заяви, че името Република Северна Македония е абсолютно неприемливо за България. Разбира се тази позиция тогава беше отразена в цялата българска национална преса.

Получи свой отглас и в Република Македония, но не получи разширено тълкуване. Това не стана тема. Това не стана тема може би, защото не са знаели как да продължат да го коментират, а и може би никой не е знаел защо всъщност името Република Северна Македония е абсолютно неприемливо. И понеже никой не е знаел, че това име е абсолютно неприемливо, тази позиция беше забравена и по естествен път се стигна до ситуация, при която предложеното име за компромис между Гърция и Македония е името Република Северна Македония. Първоначалната реакция на цивилизования свят – Европейски съюз, НАТО, пък и отделни велики сили, а и България в честност, беше да приветстват постигнатата договореност между Гърция и Македония за компромисно име.

Какво обаче се получава в декларацията на Външно министерство на България? Новото име Република Северна Македония – пише в текста на декларацията – не следва да бъде интерпретирано като основание за евентуална промяна на съществуващите граници или претенции към съседите относно език, култура, история и идентичност. Министерството на външните работи ще настоява нашите две съседни партньорски и приятелски държави да гарантират, че в договора помежду им тези два принципа ще бъдат недвусмислено заявени и потвърдени. Чета и се чудя. Стажант ли е писал този текст и ако го е писал стажант, докога ще му продължи стажът във Външно министерство? Ако го е писал дипломат, къде е учил за дипломация, познава ли смисъла на езика, какво значи семантика, какво значи знаковост и т.н.?

Някой може ли да ми обясни как може Външно министерство да настоява да бъдат дадени гаранции за нещо, което тепърва предстои две държави да регламентират, в какъв вид да бъдат тези гаранции, особено като се има предвид, че темата за спорното име е изключително конфликтна и в Македония, и в Гърция?

И второ – Македония ли претендира, че българският език е македонски и че българската история е македонска или става дума за теза, че македонският език е диалект на българския? Ако ние продължаваме да твърдим това, то влиза пък в противоречие с принципите на подписания договор между Атина и Скопие, който ще бъде одобрен и в ООН, ако изобщо се стигне до него. И накрая се питам не беше ли по-добре наистина България да регламентира всички неща, от които се опасява предварително и на двустранна основа? Това означава – нямаше ли да бъде по-добре договарянето с Република Македония да стане след договарянето за името между Гърция и Македония? А нямаше ли да бъде най-добре, ако България се беше включила като страна, която очевидно има интереси и е засегната от това какво ще бъде името на Македония? Аз си питам, пък стига да има кой да отговаря.

14 юни 2018 г.

 

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.