ЗАГЛАВИЯ

Загреб… Вадуц… боц

Коритаров

Георги Коритаров „Свободна зона в 9 без 2”

Преди десетилетия една от най-известните китайски писателки Дин Лин публикува един изключително драматичен роман „Как живях през тези 20 години”.

Този роман е особено драматичен, защото говори за периода, през който китайската интелигенция е подложена на всевъзможни репресии през маоисткия период. Харесва ми заглавието „Как живях през тези 20 години”. Ще го „открадна” и ще го пренеса към друга реалност.

Как се развиваше българският и как се развиваше хърватският футбол през тези 20 години? А защо 20? Защото през далечната вече 1998 година беше последното българско участие на световно първенство. През същата 1998 година беше първото участие на хърватите на полуфинал. И не само това – за първи път хърватите спечелиха бронзови медали на световно първенство. Истински. С победа в малкия финал. Хърватите бяха окрилени и създадоха истинска футболна школа. Ето как реагира един от централните хърватски всекидневници на снощния успех. Цитиран е хърватският вратар Шубачиш: „Ние не сме огнени, ние сме луди.” И още нещо, което е много симпатична закачка: „Нашият отбор си има Златко.” Това е Златко Далич – техният селекционер. „Неговото име не е Сребренко, което означава, че ще искаме около вратовете си да окачим злато.” Това е амбицията на хърватите – да станат първи.

От вчера имаме и български знак, който обозначава деградацията и демотивацията на българския футбол. В деня, в който хърватите се класираха за световен финал, най-обговаряният като отбор на народа – футболен клуб „Левски” удари ново дъно, загуби с един на нула от „Вадуц” Лихтенщайн. Както би се получил един прекрасен анекдот „Вадуц” – боц.

Разликата е огромна. Хърватите имат национално самочувствие и енергия, а българите решиха, че качвайки се на онзи връх от 1994 година могат да си останат там завинаги заключени, канонизирани като поколение, което след „бронзовите” си медали /бронзови в кавичкии, защото загубиха катастрофално онзи финал за трето място срещу Швеция/, могат да управляват футбола и то по начин, който не да го развива, а да канонизира онзи предишен отбор. Започнах с книга на Дин Лин.

Ще завърша с книга на първия президент на независимата Хърватска република след разпада на Югославия – Франьо Туджман – „Малките народи и великите идеи”. Оказва се, че един малък народ като хърватите не просто може да има велики идеи, но и да върши велики дела. А ние тук не говорим нито за идеи, нито за величие.

12 юли 2018 г.

1 Коментар

  1. Още празнуваме „бронзовите“ медали от 1994.

Коментарите са ограничени.