Алегзандър Маккол Смит с нова книга – „За благодарността като изгубено умение“

Чаровно любопитната Изабел Далхаузи се завръща заедно с неповторимата, уютна атмосфера на Единбург в шестата книга от поредицата на Алегзандър Маккол Смит  – „За благодарността като изгубено умение“.

„Идеалното уютно четиво“, пише за новата книга Индипендънт.

„Читателите обичат Маккол Смит заради присъщото му съчетание на ирония и великодушие, за неговото добросърдечие и хуманност“, отбелязва Ню Йорк Таймс за изданието, което излиза у нас с логото на Еднорог.

 Дори през спокойните летни вечери в Единбург се явяват немалко неща, които нарушават етичните принципи на Изабел Далхаузи и ѝ създават грижи. Подлият ѝ съперник, професор Дъв, продължава с подмолните си опити да й отнеме ръководното място в управляваното от нея списание. Появява се и един отдавнашен враг – безсърдечната, а може би и направо зла Минти Ахтърлоуни, която сега обаче търси помощ от Изабел.

Как трябва да постъпи Изабел, която толкова държи на своите морални принципи? Дилемата се усложнява от слуховете, че Минти отново е нарушила професионалната етика. Но само добрите хора ли заслужават да им се помогне? Племенницата на Изабел отново има неподходящ мъж край себе си, но редно ли е Изабел да му се присмива?

В постоянните си морални дилеми Изабел се уповава на любовта и непрестанно се убеждава в цената на добротата и на изгубеното умение да проявяваме благодарност.

Алегзандър Маккол Смит е автор на повече от петдесет романа. Получава международна известност с поредицата “Дамска детективска агенция № 1”. Носител е на три награди “Автор на годината”. През 2003 г получава наградата „Сага“ за хумор, известна още и като „Сребърен Букър”, както и наградата “Духът на Шотландия”. През 2007 година получава Ордена на Британската империя. През 2015 година е удостоен с наградата „Болингър Удхаус“ за хумористична литература, а през 2017 година – с медала на Националния Клуб по Изкуствата на Америка за постижения в областта на литературата.

Той е професор по медицинско право в Единбургския университет. Бил е вицепредседател на Британската комисия по човешка генетика, председател на комисията по етика на „Бритиш Медикъл Джърнъл” и член на международната комисия по биоетика на ЮНЕСКО. В свободното си време свири на фагот в „Наистина ужасния оркестър”.

Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.