Знае ли България какво иска от Македония?

Коритаров

Георги Коритаров „Свободна зона в 9 без 2“

 

Темата за името на Република Македония тепърва ще става особено драматична и ще надхвърля формата на отношения и договаряния между Атина и Скопие. Нещо, което трябваше да бъде предвидено доста отдавна и със сигурност е било предмет не просто на обсъждания, но и на изразяване на позиции.

Поне аз от първо лице мога да кажа, че преди шест години – през 2012 г. – в интервю по телефона, което направих с Бойко Борисов по време на неговия първи премиерски мандат, той заяви, че името Република Северна Македония е абсолютно неприемливо за България. Разбира се тази позиция тогава беше отразена в цялата българска национална преса.

Получи свой отглас и в Република Македония, но не получи разширено тълкуване. Това не стана тема. Това не стана тема може би, защото не са знаели как да продължат да го коментират, а и може би никой не е знаел защо всъщност името Република Северна Македония е абсолютно неприемливо. И понеже никой не е знаел, че това име е абсолютно неприемливо, тази позиция беше забравена и по естествен път се стигна до ситуация, при която предложеното име за компромис между Гърция и Македония е името Република Северна Македония. Първоначалната реакция на цивилизования свят – Европейски съюз, НАТО, пък и отделни велики сили, а и България в честност, беше да приветстват постигнатата договореност между Гърция и Македония за компромисно име.

Какво обаче се получава в декларацията на Външно министерство на България? Новото име Република Северна Македония – пише в текста на декларацията – не следва да бъде интерпретирано като основание за евентуална промяна на съществуващите граници или претенции към съседите относно език, култура, история и идентичност. Министерството на външните работи ще настоява нашите две съседни партньорски и приятелски държави да гарантират, че в договора помежду им тези два принципа ще бъдат недвусмислено заявени и потвърдени. Чета и се чудя. Стажант ли е писал този текст и ако го е писал стажант, докога ще му продължи стажът във Външно министерство? Ако го е писал дипломат, къде е учил за дипломация, познава ли смисъла на езика, какво значи семантика, какво значи знаковост и т.н.?

Някой може ли да ми обясни как може Външно министерство да настоява да бъдат дадени гаранции за нещо, което тепърва предстои две държави да регламентират, в какъв вид да бъдат тези гаранции, особено като се има предвид, че темата за спорното име е изключително конфликтна и в Македония, и в Гърция?

И второ – Македония ли претендира, че българският език е македонски и че българската история е македонска или става дума за теза, че македонският език е диалект на българския? Ако ние продължаваме да твърдим това, то влиза пък в противоречие с принципите на подписания договор между Атина и Скопие, който ще бъде одобрен и в ООН, ако изобщо се стигне до него. И накрая се питам не беше ли по-добре наистина България да регламентира всички неща, от които се опасява предварително и на двустранна основа? Това означава – нямаше ли да бъде по-добре договарянето с Република Македония да стане след договарянето за името между Гърция и Македония? А нямаше ли да бъде най-добре, ако България се беше включила като страна, която очевидно има интереси и е засегната от това какво ще бъде името на Македония? Аз си питам, пък стига да има кой да отговаря.

14 юни 2018 г.