КНСБ: Решенията в законопроекта за личната помощ се разминават дори с очакванията на протестиращите

Кадър от Канал 3
Според Адриана Стоименова от съвета за интергация на хората с увреждания когато финансираш хуманна цел, не трябва да бъде за сметка на други интереси

„Ние не сме отхвърлили личната помощ като институт, а напротив. Мястото на личната помощ обаче е в Закона за социалните услуги и в Закона за хората с увреждания“.

Това каза в предаването „Неделя 150“ на БНР Адриана Стоименова, зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.

„В Глава 3, в момента се пише Законът за хората с увреждания, личната помощ е в подкрепата и индивидуалната оценка на лицата с увреждания. Той е обсъден и участващите представители от палатковия лагер не са възразили да бъде там – това е наше предложение. Всяка социална услуга ли трябва да има отделен закон? Трябва ли да има лична помощ за всички лица, които имат необходимост от тази услуга, и трябва ли да се постигне отново сегрегация, да не се включват тези лица в обществения живот? Не е ли целта да има подходящи социални услуги, работни места, образование, така че лицата с увреждания да бъдат пренасочени към активни форми на участие“.

Майки на лица с увреждания /вече навършили 18 години/ имат нужда от социални услуги, в които тези лица да бъдат включени, от форми на квалификация и обучения, така че след това те да имат възможността да бъдат включени във форми на заетост и лицата с увреждания, които вече са пораснали, да имат своето място, така че да са икономически активни, обясни Стоименова и добави:

„Има форми, така че лицата да не се върнат обратно в домовете. Ние вече над 20 години се борим това да не се случва, да не вървим назад. А личната помощ, ако се предостави в този вариант, който е разписан в Закона за личната помощ – тази опасност стои на дневен ред“.

Според Адриана Стоименова по нов начин трябва да се финансира необходимостта от права, от социални политики за различните групи хора с увреждания, трябва да се направи индивидуалната оценка, да се гарантира работното място, достъпа до социални услуги, до достъпна среда. Според нея трябва да има обществена дискусия, след като е готов Законът за хората с увреждания. В момента фокусът е отместен, подчерта тя и попита „Кой в момента има интерес да постави една група хора с увреждания срещу друга група хора с увреждания?“.

„Имаме сигнал, че има организации, които са финансирани от определени църкви, които също влизат в социални услуги. Независимо откъде идва финансирането – когато финансираш хуманна цел, когато подпомагаш нуждаещ се човек, не трябва да бъде за сметка на други интереси. Когато имам неоспорими доказателства, ще ги представя. Факт е, тези отчети са общодостъпни и в тях пише, че са подпомогнати протестите на майките, което е много притеснително. Не трябва никой да злоупотребява с гражданската активност. Не трябва никой да си приписва гражданска активност на гърба на нуждаеща се група“, категорична бе Адриана Стоименова.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че е нужен повече диалог. Той добави:

„Това, че някой е писал закон година и половина не му дава основание да твърди, че това е най-вярното решение. В този диалог не може да има един, който да си присвоява последната инстанция. Когато се стигне до решенията – няма как решения, свързани с услуги и права, да не струват пари. Финансирането на личната помощ, когато тя се регламентира ясно в Закона за социалните услуги, ще стане ясно колко допълнително средства са нужни. Вече тази сметка излиза на преден план. От друга страна – това няма да реши проблема може би на поне 1/5 от всички тези, които са с най-тежките увреждания. 530 хил. са хората с увреждания по данни на НОИ, а по данни на Агенцията на хората с увреждания – те са над 640 хил. Може да има различни решения. Няколко се оформят вече в различните дебати. Предполагам, че следващите няколко дни ще бъдат казани допълнителни конкретни виждания, които касаят добавката за чуждата помощ, интеграционните добавки и как децата да бъдат извадени пред скоба. 27 хил. са децата с над 50% увреждания, а тези, които бяха коментирани през тези няколко седмици, са далеч по-малко. Ако разширим малко кръга на най-тежките случаи, сигурно ще говорим за поне едни 100-150 млн., които финансовият министър няма как да не намери, ако иска частично поне да придвижи напред финансирането на правата, а в следващия бюджет и на услугите, които ще искат все повече пари, за да бъдат адекватно финансирани“.

Според Пламен Димитров в голяма степен майките са подведени: „Има изключително тежки случаи на несправяне заради финансовата или административна безхаберност, които обаче проектозаконът за личната помощ въобще не адресира. 80% степен на увреждане на дете до 18 години или над тази възраст въобще не се покрива от проектозакона на омбудсмана Мая Манолова, а част от майките, които са на палатковия лагер, са с такива деца. Нещо се загубихме в превода. Един говори едно, друг иска друго. Предлаганите решения се разминават драматично с очакванията, дори и на тези, които протестират. Трябва да се върнем към общия поглед“.

„Дали трябва допълнително да се отвори възможността на майките, които имат деца до 18 г. с 90% и повече увреждане, да се включат във възможността да ползват личен асистент сега – преди да е регламентирана услугата през Закона за социалните услуги, защото те в момента са изключени от тази възможност. Може би и това е една от причините те да са нервни и да искат оставки веднага. Трябва още веднъж разговорите да се проведат. Апелирам и очаквам майките да се включат в този диалог. Това е пътят според мен следващата седмица, за да се стигне до решения“.

Пламен Димитров призова социалния министър още следващата седмица да каже колко би струвало изпълнението на всички права и услуги, които държавата трябва да гарантира на хората с увреждания.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.