Поразиха ли ни негативните новини и къде е мярката?

Евгени Петров

Ангажирани с темата за фалшивите новини, сякаш изпускаме един друг, много по-опасен бич – негативните новини. Като първи в емисиите, търсени на всяка цена и разгледани от всички възможни ъгли.

Не съм информационен пуританин, Боже опази. И отлично знам какво се търси на медийната сергия. Както знам и старото правило – за журналистиката добрата новина е лошата новина. Но бавно и полека, свиквайки ден след ден, превърнахме новините в хорър от убийства и ужаси и вече сякаш не можем да дишаме без тях. Нещо като синдромът на сварената жаба.😣

Гледам дори обществената телевизия днес – първа новина – за наръганото момче от свой съученик, втора новина – състоянието на прегазеното 6-годишно момче, трета новина – преследването на убиеца на 58-годишната жена.

Негативните новини не трябва да се прикриват, както беше при социализма, където всичко течеше по мед и масло в медиите и така трябваше да се представя пред обществото, защото в този строй лоши неща не могат да стават. Но минахме от едната крайност в другата и превърнахме тяхното публикуване в самоцел. Така сега дори два шамара на улицата, съседска разправия, или една лека катастрофа /каквито има хиляди/, стават новина в централни медии, което е абсурдно.

Целенасоченото публикуване /излъчване/ на каквито и да е негативни новини принизява и истински отрицателните. Тези, които карат обществото да се стресне, да реагира отрицателно и да възпитават, че „така не може“. Няма как да е обект на репортаж сбиването между две хлапета, само защото играли мач и едното пропуснало гол на вратата. Това не е тема и за обществена кабеларка.

Колко пъти нахлуваме с камерите в болнични стаи и разпитваме тежко ранени как се чувстват? Кои лекари ни допускат и какво ни носи тази информация?

Вероятно вината е у мен, защото за 40 години в журналистиката мога да преценя как се променяха новините във времето от посока „само позитивни“ до „първо и задължително негативни“, но вече първите 6-7 новини във всяка емисия са подчертано негативни. Никой не може да ме убеди, че това са най-важните събития в обществото.

Тук е проблемът – изтласкване на истински важните новини за обществото от скандалното дребнотемие, което е част от всекидневието не само на българина. И целия фон се превръща в една негативна безконечна серия.

Журналистиката е длъжна да оцени факта, че има социални медии. И, че в тях се изсипва както много градивно, така и предимно негативно и отрицателно. Те станаха отдушник на всякакви маргинали, озлобени типове, комплексари и т.н. И нагнетяват негативизма. А журналистиката върви след тях и ги копира, вместо да бъде техен коректив. Огромна грешка. В една редакция, било на изток или на запад винаги е имало цедка, пресяване на идиотските мнения, новини и антиобществени позиции. Сега медиите се влачат по течението на социалните мрежи, а това е крайно опасно.

Искате ли да си направите експеримент за днес, 27 юли? Днес честваме Св. Седмочисленици. А всички сме големи патриоти, родолюбци и християни. Е, добре, хайде на бас, че нито една телевизия няма да започне с репортаж от някой храмов празник /дори не намеквам за Борисов в Бяла, не е нужно да се започва с премиера като при социализма/, но ще започне с опитите за убийства, самоубилия се, както и някоя катастрофа.

И всичко това го приемаме, защото приемаме, че вече се е превърнало в норма на живот. А не е ли по-правилно обратното – в норма да се превръщат ценностите? Впрочем – попитайте някой дали може да назове имената поне на 5 от Седмочислениците…

Същото е и със сериалите. Целият свят е един Холивуд-екшън. Вече не можеш да пуснеш телевизора без криминални преследвания, стрелби и убийства. Цели арсенали от оръжия, хиляди изстреляни патрони, десетки смачкани коли във всяка серия. Не е филмово заглавие, ако няма „Смъртоносно оръжие“, „Смъртоносен изстрел“ , „Убийства еди къде си“ /в рая, в Мидсъмър/ или „Умирай трудно“, примерно. По-младите дори не могат вече да си представят филм бе насилие, защото им се струва необичайно.

Е, не може всичко да е Фелини, Антониони, или Бергман, но дори не можем да си представим докъде сме стигнали.
После – защо светът е озверял, защо се бием по пътищата, защо вадим оръжие за щяло и нещяло…

Вероятно след 40 или 50 години някой от сегашните младежи ще пише същото…

Ако има да го напише къде и на кого…

3 Comments

  1. Вярно!Например , има един

    Вярно!Има един Варненски сайт-новинарски на който вместо името -няма да го назовавам , за да не му правя реклама , можем спокойно да назовем – новини от Погребално бюро -светло червено бъдеще.Защо Черено, защото е собственост на местно известно дългогодишно политическо лице с еднократно участие в парламента – бивше председателче на Партията майка в града и дългогодишен председател на Общински съвет преди 2010 година.Та , според мен целта е да се нагнетява недоволство и омраза към държавата и институциите , че не си гледат работата – така, изглежда е казала партията.Едно редакторско изказване няма – само преписват негативизъм- кой плаща?????Пилешка работа

  2. Това не се коментира, само се чете! ВНИМАТЕЛНО!

  3. Само законовата забрана ги спира да не ни информират всяка вечер, кой малко или много известен човек през деня се е прочел диагнозата и какво го чака.

Коментарите са ограничени.